Кажи на пчелите, че нея вече я няма
На 8 септември, четвъртък, Нейно Величество Елизабет II почина в Шотландия.
По пътя от замъка “Балморал” до Единбург отдаващите почит хора разплакаха цялата държава. Фермери строиха тракторите си в линия, за да почетат Кралицата си, ездачи с конете си изпращаха жената, служила на родината им цели 70 години, хиляди хвърляха букети пред преминаващия кортеж.
И в шотландската столица улиците бяха пълни с народ. Когато колата с ковчега мина по улица “Роял Майл”, дори бебетата в количките притихнаха. Знам, защото бях там. Само едно куче лаеше по конете на Кралската охрана, но не дразнещо. Кралицата обичаше кучетата.
Процесията на път за катедралата “Сейнт Джайлс”, където ковчегът на Кралицата беше положен за 24-часово поклонение.
Следващите 24 часа бяха отредени за поклонение. Хиляди хора извиха километрична опашка в Единбург, чакаха 7-8 часа, за да сведат глава пред ковчега на Нейно Величество. Отиваше си епоха. А евентуален скорошен референдум за независимост на Шотландия беше обречен на категоричен провал. Кралицата беше до народа си и му вдъхваше надежда 70 години, някои от които много тежки години, успя да обедини британците и със смъртта си.
Крал Чарлз III, принцеса Ан и принцовете Андрю и Едуард вървят след ковчега на майка си по “Роял Майл” в Единбург.
На 9 септември, петък, кралският пчелар върза черни панделки на кошерите в Бъкингамския дворец и в Кларънс хаус, и съобщи на пчелите, че господарката им е мъртва.* Започнаха десетте дни траур във Великобритания, които изненадаха дори най-големите конспиратори.
Трудно е да кажеш, че любовта към Кралицата е фалшива, когато опашката от хора да се поклонят пред нея се извиваше покрай Темза дни, преди да бъде отворена залата в Уестминстър, и не спираше да расте до края на поклонението. Това беше опашка, за която тепърва ще се разказват легенди. Хората не се интересуваха колко часа ще чакат и дали е студено през нощта. Идваха, нареждаха се, зъзнеха, създаваха приятелства с други чакащи. Никой не повиши глас, никой не се оплака, че много се чака, никой не се опита да мине напред „само за да пита нещо“. Знам, защото бях там. А тишина като в залата с ковчега не сте чували! Но както Нейно Величество казваше: „Скръбта е цената, която плащаме за това, че сме обичали“.
Опашката от хора, искащи да се поклонят пред Кралицата беше километрична. Скърбящите чакаха 7-8 часа, преди да стигнат до “Сейнт Джайлс”.
На 19 септември, понеделник, сложиха нов венец върху ковчега на Кралицата. В него имаше вплетена мирта, символ на щастливия брак. Миртата е откъсната от храст, посаден от букета ѝ от сватбата ѝ с принц Филип през 1947 г. Всичко в церемониите във Великобритания през последните 11 дни беше символ, достоен за отиващата си епоха.
После световните лидери се изсипаха в английската столица, за да се сбогуват с Кралица Елизабет II. И Джо Байдън беше там, и Еманюел Макрон, и испанските монарси. Такова събиране на важни личности предполагаше в града да цари абсолютен хаос. Не се видя нищо такова. Организацията беше перфектна, полицаи дори водеха хора, тръгнали нанякъде, до адресите, за да ги улеснят максимално с променените маршрути на автобусите и затворените метростанции на места.
Опашката в Лондон стана легендарна по света. Чакането стигна дори до 24 часа от най-крайната ѝ точка до залата в Уестминстър.
Снимки: Авторката
По улиците, където ковчегът на Кралицата мина, за да стигне до замъка в Уиндзор, хората плачеха. Плачеха и тези пред екраните в парковете, гледайки на живо погребението. Десет дни на никой не му се вярваше, че една супер жена, една поп-икона, е мъртва, но денят за окончателно сбогуване беше дошъл. Който успя да сдържи сълзите си до следобеда, беше съкрушен от процесията към Уиндзор. На тревата до замъка, където минаваше ковчегът, стоеше Ема – любимото пони на Нейно Величество, изведено да се сбогува с господарката си. Последните две коргита на Кралица Елизабет II Муик и Санди също бяха на пост в двора на Уиндзор. Вече нямаше безразличен човек. В репортаж от Уиндзор журналисти попитаха жена как е реагирала на новината за смъртта на Кралицата. „Все едно баба ми е починала”, каза тя и избухна в сълзи. Великобритания изпрати Кралицата си, майка си, баба си, любовта, но по-важното - изпрати мира някъде, откъдето никой не знае има ли връщане назад, наследява ли се тоя мир, какво следва...
Затова е това страдание.
*Ритуалът Telling the bees/Да съобщиш да пчелите е основан на древни суеверия, според които всяко важно събитие в живота на стопанина им трябва да се сведе до вниманието на пчелите - сватба, раждане на дете, заминаване, завръщане, смърт. Ако пък се забрави да се съобщи на пчелите за смъртта на стопанина им, за да имат възможност да скърбят и те за него, хората ще си платят за това - пчелите изоставят кошерите си или умират.