Ако султанът не беше забранил печатните книги

Европа нямаше да е това, което е, ако не бяха книгопечатането и Реформацията. А арабският свят нямаше да е такъв, ако султанът не беше забранил книгите. Двама учени обясняват бежанската вълна именно през образованието.

Пропастта между „културите на образоваността” и „културите на необразоваността” непрекъснато се увеличава - и това е най-голямата опасност за човечеството, твърдят двама авторитетни германски учени в книгата си. Райнер Клингхолц и Волфганг Луц пишат: „В обществата с ниско образование се раждат много деца. В резултат от това се разширява разломът между по-добре и по-зле образованите части на човечеството. Така в началото на 21 век вече са важни не разликите между Изток и Запад или между Север и Юг, а между образованите и необразованите общества”.

Неграмотните и зле образованите хора имат все по-малко шансове за оцеляване в своите страни. В същото време обаче благодарение на интернет и те научават, че другаде по света няма глад и болести - и решават да бягат към по-богатите страни. Така двамата изследователи обясняват през образованието и мигрантската вълна днес. Книгата им „Кой оцелява? Образованието решава бъдещето на човечеството” излезе преди година на германския пазар. Един от авторите - Райнер Клингхолц, който е директор на берлинския Институт за население и развитие, в серия от интервюта излага основните тези в книгата.

Подбрахме за Вас по-важното:

Ключовата роля на образованието

Образованието играе решаваща роля за възхода и за столетната хегемония на Запада. И още: няколко азиатски региона тъкмо с помощта на подобреното образование успяха да наваксат изоставането. Докато именно занемареното образование обяснява до голяма степен мизерията в по-голямата част от Африка и от арабския свят. Това противостоене между двете култури - културата на образованието и културата на необразоваността - ще се запази и в бъдеще.

Факт е, че в древността - например в Китай или в Елада - образованието също се смята за ценност, но то е единствено за елитите. Образование за по-широки прослойки започва да се разпространява първо в Европа - с книгопечатането и с Реформацията, която предполага, че всеки християнин трябва сам да открие пътя си към Бога, четейки свещените книги. Тъкмо така започва революцията на познанието, върху която и до ден-днешен се градят благосъстоянието и демокрацията на Запада, както и неговата доминация в световен мащаб. А султанът в Константинопол забранява книгопечатането и тази забрана важи в продължение на 300 години в целия арабско-османски свят. Мнозина експерти смятат, че тъкмо поради това в онзи регион и до днес интересът към печатното слово е по-нисък. Забраната на султана е религиозно обоснована: не бива да се четат други книги, освен Коранът. Четенето и писането не са за обикновения народ, защото Аллах се е обърнал към хората с говорене, а не с писане. От друга страна по време на Халифата в Багдад през 14 век арабският свят жъне огромни научни успехи и превъзхожда Запада. Това само доказва, че на образованието пречи не религията, а политическите и теологични сили, които я интерпретират.

Няколко положителни примера

Предимствата на масовото образование постепенно откриват и някои азиатски страни, които го включват в своята ценностна система. Първа стартира Япония през втората половина на 19 век, а най-впечатляващият пример е Сингапур. До началото на 50-те години на 20 век тази страна е просто дупка и огнище на малария, а днес вече се е превърнала в град-държава с по-добро образование и по-висок доход на глава от населението от Германия. В страни като Индонезия и Малайзия образованието също високо се цени - и там изоставането е по-малко, отколкото другаде в мюсюлманския свят. Вижте също и Бангладеш. Страната бележи бърз икономически растеж, добре се развиват и други важни индикатори. Раждаемостта е намаляла два пъти спрямо 1980 година, средната възраст се е увеличила с цели 20 години. Защото в Бангладеш просто масирано инвестираха в основното образование, специално на момичетата. Разработена беше мащабна програма за микрокредити за жени, които по този начин получиха някаква икономическа самостоятелност. Успоредно с това започна да възниква и научен елит - хора, които не само сглобяват компютри, но и пишат компютърни програми. В обобщение: много азиатски страни независимо от религията си стигнаха до извода, че масовият достъп до образование дава невероятни социални и икономически дивиденти.

Дори някои африкански страни като Мавриций и Етиопия вече следват този пример. Етиопия много страда от сушата, но по принцип от 2006 година насам икономиката ѝ расте с по около 10 процента годишно. Този подем се дължи както на масираните китайски помощи, така и на усилията, които едно иначе изцяло недемократично правителство полага в областта на образованието и здравеопазването. Около Адис Абеба вече възникна същински индустриален пояс, а в самата столица жените раждат средно по 1,5 деца, което е швейцарско равнище. Страната все още е много бедна, но хората виждат някаква перспектива. Сами забелязвате, че сред бежанците в Европа има много еритрейци и сомалийци, но няма етиопци. През 1970-те години Нигерия също започна да инвестира в образованието и това веднага забави демографския ръст - още едно доказателство, че образованието на жените е най-добрият контрацептив. После обаче политиката заряза този проект и 180-милионна Нигерия се очаква през 2050 година да достигне 400 милиона души население. Ако тази страна, която и без друго се раздира от конфликта между християнския юг и ислямския север, един ден се разпадне, днешната криза с бежанците ще ни изглежда като сладък спомен.

Там, където книгата е "извор на безверие"

За съжаление повечето страни в арабския свят и в Африка не последваха примера на Запада. Вместо да прекопират успешната му образователна стратегия, те я заклеймиха като „империализъм”, който противоречи на собствената им религия и култура. Апогея на тази съпротива достигат днес ислямистките терористични групировки. Идеолозите на Боко Харам например твърдят, че „книгите са грях” и забраняват „западното образование”. Ал Кайда, „Ислямска държава”, муджахедините в Афганистан - всички те твърдят, че образованието е „извор на безверие”. Всъщност обаче на тях просто им трябват легиони необразовани, лесни за манипулиране хора, за да ги използват като пушечно месо за укрепване на своето господство.

Факт е, че през последните години процентът на хората с образование устремно нараства и в арабските страни, но съдържанието на това образование все още си остава некачествено. Да, все повече деца ходят на училище (повече момчета, отколкото момичета, впрочем), но не всички получават от училището базисни компетенции като грамотност или умение да решават проблеми. А мнозинството студенти избират хуманитарно образование, което не помага особено на икономиката. Младите хора там избират такова образование, понеже се надяват с негова помощ по-лесно да получат държавна служба. Приложните природни науки или инженерните специалности не се радват на интерес, предприемачеството е още в зародиш. Резултатите могат да се измерят по различни начини - например ако погледнем регистрираните патенти. Един малък Израел регистрира годишно повече патенти от целия арабски свят. Един-единствен арабски учен има Нобелова награда в природните науки - египтянинът Ахмед Зеуаил, чиято изследователска кариера преминава изцяло в САЩ. В списъка на 200-те най-добри университета в света няма нито един от този регион.

Най-злият враг на човечеството

Вярно е, че днес някои богати петролни държави вече инвестират в образованието, но почти всички нови образователни центрове наемат учени и преподаватели от чужбина. Просто защото в техните страни няма добре подготвен „човешки капитал”. То е същото като в спорта. Катар ще организира Световното първенство по футбол през 2022 година, но това не го прави велика футболна сила.

Изводът на Райнер Клингхолц и Волфганг Луц в едно изречение: "Необразоваността е най-злият враг на човечеството".