Ветеранът Роджър Алъм от ''Ендевър'' по Epic Drama за времената и нравите

Роден на 26 октомври 1953 г. в Лондон, Роджър Уилям Алъм е британски театрален, телевизионен, кино и радио актьор с епизодични появи в някои големи холивудски продукции като V for Vendetta, който обаче се настани най-трайно в ТВ образа на Фред Търздей в „Ендевър“ – предисторията на свъх-популярния през 80-те „Инспектор Морз“. „Ендевър“ току що отбеляза 10 години в ТВ ефир, а най-новият му – и вероятно последен - 8-ми сезон е по Epic Drama всеки понеделник в 22:00 с повторение в петък в 19:00.

Ето какво казва Роджър Алъм пред Offnews за Ендевър и Търздей, 1970-те и актьорското поприще.

Търздей казва, че е свикнал Морз да е наоколо, но е наясно, че хората в полицията рано или късно се преместват. Има ли паралел с това при актьорите?

Същото е. Малко е странно. Актьорите са като племе. Може да се окажеш с роля на някакво далечно затънтено място, а същевременно да се натъкнеш на хора, които познаваш добре.

Преди години имах ангажимент в Тайланд, където не бях стъпвал, така че беше прекрасно. Лиъм Кънингам (Давос от Game of Thrones) също беше в актьорския състав, а се познавахме от един сезон на Stratford-on-Avon, който бяхме снимали заедно. Както и с още няколко човека.

Това е едно от хубавите неща. Но пък и е много меланхолично, когато всичко свърши. Построил си си цяла мини-цивилизация, която никога повече няма да е същата. Никога.

Има напомняне още в първи епизод, че Фред е корав мъж, на когото е по-добре да не се изпречваш. От къде идва тази агресия?

Тази сцена просто казва: „Ехо, тук съм.“ Фред е израснал в Ийст Енд на Лондон, а също така се е бил във Втората световна война. Така че му идва от вътре да прибягва към бой и насилие.

Първата история се случва преди серията бомбени атентати на ИРА в Англия. 1971-ва предвещава ли още промени?

Има усещане, че нещата отиват към по-зле. През 1960-те се случват покушенията в Америка, включително срещу президента Джон Кенеди, срещу Боби Кенеди, срещу Мартин Лутър Кинг. Като дете гледах предаването за убийството на Кенеди по телевизията. За пръв път видях как възрастни хора плачат. Това ми остави огромен отпечатък.

След това дойдоха 1970-те и не само, че се появиха нашите собствени много по-близки проблеми в Северна Ирландия, но дойде и петролната криза. Изгуби се чувството за подобрение в благосъстоянието на хората. Вероятно това понижи и нивото на оптимизма.

Днес светът е много различен от 1971 г. Сигурно винаги е така, гледано от предходното поколение. Аз не произхождам от богато семейство. Помня как през 1950-те ми купиха 8-мм кинокамера и цялата рода до девето коляно се изреждаше да снима филмите си по специални поводи с нея.

Сега като се огледам наоколо, виждам, че хората които са добре финансово са заринати с материални неща. Със сигурност те щяха да има влияние на хората от поколението на Търздей, ако ги притежаваха. Самото притежание на толкова много неща, включително мобилни телефони, лаптопи и прочие.

Разкажи ни още няколко твои лични спомени от 1971-ва.

Влязох в университета веднага след 1971 г. Това беше голяма промяна за мен. Бях в Университета на Манчестър и се занимавах с нещото, което най-много обичах, и което напълно разшири хоризонтите ми. Това беше голям северен град и си прекарах страхотно там. Единственото, в което бях сигурен, бе че искам да бъда актьор.

В онези години имах стипендия и таксите ми бяха покрити. Когато завърших през 1975 г., обаче, се върнах вкъщи със заем от £10 паунда. Родителите ми го приеха като голяма трагедия… Между другото, в сериала има момент, който показва смяната на паричната система от 1971 г. Според мен старите пари са много красиви…

Търздей се изправя пред две кризи в последния епизод на 8-ми сезон, които изпитват емоциите му. Можеш ли да ни кажеш малко повече за това?

В третия филм (бел. Ред. Епизодите на сезона са три и са с филмова продължителност) има ситуация, в която Фред се чувства безпомощен за едно нещо, но има какво да направи за друго. И истинския му син Сам, и „осиновения му син“ Ендевър са в опасност. Единственият, когото може наистина да спаси, обаче, е вторият.

В една от историите се споменава такси компания Speedy Cabs. Разпознават ли Ви шофьорите на таксита?

Да, доста ме разпознават. За мое щастие, не съм чак толкова известен, че да е прераснало в проблем. Когато пътувам в градския транспорт, обаче, което е характерно за мен, случва се някой да ме приближи и да каже нещо мило за работата ми. Когато някой си направи труда да ти каже нещо хубаво, денят ти определено става по-добър.

Това е първата Ви толкова дългогодишна роля. По какъв начин е различна?

Оказа се изненадващо интересно. Ролите, които съм играл дълго преди, са били в театъра. „Ендевър“ преминава от година в година и героите се развиват с него. Понякога има неочаквани неща. Например открих в една сцена в третия филм на сезона сега, че Фред е залагал на футбол в продължение на 36 години. Не мисля, че някога сме го виждали да прави това. Точно като с балните танци преди два-три сезона.

Какво следва за Вас оттук нататък?

Снимам сериал на BritBox със заглавие Murder In Provence, по книгите на Мари Лу Лонгуърт.

Осми сезон на „Ендевър“ е по Epic Drama в три поредни понеделника от 22:00 часа с повторение в четвъртък в 22:00 и в петък в 19:00.