Животът ни се стопил с близо 2 г. в годините, белязани от COVID-19

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението в България е намаляла с близо две години (1.7) за краткия период между 2019-2021 г. и 2020-2022 г., отчете Националният статистически институт.

2019-та, 2020-та и 2021-ва бяха годините, в животът бе подчинен на COVID-19.

Показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

За периода 2020-2022 г. тя е 71.9 г., с 1.9 г. по-кратка, отколкото през 2019-2021 г.

Очаква се мъжете да живеят по-кратко от жените. Средната продължителност на живота при силния пол е 68.3 години, а при нежния – със 7.5 години повече – 75.8 години.

Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете се наблюдава намаление на средната продължителност с 2.3 години, а при жените - с 1.8 години.

Очаква се градското население да живее с 3 години по-дълго (средно 72.8 г.) от селското (69.8 г.). Спрямо 2012 г. за населението в градовете показателят е намалял с 2.1 години, а за населението в селата - с 2.2 години.

Прогнозата на статистиците за навършилите 65 години е, че ще живеят средно още 14.2 години: мъжете - 12 години, жените – 16.1 години. В сравнение с 2012 г. през 2022 г. очакваната продължителност на живота на навършилите 65 г. е намаляла с 1.4 години.

^{Източник: НСИ}

Разлики има не само в зависимост от пола и местоживеенето в град или село. Такива се наблюдават и в зависимост от областта. Най-продължителен се очаква да бъде животът на живеещите в столицата – 74.8 години, а най-кратък – в област Видин (69.4 години).

Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област София (8.4 години), а най-малка - в област Шумен (5.9 години).