Всички татуировки на Слави Трифонов в новата му книга

Всички татуировки на Слави Трифонов се виждат на снимка в новата му книга "За мен е чест". Това разказва сценаристът Иво Сиромахов, който води разговора с водещия в творбата. 

Тази книга е на целия екип, тя обхваща период от 15 години, каза Слави Трифонов, цитиран на сайта на шоуто. В “За мен е чест” има и тъжни, и весели неща, които, заедно със сценаристите още преди две години решили, че ще бъде хубаво да бъдат разказани – неща, които остават извън шоуто.
Иво Сиромахов допълва, че Слави Трифонов е говорил за неща, за които досега е мълчал, а изказът в книгата е автентичен. Според сценариста най-смешна в книгата е история за полета с изтребител, “в която се разказва една драма на човек, който е принуден да лети по един жесток и безмилостен начин”. Слави добави, че бидейки в кабината на изтребителя, е разбрал, че нещата се прецакват, когато неканената муха умряла от натоварването. 

В книгата има и много снимки от 15-годиишния период, който тя разказва. 

Откъси от книгата:

Ние просто много професионално използваме ритми – български, балкански. Свирим рокендрол, който е американска музика, тръгнала от Ирландия. Използваме електрически китари, groove-ът, цялата база е рокендрол, съчетана с балкански ритми. Това е уникално по съдържанието си. Това, което прави „Ку-ку бенд“, съчетано по този начин, е неповторимо. Тоест, ние сме една рокендрол банда, коя то свири българска музика с балкански оттенъци и тази музика звучи по този начин. Дали ще му казваме „балканто“, дали ще му казваме „етно рок“, дали ще му казваме по друг начин, не е важно.

Имало е предавания, в кои то е трябвало да правя нещо смешно и весело, а емоционално съм бил на другия полюс. И ти си свидетел на това, защото сме заедно от много години. Нямам представа как съм го правил и даже не искам да ги гледам тия предавания. Защото е било много, много трудно за мен. Да бъда в единия край на емоционалната скала, където стоят тъгата и подобни усещания, а да се засиля да вървя към другия край, където стоят веселието, радостта и иронията. Цената, която плащаш, е, че след това си аут. За да можеш да го направиш професионално, за да изглеждаш убедителен. Ако просто го правиш формално, няма да плащаш висока цена и няма да си убедителен. Но ако искаш да си убедителен, трябва да умееш да се пренастроиш в една невъзможност. И след като свърши предаването, се чувстваш, все едно някой те е шибнал с един чук в главата. Седиш напълно изпразнен и се опитваш да се намериш някъде. Между тия два емоционални полюса. И си задаваш въпроса: „И к’во правя аз ся?“. Всъщност върша си добре работата. Т’ва правя.

Най-важни са зрителите. После трябва нашите партньори да са доволни от това, което правим. И след това идват рекламодателите, които също трябва да са доволни. Така съм разположил системата, която работи и до днес. Ако е била грешна – отдавна да е спряла.