OffNews.bg

Странните прищевки на диктаторите

Последната комедия на Саша Барон Коен „Диктаторът”  ни кара да се замислим за първообразите от световната история. Макар Генерал адмирал Аладийн - егоцентричният и властолюбив персонаж от филма – да е измислен, той провокира въпроса: защо истинските автократи са правили толкова странни неща? „Диктаторите могат да се самозабравят и да започнат да смятат, че онова, което вършат, винаги е правилно. Твърде вероятно е повечето от тираните да са страдали от психически разстройства като нарцисизъм, параноя и садизъм”, казва професорът по психология в университета на Колорадо Фред Кулидж, цитиран от Би Би Си. Изследване на учените от университета в Колорадо хвърля светлина върху образите и налудничевите прищевки на някои от най-известните диктатори.   Император Калигула ( 12-41 г.) Калигула е един от най-ранните автократи, известен със сприхавостта си и непостоянното си поведение. Един от емблематичните примери за странното му държание е случаят, в който императорът поръчал да се наредят лодки по целия залив на остров Неапол, за да може да се разхожда по тях, преминавайки от един град до друг. Калигула бил известен и с любовта си към конете. Той бил толкова привързан към собствения си кон, че му отредил почести, приписал му къща, пари и роби. Друга странна прищявка на диктатора се проявила в една от битките на империята срещу Британия. Вместо да се бият, той заповядал на войниците си да се гмуркат за миди. Хилядолетия по-късно учените по цял свят все още се опитват да си обяснят странното поведение на този владетел. Много от тях смятат, че Калигула е бил невменяем. Не такава е позицията обаче на професор Питър Уайзмън – класицист от университета в Ексетър. Той смята, че Калигула напълно е съзнавал какво върши и просто е изпробвал дали властта му наистина е безпределна. Друго възможно обяснение за ексцентричното поведение на императора е крехката му възраст. Според учените нестабилното му поведение се дължи на факта, че е получил абсолютни правомощия, когато е бил едва на 24 години.   Хаитянският президент Франсоа Дювалие (1907 – 1971 г.) Бившият президент на Хаити е демонстрирал параноята си много пъти по време на 14-годишното си управление. Той е бил изключително суеверен, практикувал е вуду магии и е вярвал, че на всяко 22-ро число от месеца го пазят духове. Към края на управлението си Дювалие напускат президентството само на 22-ро число. Хаитянският лидер твърдял, че е направил магия на президента Джон Кенеди и че причинил чрез невидими сили убийството на американския глава, случило се на 22 ноември 1963 г. Дювалие дори заповядал да се избият всички черни кучета на острова, защото носели лош късмет. Хаитянският лидер оцелял след няколко опита за покушение и умрял след продължително боледуване. Съвременните учени търсят причините за суеверията на Дювалие в детството му. Според изследователите той е отгледан от много суеверна майка, която е насадила на сина си всички тези странни за съвременния човек схващания.   Диктаторът на Уганда Иди Амин (1923-2003 г.) Иди Амин, управлявал Уганда през 70-те години на миналия век, обичал да си дава титли. Той наричал себе си „Завоевател на британската империя” и „Крал на Шотландия”. Амин се самопровъзгласил за фелдмаршал и се удостоил с ордените Кръст „Виктория” и Военен Кръст. Той бил вманиачен да се покаже като равен с кралица Елизабет II и дори твърдял, че той трябва да застане на чело на монархията. За диктатора се твърдяло, че държи в хладилника си главите на убитите си политически противници. Тази история не е доказана за разлика от друга, не по-малко притеснителна: веднъж преди вечеря Амин казал на свой съветник, че иска да изтръгне сърцето му и да изяде децата му.   Супермурад Ниязов – държавен глава на Туркменистан (1940-2006 г.) Ниязов е известен с култа към себе си. Той поръчал да се построи 15-метрова позлатена статуя с неговия образ, която да се върти, така че лицето му винаги да гледа към слънцето. Диктаторът на Туркменистан имал дворец от лед, а в негова чест бил изграден и фонтан в пустинята. Ниязов нарекъл на себе си целия календарен месец януари, няколко града и дори метеорит. Екстравагантните му проекти са надминати единствено от особените му законодателни начинания. След като през  1997 г. Ниязов отказал пушенето, той разпоредил със закон и министрите от управлението му да сторят същото. Той забранил балета, операта, както и дългите коси и бради за мъжете. Ниязов издал книга със собствените си размисли над туркменистанската история. Четивото станало задължително в училищата и университетите, а гражданите трябвало да издържат успешно тест върху съдържанието на творбата на Ниязов. Подобно на Калигула, Ниязов също имал мания за коне. По време на управлението си той открил специализирани развлекателни центрове за животните, в които имало басейни, медицински съоръжения и климатик.   Бившият лидер на Северна Корея Ким Йонг Ил (1942-2011 г.) Малко модерни диктатори са били забулени в противоречия колкото бившия лидер на Северна Корея Ким Йонг Ил. Макар че прокламира себе си като „Скъп отец” на Северна Корея, Йонг Ил използва медиите в страната, за да задържи статуквото си и да обвие в мистерия личността си. Историите от пропагандата варират от приказни до съвсем ежедневни. Най-добрият пример за това е текстът, излязъл в медиите след кончината на бившия лидер. Според него  когато президентът се родил, в небето изгрели едновременно две дъги и една звезда. Когато умрял пък, огромно замръзнало езеро се пропукало на две. Една от държавните медии пък разтръбила, че при първата си игра на боулинг Ким Йон Ил бил неестествено добър, удрял само страйкове и отбелязал максималните 300 точки. Себелюбието дало отражение и върху начина на живот на диктатора. По време на едно свое пътуване из Русия,  хеликоптер доставял ежедневно до влака на Ким Йонг Ил живи омари. Подобно охолство, на фона на мизерията на народа на Северна Корея, ясно говори за ексцентричността на владетеля. Бившият севернокорейски лидер бил известен и със страстта си към филмите. Ето защо той заповядал да отвлекат филмов режисьор и съпругата му от Южна Корея и да ги заставят да творят в негова чест.