Едно висящо кафе, моля

В това време, докато четете тези редове, се случва една благотворителна кампания, с мащаби непознати за България. Започна в петък и се казва "Висящо кафе". Каквито и данни да се дадат за присъединилите се към нея, няма да са верни, защото се разраства с часове.

Към момента са се присъединили над 100 заведения, а фейсбук групата има над 15 000 членове, набрани за около 60 часа. В нея се изброяват заведенията, които са се присъединили към инициативата. Очаква се скоро да е направи и карта, за да се намират по-лесно.

Какво е висящо кафе?

Тази практика идва от Неапол. Там от години в кафенетата съществува негласното споразумение, че всеки може да поръча „висящо кафе“, което да плати без да консумира. Това кафе е платено и ще чака своя клиент, който по различни обстоятелства не може сам да си го плати. С кодовия въпрос: „Някой поръчвал ли е „висящо кафе?“, той ще признае на сервитьора, че няма пари, за да плати своята напитка и ще получи възможността да поръча кафе, платено и подарено на него от непознат.

Най-хубавата история за него е разказана от италианския поет и сценарист Тонино Гуера.

"Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:

- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".

Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:

- Какви са тези "висящи" кафета?

Отговаря ми:

- Почакай и ще разбереш.

След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:

- Трите са за нас, а четирите "висящи".

Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:

- Имате ли "висящо" кафе?"

Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят."

"Висящото кафе" - Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. 

Подари хляб на непознат

Само ден след като започна инициативата, "висящото кафе" прерасна във втора кампания. Официалното й име е "Подари хляб на непознат", но стана по-популярна като "споделен хляб" или "споделена закуска".

Заведенията, които се включват в една от двете кампании трябва да залепят стикер. А нататък само се очаква да има достатъчно хора, които да поръчват "висящо кафе" или "висящ хляб".

Дали?

Дали цялата тази работа ще я бъде? Дали зад нея не стоят комерсиални интереси? Как да сме сигурни, че продавачът няма да си прибере парите от висящите кафета и хлябове, вместо да ги даде на тези, които ги искат. Това са част от въпросите, които присъединилите се към фейсбук групата на висящото кафе задават към администраторите й.

На последния въпрос те отговарят, че няма как да сме сигурни, но така е и със всички стотинки, които пускаме на просяците.

Най-обсъждания въпрос обаче е дали изобщо инициативата е полезна и няма ли тя роди хиляди измамници, които всъщност имат пари за хляб и кафе, но искат да си ги спасят. Или пък няма да докара тълпи от малцинствата в централните  заведения.

На този въпрос администраторите отговарят, че при всяко хубаво начинание има рискове, но те не трябва да ни отказват от него.

А в рамките на шегата се пита кога ще има висяща биричка и висяща шкембе-чорба.