Кой ще спаси децата от спасителите им

Автор: Явор Ганчев

Посвещавам на всички болни от леност на ума, които са убедени, че насилственото вкарване в училище на "едни деца" ще ги "побългари". И го искат толкова силно, че са готови да жертват собствените си деца (с подличката мисъл, че всъщност тях няма да ги хване).

На 18 януари станахме свидетели – първи и единствени в Европа – на въвеждането на задължително предучилищно образование за всички деца от годината, в която навършват 4 години. Една твърде значима обществена промяна, замислена, разписана и прокарана от малка анонимна група чиновници, без обществена необходимост, без обществено обсъждане и без обществена подкрепа. На практика изпълнителната власт си написа и си гласува в своя парламент закон, който ограничава фундаменталното гражданско право на родителите да си гледат собствените деца, като поставя упражняването му под условието на държавен контрол още от най-крехка възраст.

Относно обществената подкрепа

Министър Игнатов и заместникът му Дамянова казват, че сега 80% от родителите пращат децата си на детска градина и това било достатъчно доказателство в подкрепа на твърдението им, че голямо мнозинство от родителите подкрепят задължителната детска градина. Очевидната нелогичност на това твърдение е обида за интелигентността на всеки, който използва главата си за мислене. Все едно някой да каже, че щом повечето хора обичат кока-кола, значи е ок да е задължително всеки да си купува всеки ден по едно шише. Ако някой говори така за това, което слагаме в устата си, ще стане скандал. Но виж, за децата - може.

Истината е, че никой не подкрепя задължителната детска градина, освен някои хора, част от или свързани с образователната система, които пряко са облагодетелствани от увеличението на броя на сигурните клиенти. Истината е, че още когато щеше да се гласува задължителната предучилищна подготовка на петгодишните, против се обявиха 90% от анкетираните родители в нарочно изследване на НЦИОМ. Истината още е, че против целия проектозакон за образованието се обявиха десетки хора и организации. Преди да чуем въпроса "колко родители представлявате", ще кажем имената на три организации - Асоциацията на родителските кооперативи, Националната асоциацията на ресурсните учители (над 33 000 подписа, на които никой дори не е отговорил), Българската Православна църква (становище тук). Истината е, че коментарите под която и да е публикация по тази тема в интернет са почти изключително негативни. Истината е, че онлайн анкетите на Дневник и dir.bg показват, че 2/3 от гласовете са категорично в подкрепа на безусловното право на родителите да взимат решенията за отглеждането на децата си. Само между 3 и 6% изразяват безусловно подкрепа за задължителността с аргумента, че така ще се интегрират ... едни деца. Това е цялата обществена подкрепа за задължителното предучилищно образование, като в това число влизат и 300 (триста) човека от системата на образованието, които са подписали една слабоумна петиция по служебна принуда.

Тук стигаме до споменатия в заглавието Карбовски

В своята статия за OFFNews той се изявява едновременно като борец с чалгата и хвалител на задължителното тръгване на училище от 4 годишна възраст. Ще цитирам целия пасаж, който всъщност е есенцията на убежденията на горните 3-6% от анкетираните:

Спасете децата от родителите им

… Днес българите неистово се съпротивляват на една изключително важна държавна политика – децата да тръгват на училище на четири години. Нарочно не го наричам „забавачка“. Това е курс по побългаряване на повечето деца, които у нас се раждат безродни, безезични, без представа за заобикалящия ги свят. Хиляди, тълпа, народ, съставен от деца, трябва да бъде прибран от пияните си родители и даден на училището – поне малко от малко можем да повлияем развитието им. Защото в „онези семейства“ тези деца ще станат само едно нещо – потребители на помощи.

... Днешното дете, оставено в мизерията на примитивното си семейство, утре ще създаде примитиви. И така до разпада. Държавата се е сетила – като родителите не създават личности и граждани, поне училището да се опита. Не казвайте, че няма да стане! Дайте шанс на тези деца да излязат от кирпичената си къща. Поне да научат, че не е хубаво да те пипат на 8 и да те женят на 12!

Знаем, че има родители, които искат сами да си гледат децата, защото в училище не се преподава пиано всеки ден. Но това са единици. Трябва да се спаси масата деца, която никога няма да види пиано, тези, които ще видят само пиЯното у човека, защото в махалата всички поркат и се пецкат. Не знам как да ви го кажа културно – трябва да спасим черните деца от родителите им – иначе загиваме всички. Не бъдете расисти – всеки черен, който има образование, говори добре български и си сменя чаршафите често – ще бъде по-цивилизован от доста от нас. Минавате ли през махалите? Виждате ли децата там? Усещате ли, че не можете да им помогнете? Можете – пратете ги на училище. Те там ще проговорят български. Поне това. Моля.

Ще проговорят ли български, поне, моля

Една от мантрите на зам.-министър Дамянова е, че "детската градина влияе положително на ранното детско развитие", подкрепена от тенденциозно цитиране на едно изследване на PIRLS. Ако обърнем достатъчно внимание на това изследване ще видим, че единственият недвусмислен извод, който може да се направи от него, е че образователните постижения на децата зависят от семейството, а не от образователната система. Има значение дали образованието е ценност в семейството (т.е. родителите подкрепят образованието на децата си) и какъв е социалният статус на семейството (т.е. дали подкрепящите децата си родители инвестират средства в образованието им). Тоест еднозначен отговор за това как им влияе на децата детската градина няма. Има, от една страна, индивидуални преживявания (преобладаващо негативни - повечето родители заявяват, че не биха давали децата си на детска градина, ако можеха да си го позволят) и от друга - шарен набор от педагогически теории и предразсъдъци, всеки от които има претенции за истина от последна инстанция.

