Музей в Германия показва надгробния камък на истинската Снежанка

Германски музей показа експонат, който привлече вниманието и на световните медии. Надгробният камък на баронеса Мария София вон Ертал, чиято личност е смятана за първообраза на Снежанка от популярната приказка на Братя Грим, е изложен в музея в Бамберг.

„Историята на София е ядрото на приказката“, категоричен е директорът на музея. Те се сдобиват с плочата, след като семейство, което реставрира експоната, го дарява.

Баронесата е родена и израснала в двореца Лох там Майн, който се намира на 100 км от Бамберг. Историята й е много популярна в началото на XIX в. , като се твърди, че Братя Грим са почерпили вдъхновение от нея, тъй като по това време живеели на около 50 километра от нейното родно място.

Много историци споделят през годините, че откриват необичайни и много точни паралели между историите на Снежанка и на Мария София вон Ертал.

Нейният баща Филип Кристов вон Ертал се жени повторно след смъртта на съпругата си, а мащехата била изключително властна и зла жена. Идеята за омагьосаното огледало идва от факта, че Лорх е град, който е известен с производството на стъкло и огледала. Бащата на София се е занимавал имено с това. До ден днешен местният музей пази едно от тези огледала, за което се смята, че е „огледалото на Снежанка“.

Страшната гора в близост до дома на Снежанка се асоциира с гората извън пределите на Лохр, която била изключително опасна, защото в нея живеели обирджии.

Друго странно съвпадение е, че в приказката се разказва как Снежанка трябвало да бяга през седем хълма преди да стигне къщичката на седемте джуджета, която се намирала в близост до мина. В близост до Лорх също има мина, до която се стига през седем хълма.

По онова време наистина се е случвало в мините да работят джуджета.

Краят на историята обаче не е като в приказката. Животът на София няма толкова щастлив край, тъй като жената ослепяла в много ранна възраст и е починала на 71 години неомъжена в манастир.

Надгробният й камък е бил поставен в двора на стара църква в Бамберг. Фактът, че съществува такава плоча, говори за това, че погребаната е била със знатно потекло. По това време жените не получавали надгробни камъни.

Църквата била срината, а камъкът преместен в местна болница, основана от брата на баронесата. По-късно тя е запазена и реставрирана, за да бъде изложена в музея в Бамберг.