Запрещението като социална смърт: Хората с увреждания имат право да са свободни

На 3 декември се отбелязва Международният ден на хората с увреждания. Чудесен повод да си припомним, че вече почти девет години, откакто България ратифицира Конвенцията на ООН за права на хората с увреждания, с която се задължава да осигури равнопоставеността им пред закона, това не се е случило. В две свои решения и Европейският съд по правата на човека в Страсбург отбеляза, че България не е привела вътрешното си законодателство в съответствие с изискванията в конвенцията (делото Станев срещу България и делото Станков срещу България).

Какви са последствията?

Днес на хиляди хора с увреждания в България не се позволява да участват в обществото. Не им е разрешено да работят, да се женят, да гласуват, да са свободни. Всичко се решава вместо тях. Това се нарича запрещение.

За хората, които живеят в институция, това се усеща особено силно - те нямат право на избор на храна, на избор на облекло, на достъп до собствени средства, нито да бъдат информирани и да дават съгласие за лечението си. Няма значение дали имат мнение. Никой не ги пита.

Запрещението е вид социална смърт. То "инвалидизира" много повече от увреждането. Алтернативата му се нарича подкрепено вземане на решения – тоест човекът сам взема решенията, които го засягат – с подкрепа. Независимо от това дали хората са "нормални", с психически проблеми или интелектуални затруднения, всички те имат сходни мечти и очаквания - да имат работа, да създадат семейство, да могат да правят нещата по техния начин, да бъдат самостоятелни.

Защо не се случва това?

Проектозаконът за физическите лица и мерките за подкрепа, който трябва да отмени запрещението, отлежава неприет вече години наред (от 2016), тъй като имаше лошия късмет да мине само на първо четене преди предишното правителство да падне от власт.

Въпреки че през октомври 2018 г. Комитетът по правата на хората с увреждания към ООН посочи, че е загрижен от факта, че законодателството в България все още ограничава дееспособността на хора с увреждания и предвижда настойничество за лица с психично-здравни проблеми или интелектуални увреждания, нищо не се промени. Реформата беше блокирана чрез бездействието на министерството на правосъдието.

Какво постигнахме все пак

Независимо от този моментен застой, законопроектът за физическите лица и мерките за подкрепа е забележителен с това, че въведе цялостно нова философия и предвиди правни инструменти за гарантиране равнопоставеността на лицата с увреждания. Международната общност даде много висока оценка на законопроекта и усилията на гражданското общество този обещаващ и прогресивен нормативен акт да стане част от действащото законодателство не спират.

Българският съд е изправен пред голямо предизвикателство в производствата, свързани с поставяне под запрещение или отмяната му. Паралелно съществуват две съвършено различни и противоречащи си правни уредби относно правния статус на хората с увреждания - тази на конвенцията и тази на Закона за лицата и семейството от 1949 г., регламентиращ дееспособността и действащия режим на запрещението у нас.

Въпреки тези общи правни положения и независимо от единичните добри примери, в които съдии се позовават директно на разпоредбите на конвенцията или на съществуващи неформални форми на подкрепа, което води до запазване на дееспособността на лицата, по основния брой дела продължава да възпроизвежда старата парадигма, отразена в действащото законодателство. Това, което със сигурност се промени, е общественото разбиране и очакване, че на хората с увреждания им дължим нещо повече – не само грижа, а истински да изградим свят, в който сме равни. През 2018 г. беше приет нов Закон за хората с увреждания. В него за първи път се направи ясен и систематичен опит за въвеждане на някои от стандартите от конвенцията на ООН – за първи път в закон беше дефинирано какво е подкрепено вземане на решение. Това обаче не е достатъчно. Запрещението продължава да съществува в Закона за лицата и семейството.

Подкрепете петицията за неговата отмяна

Лицата на кампанията за популяризиране на петицията са 27 човека с увреждания от цялата страна. В серия видеа и фотографии те разказват за мечтите си за достоен живот. Досега петицията е събрала няколкостотин подписа, като кампанията цели да я връчи на Законодателя в началото на 2021 година.

В София се откри и изложба с портретите на самозастъпниците – лица на кампанията. В серия фотографии, хората с увреждания позират, пресъздавайки мечтите си. Изложбата е на ул. “Христо Белчев” 3, на витрините на пространство “Зона 21”, и може да бъде видяна от всеки, който преминава по улицата.

Кампанията за премахване на запрещението и въвеждане на подкрепеното вземане на решение в България се реализира от Български център за нестопанско право и Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения и всички въвлечени самозастъпници и организации на и в подкрепа на хората с увреждания. Изпълнението на всички креативни продукти е дело на глобалното студио за социална промяна Fine Acts.