Защо толкова малко украински деца ще учат в България

Точно ден преди началото на учебната година в България, т.е. едва на 14 септември, основната част от украинските деца, които ще прекрачат българските класни стаи ще научат къде точно ще учат, т.е. са окончателно разпределени.

По данни на УНИЦЕФ България, подадените молби са около 1000. Над 600 от украинските деца - от предучилищна възраст до зрелостници, ще започнат училище във Варна. 

Ако се стигне до подаване на повече заявления за прием и завишаване на бройките в някои паралелки, ще се иска разрешение от министъра на образованието, съобщиха от РУО Варна. От там допълват още, че постъпващите в първи клас украинските деца ще имат възможност да учат допълно български език по време на учебната година.

Първокласниците от Украйна са разпределени в учебните заведения още през август, но одобрението на държавния план-прием е непосредствено преди 15 септември.
Част от децата, които влязоха в училищата във Варна преди месеци, остават в тях. Това важи предимно за тези извън централната градска част. 

За Ирина (името е сменено – бел.а.) и трите ѝ деца – две от тях на училище и едно в детска градина, които с помощта на доброволци и дълго обикаляне по институциите, влязоха в българската образователна система в началото на май, промяна няма.

За други, като семейството на 16-годишната Мария (името е сменено – бел.а.) – част от общността на бесарабските българи, която беше зачислена в 9 клас в една от елитните варненски гимназии, промяната е осезаема - местят се в София.

В българското училище през миналата учебна година, въпреки знанието на езика, Мария слиза клас надолу (от десети в девети). Ако остане в нашата образователна система ще загуби две години.

Плановете ѝ са да завърши украинско училище онлайн (там ще учи година по-малко – 11 вместо 12) и да влезе да учи висше образование по Постановление 103 на МС, което дава възможност на студенти от компактните български общности зад граница да получат образование в България. По-леко е да започнат училище децата в началния курс и тези до края на прогимназиалния етап. В гимназиите се учат много специализирани предмети, затова голяма част от украинските бежанци предпочитат децата им да завършат тяхното училище, което от първия ден на войната е онлайн. Отделно от това, гимназистите от Украйна, които постъпват в наши училища трябва да демонстрират знания по български език.

Няма обобщени данни за броя на украинските деца, които на 15 септември ще влязат в клас в страната. Цифрите са приблизителни и непълни. Заявления обаче няма да спират да се приемат. Принципно това е възможно до един месец от приключването на учебната година. 

Грубите изчисления сочат, че от около 80-85 хил. бежанци, около една трета са деца. Това прави към 27 хил. деца и младежи бежанци на територията на страната ни.

Миналата учебна година завършиха 439 дeца, а детска градина към месец май са посещавали 84 деца. Процентът на децата, които посещават училище спрямо общия брой на децата е по-малко от 2 процента. 

В Германия, която е приела над 900 хил. бежанци, сред които 270 хил. деца, има над 150 хил. в клас. В Полша, където учебната година подобно на почти цяла Централна и Източна Европа – вкл. и Украйна, образователният процес вече е факт, на училище в началото на септември са тръгнали над 180 хил. деца бежанци.
По неофициални данни, във Варна, където учениците с украински паспорт са най-много в страната, в града и на територията на курортните комплекси има около 25 хил. бежанци, от които поне 8 000 са деца.

Има няколко причини за това украинските деца да предпочетат тяхната образователна система.

Освен добре познатото и родно, фактори са още незнанието на езика и малкото курсове по български език, зад които стоят предимно неправителствени организации и доброволци; липсата на работа (по-малко от 10 хил. от бежанците у нас работят, като не малко са заети в сезонни дейности в хотели и заведения) и настаняването им в почивни бази и комплекси, което допълнително ги капсулира. Неяснотата след 30 септември, когато изтича поредният срок на държавната програма за настаняване и липсата на каквото и да е споразумение между българското и украинското министерство на образованието в сферата също се превръщат във въпросителни.

Затова преди началото на учебната година много семейства с деца в училищна възраст се завърнаха в Украйна. Пред тези, които останаха и ще учат у нас, стои още един проблем.

Буди недоумение какво правим с помагалата, които се купуват всяка учебна година, т.е. доплащането на образователния процес, посочват родители от Варна.
Родител, чието дете е в прогимназиален клас в централно варненско училище разказва, че вече са събрали по 119 лв. за тях. В класа ще има и украинско дете, което иначе разбира български език, „но за него за помагала пари не са събрани, а помагалата вече са поръчани”.
Учебниците и учебните помагала за децата от 8 до 12 клас пък изцяло се купуват от родителите, а всяко училище има свой набор от изисквани учебници с авторски колективи, издателства и година на издаване, както и помагала към тях.

Иначе, страната ни е получила 214 млн. лв. по програми от ЕС за помощ с бежанците в сферата на образованието – за интегриране в системата и за равен достъп на децата и младежите бежанци в нея.