Икономически последствия от избора на Тръмп

Една от основните прояви на антиглобалистката реторика на Тръмп е критиката му срещу Китай, който той обвинява в умишлено девалвиране на валутния си курс между 15% и 40% с цел получаване на търговско предимство. Вярно е, че юанът беше девалвиран през 2000 г. с 30%, но от тогава той ревалвира всяка година с 2-3%. Освен това, поради обвързаността на юана с долара, след повишението с около 25% на американската валута от 2014 г. насам, юанът просто следваше движението на силния долар. Това се отрази негативно на китайския износ и през август 2015 г. централната банка на Китай започна политика на развързване на юана от долара, което доведе до незабавна девалвация на китайската валута. Ако юанът беше надценен, както Тръмп твърди, то би следвало да последва ревалвиране, което не се случи. Трябва да се има предвид, че основната причина американски фирми да изнасят производството си в Китай са по-ниските разходи, основно за труд, които страната предлага. Връщането на изнесените производства в САЩ би увеличило разходите на фирмите, което ще се отрази негативно на техните печалби, както и ще доведе до повишаване на ценовото ниво вътре в страната. Освен това най-вероятно ще засегне негативно американският експорт, което допълнително ще влоши търговските баланси.

Сериозно внимание би следвало да се обърне и на решението на Тръмп да премахне от дневния ред на американското правителство проблема с глобалното затопляне, както и да отстрани забраните и регулациите по отношение добивът на шистов нефт на територията на САЩ, както и относно използването на конвенционални енергийни източници за производство на енергия. Тази политика от една страна ще задържи нарастването на цените на енергийните ресурси, основно на петрола, което се очакваше във връзка с решението на ОПЕК от 30.11.2016 г. за намаляване на производството, към което решение се присъединиха и страни извън картела, като Русия. От друга страна по-ниските цени на петрола ще задържи развитието на американските залежи, поради все още високите производствени разходи за тяхното разработване, въпреки сериозното подобрение в ефективността и технологиите през последните месеци. По-ниските цени на петрола ще се отрази положително на глобалната икономика, но най-вече на вносителите на горива, докато за производителите ще има противоположен ефект. Подобно развитие може да се разгледа като негативно за провежданата политика от страна на Саудитска Арабия, която веднъж се отказа да изтощи конкурентите си с ценови дъмпинг и втори път, ще стане свидетел на неуспеха на плана си за увеличаване на цените чрез намаляване на производството на петрол.

Имайки предвид сериозната зависимост на Русия от износа на горива, който представлява 70% от общия износ на страната и е отговорен за 50% от приходите в държавния бюджет, подобно развитие ще се отрази неблагоприятно върху нейното икономическо състояние. Освен това курсът на руската рубла е в почти пълна корелация с цените петрола и понижаването на цените ще доведе до допълнителна обезценка, което ще има последствия за макроикономическите и фискалните показатели на страната, въпреки че според прогнозите на МВФ, след двете години на рецесия от 2015 г. и 2016 г., за следващите две години се очаква руската икономика да нарасне с малко над 1%.

Понеже много често се прави аналогия и сравнение между политиката на Роналд Рейгън и на Тръмп, трябва да се подчертае, че средата, в която двамата президенти започват да провеждат своите реформи се различава коренно. В началото на 1980-години икономиката на САЩ стагнира, борейки се с преодоляването на разразилата се криза, безработицата е по-висока, държавните финанси са далеч в по-добро състояние, като държавният дълг е наполовина на настоящия. В момента американската икономика работи в условие на почти пълна заетост при доста по-високи нива на частен и държавен дълг. Ситуацията допълнително се влошава от сериозния проблем на фирмите с наемането на подходящи служители. Де факто една трета от американските фирми твърдят, че не могат да запълнят вакантните си места поради липса на подходящи кадри, като това е най-високото ниво от 2000 г. насам. И за капак на всичко това, политиката на Тръмп за ограничаване на имиграцията и за експулсиране на нелегални емигранти ще създаде допълнителен натиск върху пазара на труда. Една подобна политика, ако се проведе съгласно дадените обещания (а ние трябва да спрем да се съмняваме в желанието на Тръмп да изпълни обещанията си), може да доведе буквално до криза някои от щатите в САЩ (например нелегалните имигранти в Калифорния представляват 10% от работната сила. Тяхното експулсиране ще срине икономиката на щата).

За да завършим този анализ е добре да дадем перспектива на случващото се в Съединените щати като сравним реакцията на пазарите в зависимост от избора на президент на страната. За периода след Голямата депресия от 1929 г. статистиката сочи, че има шест президента, чието избиране е довело до срив на пазарите (измерено чрез индекса S&P500). Пет от тези президенти са демократи (Рузвелт, Труман, Кенеди, Картър и Обама, като при избора на Обама пазарите са били в състояние на свободно падане – понижение на индекса с 65% между избора и инаугурацията). За този период има само един президент републиканец, чийто избор също е посрещнат враждебно от пазарите – Джордж У. Буш). За разлика от началото на мандатите, в техния край пазарите регистрират негативно представяне (на базата на изчислената възвращаемост на годишна база за периода на управление) само при трима президенти – и тримата републиканци (Хувър, Никсън и Д.У. Буш). Изборът на Доналд Тръмп е посрещнат повече от позитивно, като ръстът на S&P500 надхвърля 36% за периода от избора до встъпването му в длъжност. Това е второто най-добро представяне за целия период от 1929 г., след рекорда на Хърбърт Хувър, по чието време в САЩ и в света се разразява голямата депресия и по времето на чието управление (1929 г. – 1933 г.) пазарите са в състояние на свободно падане. Еуфорията от избора на Тръмп понастоящем е толкова голяма, че индексът Daw Jones Industrial Average за първи път в своята история на 25 януари премина границата от 20 000 пункта, благодарение на еуфорията от обявените планове на Тръмп да построи оградата с Мексико и свързаните с това огромни инвестиции. Само ден по-късно обаче, на 26 януари доларът удари 7-седмично дъно поради опасенията на пазарите от политиката на протекционизъм на Тръмп във връзка с подписания указ от негова страна за изграждане именно на защитната стена с Мексико.

Явно е, че в момента сме свидетели на изключителна волатилност, несигурност, еуфоричност и субективност при оценката на фундаменталните фактори, които ще движат американската и световната икономика, както и на пазарната реакция при оценката на тези фактори. Как ще се развие световната икономика и какви предизвикателства ще бъде принудена да преодолява ще стане ясно съвсем скоро, когато и анализаторите и пазарите разберат и се убедят в политическите намерения и амбиции на новия американски президент. Основното предизвикателство през глобалната икономика обаче ще бъде дали изборът на Доналд Тръмп няма да бъде началото на дългосрочно негативно развитие, водещо към протекционизъм, издигане на стени, конфронтация и нови военни конфликти, което ще превърне първоначалната еуфория в депресионна спирала от кризи и рецесии.