Всички учени - в регистър на МОН
Всички учени ще бъдат включени в регистър на Министерството на образованието и науката.
В него има информация за научните постижения на учения и/или показателите, които отразяват постиженията му в художествено-творческата или спортната дейност; индивидуалните показатели, които отразяват академични постижения в преподавателската дейност; промени в заеманата академична длъжност; освобождаване от академична длъжност и основанията за това; други обстоятелства, които отразяват научните и академичните постижения на лицето и/или постиженията му в художествено-творческата или спортната дейност.
Създаването на регистъра е разписано в предложение за промени в Закона за развитие на академичния състав в Република България, качени на сайта на МОН.
Планира се регистърът да се поддържа от Националния център за информация и документация (НАЦИД) към министъра на образованието. В него ще бъдат включени всички лица, придобили научна степен във висше училище или научна организация у нас. В него ще има и информация за защитените дисертационни трудове и за хабилитираните лица. Той ще съдържа данни и за хората, придобили научни степени в чужбина, които са признати у нас.
Ако поправките бъдат приети от Народното събрание, след влизането им в сила висшите училища и научни организации ще трябва да изпращат в НАЦИД по един екземпляр от защитените дисертационни трудове и авторефератите към тях на хартиен и електронен носител, информация за издадените дипломи за придобита образователна и научна степен "доктор" и научна степен "доктор на науките", както и за избраните на академични длъжности лица в срок до 14 дни след датата на издаването на дипломата, съответно датата на избора.
С поправките в закона се въвеждат минимални национални изисквания за хабилитиране на преподаватели. Сега всеки университет сам определя критериите за придобиване на научна степен и за заемане на длъжностите "главен асистент", "доцент" и "професор".
Минималните национални изисквания се определенят като числови стойности на обективно измерими наукометрични показатели, които отразяват научните постижения и техния отзвук в научната литература и/или показатели, които отразяват измерими постижения в художествено-творческата или спортната дейност, като: брой авторски монографии; брой статии в реферирани и индексирани списания; брой глави в книги; брой студии и/или обзори; брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори на статиите на кандидата; брой подадени заявки за международни патенти; брой подадени заявки за национални патенти; брой изнесени доклади на научни конференции (вкл. пленарни и поканени); получени отличия и награди във връзка с научните, художествено-творческите или спортните постижения на кандидата; брой участия в научни и/или организационни комитети на международни конференции; участия като редактор или като член на редакторския колектив в реферирани списания, брой ръководени проекти от кандидата в областта на съответната научна, художествено-творческа или спортна дейност; размер на финансовите средства на ръководени научни проекти; брой авторски изложби; брой авторски филми; брой излъчени авторски радио и/или телевизионни предавания; брой изнесени авторски концерти; брой написани партитури и други подобни постижения, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление.
Сред показателите ще са измерими академични постижения в преподавателската дейност, като брой защитили докторанти; брой въведени нови лекционни курсове; брой разработени нови серии от упражнения за лекционни курсове; брой издадени учебници в чужбина; брой издадени учебници и/или учебни пособия в България, включително публикуван електронен учебник; ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми и други подобни академични постижения в преподавателската дейност, съотносими към съответната научна област и/или
професионално направление.
Конкретните критерии ще се определят в правилника за прилагане на закона по научни области и направления за всяка научна степен и академична длъжност.
Заложена е и промяна по отношение на научните журита в университетите.
Вече ще е възможно членовете им да са не само от български висши училища или научни организации, а и от чужди. Членовете на журито също трябва да отговарят на минималните национални критерии за хабилитация.
Членове на журито няма да бъдат свързани лица, хора, за които е доказано плагиатство или са били освобождавани от длъжност заради плагиатство или заради две последователни отрицателни оценки при атестация. Оценката на кандидатите ще става при тайно гласуване.
Конкурсите ще се провеждат от 7-членно жури, в което поне четирима от членовете са външни за съответното училище, според проектозакона. Изискването на сега действия закон е те да са най-малко трима.