„Кибердрога“ дебне тийнейджърите в мрежата

Заплахите в интернет стават все по-неконтролируеми, а отскоро „хит“ сред тях е т.нар. „кибердрога“. Явлението е опасно за активните и особено за подрастващите потребители на глобалната мрежа, като ефектите от него и влиянието му могат да останат скрити за тях. Зловредният метод влияе на психиката и прави определени внушения без жертвата да е наясно с това.

Явлението вече попада и в полезрението на български изследователи от Института по информационни и комуникационни технологии при БАН, които от няколко месеца провеждат изследвания за ефекта му върху потребителите.

Най-благоприятната среда за разпространение на „кибердрогата“ са социалните мрежи и сайтовете за споделяне на видео и аудиофайлове, обясни пред OFFNews доц. Златогор Минчев, ръководител на екипа. Действието ѝ е просто: при гледане на видео, слушане на музика или игра в мрежата, се добавя модулиран звук с определена честота, която влияе върху избрани поведенчески реакции. По този начин може да бъде предизвикан ефект на пристрастяване към даден тип видеозаписи, музика или игри, в които се пропагандират избрани внушения.

Въздействието на „кибердрогата“ се изразява във въздействие върху емоциите и мотивацията на потребителите. Методът е особено „полезен“ в работата на терористични организации, които по този начин могат да привличат свои членове във всяка една точка на света без дори да са направили пряк контакт с тях.

Най-просто казано: един видеоклип на терористична организация, в който се призовава към бойкотиране на определени институции и дори към екстремни действия, ако бъде придружен с определена модулирана звукова честота, може да „опияни“ и сугестира потребителя. Смисълът е в това той да бъде насочен към конкретна идея, без да е убеждаван нарочно. Така потребителят неволно може да се превърне в пропагандатор на терористичната идея или дори в неин изпълнител.

Този вид въздействие може да бъде използван и за други цели - например купуването на определен продукт.

„Кибердрогата“ е част от т.нар. „социален инженеринг“, където скритата заплаха идва от самите потребители в популярните социални мрежи, а контролът на сигурността е занижен с цел привличане на повече нови потребители.

От повече от година екип от Института по информационни и комуникационни технологии при БАН прави поредица изследвания на поведението на потребителите в избрани, популярни социални мрежи по проекта „Изследване на информационните заплахи и поведенческа динамика на потребителите в социални мрежи от Интернет пространството – ДМУ03/22“. Те са стигнали експериментално до извода, че потребителите са по-склонни да приемат информацията в любимата тяхна социална мрежа за надеждна в сравнение с тази от други източници. В зависимост от степента на влияние едни хора вярват повече на Facebook, други на Twitter и т.н.

Изводите показват, че в тези мрежи, колкото повече се мултиплицира едно мнение, толкова повече се и налага, т.е. повторението на една и съща идея или мисъл е способно да сугестира потребителите. Това въздействие може да бъде увеличено значително, ако към него се добавят визуални или звукови целево подбрани стимули.

„След като изучат поведението ви в социалната мрежа, определят вашите интереси, нагласи и психологически профил, кибертерористите могат да се възползват от това, като насочват вниманието ви към определени теми чрез „социален инженеринг“, обяснява доц. Минчев, който е ръководител на проекта.

«По своята същност това е бавен и комплексен процес с множество обратни връзки за контрол. Ако например вие сте любител на коментари по наболели социални теми и открито изразявате позициите си по тези въпроси с най-чисти намерения, можете да бъдете привлечен за „активист“ по определена тема, като ви се отправят предложения за членство в група на същата мрежа използвайки вашите музикални, игрови или филмови предпочитания.

Опасното в случая е, че групата може да има престъпни намерения, без изобщо да подозирате за това. Като се вземе предвид и фактът, че избраната от вас социална мрежа има определено влияние върху поведението и изграждането на мнение, то неусетно можете да бъдете въвлечен в каузата на терористична организация, без да съзнавате това, като получавате лесен, безплатен и удобен достъп до нова, интересуваща ви мултимедийна информация: касов филм, забавен клип, любима песен, популярна игра.

Днес младото поколение общува и споделя предимно чрез мобилните си телефони и социалните мрежи и тази тенденция ще се засили с въвеждането на 4G услугите“, разказа той.

Разбира се, освен от неправителствени структури, тази „техника“ може да се приложи и от някои правителства и големи корпорации с цел формиране на мнение или съответно - пазарна ориентация в големи групи от Интернет потребители.

Едно възможно противодействието на тази нова заплаха е разработването на софтуер, който да идентифицира и класифицира подобни зловредни допълнения към мултимедийното съдържание достъпно за мобилните устройства. Такава услуга трябва да има възможността да „улови“ модулирания сигнал и да сигнализира с надпис, че в мултимедията дебне заплаха.

В момента екипът изследователи на ДМУ 03/22 работи активно в тази насока, като създава експериментално приложение за мобилни платформи и база данни от потребителски биометрики. Те се свързват и сравняват с потребителските отговори на манипулирано мултимедийно въздействие. Получените резултати ще позволят надеждната валидация и автоматизиране на процеса по анализ и класифициране на мултимедийна информация от социалните мрежи.

Това не е перфектно решение, защото в крайна сметка потребителят сам преценява да пренебрегне ли предупреждението или да го приеме на сериозно. Все пак това е съществена стъпка в борбата с „кибердрогата“ в съвременния, мобилен Интернет свят.