Горното е много сложно за Карбовски. Той излива справедливия си, патриотичен гняв върху “примитивите, които създават примитиви” и веднага ни рекламира и решението на проблема - въдворяване в училищната система на 4-годишна възраст. Обаче в интелектуалното си изхождане авторът пропуска всички факти, които напълно обезсмислят напъна му:

- много голяма част, да не кажем повечето от родителите, които “не създават личности и граждани”, също са ходили на училище и имат диплома за средно, някои и за “више”;

- образователният статус на “потребителите на социални помощи” е най-разнообразен;

- пиянството и порното не са пороци само на “онези семейства”;

- децата, които са “безродни, безезични, без представа за заобикалящия ги свят”, го демонстрират публично всяка година по време на абитуриентските си балове. Нещо повече, според изследването на PISA над 40% от завършващите средното си образование са функционално неграмотни - могат да четат, но не разбират прочетеното. Това е изследване на резултатите на обхванатите от образователната система, а не на онези, които “не излизат от кирпичената си къща”.

- досега като тръгваха на 7, какво? Защо си мислим, че ще е различно като тръгват на 5 или 4? След време, като видим, че не става нищо, какво ще направим - взимане от утробата за “предучилищна”? Колко експерименти още трябва да се направят, за стане ясно, че възпитанието винаги е индивидуален и доброволен (а не колективен или насилствен) процес, в който основен фактор е личният пример, а незаменимо условие е наличието на семейна среда?

- омразната на Карбовски чалга е преобладаващата културна среда в масовите училище и детска градина; там тя шества дори в някои учебни помагала! Но това е нищо. Изкушението на кой от пороците, изброени от автора в семействата на "черните деца", бива спестенo на всяко дете в училище? Алкохолът или дрогата? Насилието или ранният секс?

- и накрая: в училище няма как да “проговорят български”, докато и онези, за които той е майчин, трудно се оправят с него и не разбират защо им е да го владеят добре.

Какво не казва Карбовски, като говори тъй сладко

Социологическият гений на автора някак си пропуска да припомни как именно онези, които “не си сменят чаршафите често”, пращаха тия, които знаят какво е пиано, в Белене, Ловеч и Бобовдол именно за това. Как тия същите изградиха система, в която се пееха под строй песнички за чичко Ленин и другаря Димитров, а днес в нея се пеят оди за заека Куики и за Кумчо и Лиса в джип Mицубиши. И как техните деца и внуци днес са “държавата, която се е сетила” да “спре разпада”. Разпад, който самата е причинила, при това не без помощта на същия инструмент, с който сега ще “се спасява масата деца, която никога няма да види пиано”.

Но има и още! Карбовски изобщо не засяга въпроса за съдбата на децата на онези родители, които дотолкова само “поркат и се пецкат”, че са предоставили изцяло на държавата отговорността за децата си. Ето тези деца напълно и безспорно са спасени от скапаните си родители! Тези деца ходят на училище (с изключение на децата с увреждания, които с приоритет биват на практика мъчително убивани). Но това не пречи да се запознават с опипването не на 8, а още на 4-5, защото след осем вече започват да стават и за нещо повече. И които на 18 ще станат именно потребители на социални помощи; разбира се, ако доживеят.

Гражданската позиция на Карбовски-побългарителя подминава истинските проблеми като бързия влак гара “Вакарел”. Той не казва как ще се спасяват децата от държавата на Карбовски, след като тя ги спаси от родителите им.

Неговата статия е типична илюстрация на сериозен дефицит на логическо мислене и здрав разум: може ли да считаш за нормално да размениш нещо реално срещу нещо въображаемо? Когато става дума за търговия, никой не би направил такава сделка, още по-малко с партньор, който е доказан крадец и лъжец. Но когато става дума за "спасяването на децата", нормалната житейска логика се изпарява и излиза, че трябва всички да се откажем от отговорността за собствените си деца, като я предоставим на държавата в замяна на обещанието (в бъдеще пожелателно време) за благоденствие на “всички деца на България”.

Излиза, че мислим като капиталисти в търговията, но като социалисти във всичко останало. За това много помага и популярното убеждение, че образованието е вълшебното лекарство за всички социални проблеми; помага и заблудата, че държавата може да произвежда образование и да го даде на всички. Но най-вече помага традиционната религия на България - вярата в Държавата-майка, която ни мисли винаги доброто и е източник на благоденствие за всички. “Държавата ще даде” е като “Подай Господи” в устата на държавните жреци. Ние всъщност нямаме нужда от училище на 4 год. за своите деца, но смятаме, че е добре с него да бъде наказан унтерменша. Проблемът е, че искрено го искаме само за “другите”, а лицемерно лъжем, че сме убедени, че е добро за всички, понеже ние сме по-тарикати и все ще се оправим. И всичко това, за да не излезем расисти, а хора с “гражданска позиция”. Но кого всъщност заблуждаваме?

Ако имате мнение по темата, което искате да споделите с нас, пишете ни на e-mail-а на редакцията offnews@offnews.bg.