Всеки, който иска, може да се включи в Часа на Земята и да подкрепи българските гори
Разговаряме с Нели Дончева, главен експерт практика „Гори“, WWF, по повод инициативата Часът на Земята 2020.
С какво тази година Часът на Земята ще бъде по-различен от обикновено?
Кампанията е различна, защото се фокусира върху едно от най-работещите решения срещу климатичните промени – опазената природа. В България обръщаме внимание на изключително важната роля на горите в овладяване на промените в климата, тъй като поглъщат CO2 от атмосферата и го съхраняват в дърветата, растителността и почвата. Тази година Часът на Земята се превръща в дарителска платформа в подкрепа на Програмата ни за възстановяване и опазване на горите, която си поставя две ключови цели до 2022 г.: опазването на над един милион декара вековни гори и отглеждането на половин милион млади дръвчета, част от крайречни гори. Всеки може да ни подкрепи, като изпрати SMS с текст DMS GORA на 17 777.
Междувременно милиони хора от над 7000 града в 180 държави се подготвят да отбележат Часа на Земята – най-мащабната глобална инициатива, посветена на опазването на нашия общ дом – планетата Земя. Тази пролет събитието, организирано от международната природозащитна организация WWF, ще се състои за 13-а поредна година. По традиция в последната събота на месец март (28.03.) между 20:30 и 21:30 ч. милиони хора от цял свят символично ще изгасят осветлението в домовете си, а знакови сгради ще притъмнят фасадите си. Така всички заедно ще покажем какво въздействие могат да имат малките постъпки върху голямата планета и ще отправим мощен призив за по-устойчиво бъдеще за нас и нашите деца.
WWF залесява ли гори в България и на кои места работи?
В продължнение на повече от 10 години WWF работи по това направление у нас, като фокусът ни е върху създаването на крайречни гори. Избрахме тях, защото са от огромно значение както за природата, така и за хората. Крайречните гори укрепват бреговете и ограничават ерозията, поглъщат праха, подобряват качеството на водите, а също и създават местообитания и биокоридори за много редки растения и животни. Освен това те са най-добрият ни защитник срещу наводнения и свлачища.
През последните години работим по-засилено в басейна на река Марица – в района на ДГС „Асеновград“, както и в района на община „Марица“ до с. Маноле, където вече можем да се похвалим и със създадени млади крайречни гори.
Сега се фокусираме върху района на град Стамболийски. През есента разчистихме сметище и посадихме на мястото 12 000 фиданки и семена от дървесни видове. Те са селектирани така, че да отговарят на условията на средата – да са подходящи за алувиалните почви и да издържат на временни заливания. Работата ни там продължава, защото отглеждането на младата гора изисква огромни усилия.
С какви видове залесявате?
От WWF работим с местни произходи от характерни за крайречните гори видове като източен чинар, бряст, бяла върба, черна и бяла топола, полски ясен, черна елша и летен дъб. А подготовката на залесителния процес започнахме още преди две години със събирането на семенен материал. Впоследствие го предоставихме на специализирани горски разсадници, разполагащи с нужната технология за да произведат качествени фиданки. Цялостният процес е доста дълъг, труден и не е никак евтин.
Защо предпочитаме местни видове ли? За да се съхрани местния генофонд. Достатъчно чужди видове, включително дървета и храсти, има вече в България и те изместват местните видове, при което се увреждат екосистемите и се нарушава баланса в тях. През миналата година събрахме жълъди от вековни дървета от летен дъб в близост до река Марица. Те са потомци на остатъците от Великата българска гора, известна с името Магна Силва Булгарика. От тях произведохме фиданки, а други ще засеем директно и по този начин ще се опитаме да съхраним частичка от гора, която е почти изчезнала в наши дни.
Какви са основните проблеми и предизвикателства при създаването на нови гори?
Освен правилните видове, трябва да внимателно да се подбере и правилното място за залесяване. Често пъти териториите, в които работим са достъпни. Разположени са близо до населени места, съответно – изхвърлят се боклуци и може да има хора, които са недобронамерени.
Климатичните фактори също не бива да бъдат подценявани. Макар че тази зима не беше много студена, снежната покрива принуди зайците да си търсят храна. Съответно някои фиданки, които залесихме през есента, бяха с обелена кора, нагризани от дивите зайци. Понякога преминават и крави, или друг добитък – кози, овце, които също си похапват от младите дръвчета.
Друг сериозен проблем е изкопаването на речните корита с цел добив на инертни материали. Това води до падане на нивото на подпочвените води, в резултат от което корените на дърветата не ги достигат и загиват. Особено за река Марица това е голям проблем, поради многото кариери за добив на инертни материали. Със залесяването на дръвчетата грижите за гората не приключват. За да оцелее младата гора е необходима старателна работа още най-малко три години.
Какво прави WWF за опазване на горите в България?
Само през последните 4 години WWF България проучи повече от 300 000 ха горски територии в райони със стари гори като Източни и Западните Родопи, Стара планина и Средна гора. През 2016 г. благодарение на дългогодишната работа и сътрудничеството между WWF, лесовъди, учени, Изпълнителна агенция по горите и партньорски организации, Министерството на земеделието, храните и горите официално обяви 109 000 ха стари гори защитени от изсичане. Заедно с някои горски стопанство и регионалните дирекции в Русе и Пловдив, възстановихме над 400 дка гори в две защитени зони от Натура 2000: по поречието на р. Дунав и по поречието на р. Марица. В момента WWF фокусира усилията си в създаването на новата крайречна гора в близост до град Стамболийски.
Какво трябва да имаме предвид при залесяването и защо можем да се доверим на WWF?
Залесяването е сложен и отговорен процес. Ние от WWF целим да гарантираме всички ползи от гората – от способността ѝ да поддържа своите противоерозионни и водохранни функции, до ролята ѝ на пазител на уникално биоразнообразиe. В тази връзка се стремим да постигнем типичния състав от характерни видове и в същото време да предотвратим разпространението на някои инвазивни такива като например: храстовидната аморфа, айланта, пенсилванския ясен. Обръщаме внимание на взаимовръзките между отделните видове организми – например, летният дъб е свързан с други видове организми – гъби, лишеи, насекоми, птици и дори бозайници. Те са зависими от него за храна, подслон, среда на живот. Нека си представим какво би станало, ако този вид изчезне поради инвазията на чуждоземни видове. Подобно намесване в природните процеси би имало непредсказуем ефект.
Как всеки, който има желание, може да помогне за опазването на горите у нас?
WWF има нужда от подкрепа, за да продължи да пази българската природа! Всеки може да се включи в Часа на Земята, като посети специалната ни страница wwf.bg/gora и направи дарение по свое усмотрение. Редица публични личности вече се присъединиха към Часа на Земята. Глас за българските гори ще даде родният ни представител на Евровизия – Виктория Георгиева. Инициативата подкрепят още Теодосий Спасов, Максим Ешкенази, Драго Симеонов, Калин Врачански, Прея, Весела Бонева, Анжела Недялкова, Деян и Дарин Ангелови, Теодор Ушев, Hayes & Y и RDMK.
От WWF разчитаме на доброволни дарения от страна на хората, които биха искали финансово да ни подкрепят и по този начин да подкрепят работата за опазване на горите в България. Също така се радваме и приветстваме хората, които имат желание да ни помогнат с труда си по време на доброволчески акции за залесяване и грижи за горите. През миналата есен имахме такива доброволчески акции и сме изключително признателни на хората, които дариха от своето време и дойдоха да ни помогнат да залесим фиданките и да се погрижим за тях.