Коледна песен в България

Коледа е. Тиха нощ, свята нощ. Часове, в които всичко спира. За малко. Къс от време, подарено ни всяка година, в което можем да изберем да станем каквито все още не сме. Старата Коледна песен на Дикенс започва да "пее" на нов глас, звън на камбанки, ухание на питка в пещта...Светът е пълен с очакване.

Ако си дух и можеш да виждаш през огради и стени, би видял какво се случва във всяка къщица, във всеки град, би видял всички усмивки, би чул въздишки, възклицания, признания. Тогава със сигурност ще осъзнаеш, че не всичко около Коледа е отсечени елхи, пластмасови, лъскави, произведени в Китай орнаменти, шопинг в мола, ядене и пиене пред телевизора до забрава, трясък от пиратки, мирис на барут, безлични подаръци, кампании от мобилните оператори: изпрати смс и ще дариш...живот..

.Ако си дух и можеш да виждаш всичко, ще усетиш как някои хора ги е грижа един за друг, ще видиш такива, които се обичат истински, въпреки че не са си купили подарък, защото нямат с какво. Ще усетиш топлината им, грижата и човещината у всеки. Ако си Духът на коледното бъдеще, ще виждаш години напред как тази споделена добрина и обич покълва у стотици Скрудж-ове.

В село Долно Драглище, на 10 км от Разлог, живеят 800 души. В центъра на селото си имат няколко магазинчета, пекарна, малък хотел, построен от семейство английски заселници, още две семейства англичани, циганска махала с около 40 семейства и детска градина. Джулиън Гарбет идва на ски в Пирин преди осем години. Скоро намира Долно Драглище и решава да си построи дом тук, защото "това за мен е истинската и неподправена България - умопомрачително красива природа!". Прекарва почти по половин година в българския си дом, където има зеленчукова градина. Говори български и много обича компанията на съселяните си.

"Хората тук те приемат с отворени сърца. Биха ти дали всичко, което имат. Въпреки че те тук са много бедни, винаги съм добре приет гост в техните семейства и на трапезата им. А това значи, че ме ценят, нали така? Научиха ме да правя вино, ракията ще започна догодина".

Другата половина от годината Джулиън работи в Англия и пътува по света, поставяйки си предизвикателства. Изкачва Килиманджаро, прави трекинг по маршрутите за Еверест, изминава 450км с велосипед из Китай. Когато прави това обаче, споделя идеята за всяко ново "предизвикателство" с приятели и търси финансова подкрепа. Не за пътя или собствените си разходи. А за каузи.

Както във всяко село, хората тук си имат и кмет, Лиляна Боянова, за която Джулиън казва, че е "вдъхновение".

"Още първият път, когато срещнах Лиляна Боянова и говорихме за селото, тя каза как детската градина запада, защото има нужда от ремонт в кухнята и тоалетните, от нови играчки и учебни материали. Точно тогава планирах пътуването си до Килиманджаро. Никога не съм се занимавал сериозно с благотворителни кампании, но си казах, хей, ето планирам това пътуване, хората имат нужда от средства. Говорих с приятели, правих бизнес контакти със сериозен капитал и бях подкрепен в моето изкачване на Килиманджаро, дарявайки всяко пени за детската градина. И тя беше ремонтирана, закупихме необходимите материали".

Всеки път, когато се връща в България, Джулиън се среща с Лиляна и говорят за селото. Така той разбира за малката Божидарка от ромската махала, страдаща от церебрална парализа, за лечението на която семейството няма средства. Следват нови разговори с приятели, помощта на още един англичанин от селото, Питър Кроу. Новото "предизвикателство" е Китай, трекинг през Хималаите до базов лагер на Еверест. Събраните от тези пътувания пари осигуряват на Божидарка две нови операции. И една хубава детска количка-бъги, закупена от Питър правят възможно придвижването й до детската градина. Сега детето вече може да играе и учи с връстниците си. "Божидарка вече има пълноценен и нормален живот" казва Джулиън.

На въпросите ми за това как хората в селото гледат на неговите "предизвикателства", как живеят заедно българи и роми, какво ги обединява, Джулиън казва: "Нашата кметица движи всичко. Без нейната неудържима енергия и подкрепа това нямаше да се случи.."

За една общност много важен е лидерът. Лиляна е обичана и уважавана от всички в селото. Тя организира всякакви благотворителни инициативи: коледен базар, концерти. Както и операциите на Божидарка. Грижата й може да се види във всичко в селото. Който има нужда, получава грижа.

Когато говорим за благотворителността в България, за традициите й в Англия и за това как българското ни бъдеще би изглеждало по-ведро, ако сме заедно и правим конкретни добрини в нашите си общности, в квартала, за съседа си, Джулиън казва: „Вярвам, че когато си в позиция да подобриш нечий живот, трябва да положиш усилия да го "случиш" - или като дариш пари, или като дадеш от времето си. Аз се определям като късметлия в личния си живот и да помагам на хора в нужда ме прави щастлив.

Вероятно начинът, по който съм възпитан, семейните ни ценности в Англия, моите лични разбирания за живота, както и това, че пътувам и правя сравнения, ми дават възможност да видя как най-добре може да се помогне на човек в нужда."

Във Великобритания има стотици малки и големи благотворителни организации. Една прекрасна инициатива например е на ВВС Деца в Нужда. Само миналият месец, за две седмици, хората събраха десетки милиони лири. Всякакви хора даваха колкото можеха, дори екип от 6 деца със забавено развитие и техните учители се включиха. Пропътуваха стотици километри на велосипеди, минавайки през много градчета и бяха посрещани от жителите им с овации. Същински Тур дьо Франс! Телевизията прави клипчета за всяка местна инициатива. А после всичко се излъчва директно, по всички държавни телевизионни канали.

Джулиън разказва: „’Деца в нужда’ започна като малка кампания на ВВС през 80-те, а сега е една от най-големите във Великобритания. Подкрепя се буквално от цялото общество: от всички политици, известни личности, музиканти, актьори, журналисти, училища, бизнес, магазини, пощи, железници, ресторанти, пекарни, сладкарници. Така че веднъж годишно, всички полагат големи усилия .И в една ноемврийска петъчна вечер нацията сяда пред телевизора за 5-6 часа и гледа на живо случващото се из цялата страна...Според мен нещата трябва да се правят локално."
Джулиън още не знае коя ще е следващата му кауза и кое - новото предизвикателство. "Ще наблюдавам и ще слушам по време на пътуванията си. И ако видя, че някой се нуждае от помощ, и вярвам, че помощта ми наистина ще му е от полза, ще реша какво бих могъл да направя."

Тази история за жена-кмет и силен лидер, за съселяните на Божидарка от ромската махала, за английския пътешественик, би могла да послужи за пример на българите и тогава те ще намерят смисъл в идеята да вършат добро.

Ако си Коледният дух на бъдещето, ти ще видиш всичко това с очите си.