Злоупотребите и гафовете в земеделието, заради които ЕК иска да глоби България

Нагласени обществени поръчки, наднормени авансови плащания към общини, злоупотреби с лихви от авансите. Това са част от нарушенията на България по Програмата за развитие на селските райони, заради които ЕК иска да наложи санкции от 423 млн. в на страната, съобщи Mediapool. Това личи от доклад на Еврокомисията, който все още не е публичен.

За исканата глоба стана ясно в началото на месеца. Тогава зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев категорично отрече да има загуби по земеделската програма, а шефът на Държавен фонд "Земеделие" Мирослав Николов заяви, че ще постанови проверка на всички общински проекти.

„Заварихме доклад на ЕК от май 2013 г., в който Брюксел настоява за обяснение за публичността на програмата. Заварихме организационен хаос в администрацията, липсваща документация с ЕК, администрация, която реагира неадекватно, недостиг на средства по всяка една от мерките предвид огромния интерес към програмата. Заварихме огромни проблеми. Одитният доклад на ЕК съдържаше съществени забележки”, коментира тогава Николов.

Основните нарушения на правителствата от този период са свързани с авансовите плащания по проекти към общините. В същината стои т. нар. правило „n 2”, което предвижда заявения бюджет за съответната година (n) да бъде изразходван в рамките на следващите две години. Това се прави с цел предотвратяване на загуби на средства по финансирани проекти и злоупотребата с тях. Проверките на контролните органи на ЕС показват, че това правило умишлено се пренебрегва.

На общините са били превеждани авансови плащания, надхвърлящи определените 50% от финансовата помощ.

Така например за 2013 г. по общинските мерки държавата е платила България е платила 450 млн. евро, като само 115 млн. евро от тях са междинни и окончателни плащания. Разликата от 335 млн. евро е за авансови плащания.

Според доклада голяма част от общините не са използвали авансовите средства в посоченото време, в резултат на което са се трупали солидни лихви в сметките им. ЕК обвинява българските власти, че предоставената от тях информация е уклончива и в част от случаите – грешна.

Груби злоупотреби са допуснати и при обявените условията на земеделските търгове. Според Брюксел те са в разрез с правилата за гарантиране на лоялна конкуренция, тъй като обслужват интересите на определени кандидати. Обикновено се е избирала по-скъпата оферта, която не винаги се оказва качествена, твърди ЕК.

Това показват описаните нарушения по шест проекта на общините Батак, Ихтиман, Брезник, Стрелча, Септември и Долна баня. За четири от тях са предложени персонални финансови корекции, като Брезник обяви, че вече я е платил.

С най-голяма финансова санкция- от 25% от стойността на договора, е проектът на община Септември за изграждане на ВиК мрежата в село Карабунар. В търга са участвали 11 фирми като печели пазарджишката "Стройкомерс" с оферта от близо 1.7 млн. лв. без ДДС.

Финансова санкция е предвидена и за община Брезник за ремонта на две читалища, едното в областния център, а другото в село Ноевци. В търга са участвали 32 фирми, но условията са променени в полза на фирмата "Термикс ЕС" от Пазарджик, основана няколко месеца преди провеждането на търга.

Докладът обръща внимание и на избухналия в началото на 2013 г. скандал, секнал плащанията по медийни проекти по ПРСР. Тогава изтекоха записи от частен разговор между бившия премиер Бойко Борисов, бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и тогавашния софийски градски прокурор Николай Кокинов, от който ясно, че парите са се раздавали на субективен принцип за определени медии.