Въвежда се 3-годишен бакалавър. Ще се субсидират магистратури и обучение на дипломирали се преди повече от 10 г.

Със закон да се въведе 3-годишно редовно и дистанционно обучение в бакалавърска степен в България, предвижда проект на Стратегия за развитие на висшето образование в България в периода 2021-2030 г. Тя е публикувана за обществено обсъждане по предложение на министъра на образованието Красимир Вълчев преди гласуването ѝ от Министерския съвет.

Ако обучението в специалностите по дадено професионално направление стане 3-годишно (сега то е 4 г., 3 г. учат само професионалните бакалаври в колежите), то ще е със същата продължителност във всички висши училища с такова обучение. Законът ще предвиди възможност и за по-кратък срок на обучение при задочно и дистанционно обучение.

Държавата ще субсидира редовното, дистанционното и задочното обучение в 2-годишна магистърска степен, ако то надгражда 3-годишното бакалавърско обучение в същото професионално направление.

Предвижда се да има субсидии и за хора, завършили висшето си образование преди повече от 10 години. Държавата ще им осигури финансиране за допълнителни квалификации и/или преквалификация чрез средства по национални и/или оперативни програми. Такава възможност ще имат не само завършилите бакалавърска степен, а и висшистите магистри.

Ще има изследователски, образователни и професионални висши училища (ВУ) с ясно очертана специфика.

Изследователските висши училища и професионални направления ще се определят въз основа на обективни критерии, вкл. брой публикации в реферирани и индексирани издания (вкл. патенти), нормиран спрямо броя преподаватели. Например изследователско ВУ може да е това, в което всички професионални направления обучават магистри и поне 75% от действащите студенти се обучават в изследователски професионални направления. 

Образователните висши училища ще са тези, които обучават само бакалаври и магистри или в които делът на студентите, обучавани в изследователски направления не е висок.
Например образователни могат да са тези ВУ, в които делът на действащите студенти, обучавани в изследователски направления, е под 75% от общия брой действащи студенти в даденото ВУ.

По отношение на професионалните, ще се създаде карта на висшето училище в България, която ще покаже какви са потребностите по региони от колежи, които обучават само професионални бакалаври.

Един вид висше училище ще може да се трансформира в друг. Това ще става по обективни критерии при наличие на обществена необходимост и на необходимия човешки и материален ресурс (или при загуба на необходимост и/или ресурси).

Учебни планове и програми

"Вярно е твърдението, че учебните планове и програми често са остарели и не са обвързани с потребностите на пазара на труда, че на много места те осигуряват преди всичко теоретична подготовка, без да се даде достатъчна възможност на студентите да усвоят практически умения и да приложат получените знания" - констатират от министерството. Затова първата от 10-те конкретни цели в стратегията е разработване на устойчив механизъм за осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни планове и програми.

Водещ за механизма трябва да е компетентностният подход. Чрез него трябва да се стимулират: ученето през целия живот; владеенето на чужди езици; социалните компетентности; общите цифрови компетентности; функционалните компетентности, уменията за креативно и критично мислене, комуникативността, работата в екип, лидерството, създаването и използване на алгоритми и за кодиране.

Предвижда се за всички студенти да се включи практическо обучение по нови дигитални технологии, като изкуствен интелект (AI), добавена реалност (AR), изкуствена реалност (VR), както и базово обучение за развиване на умения за алгоритмично мислене и решаване на алгоритмични проблеми.

Ще се въведат хибридни дисциплини с преподаватели от различни научни области и професионални направления.

Философия, социология, политология, изкуство ще се включат в учебните планове на професионалните направления, където сега не присъстват. Студентите в хуманитарните и социалните направления ще учат уводни дисциплини от точните науки (математика, информатика, природни науки и др.).

Спортът ще е задължителен за всички студенти във всички висши училища.

Бизнесът да бъде включен в обновяването на съществуващите и създаването на нови учебни планове и програми - предвижда стратегията. За някои от тях ще се взема и мнението на държавата.

Заложено е още специалисти от практиката да преподават, да има дуално обучение и в университетите и да се осигуряват практики и стажове за студентите.

Предвижда се създаването на механизми за проследяване на реализацията на дипломираните студенти и поддържане на клубове на завършилите.

Гъвкави форми на обучение

Втората цел е въвеждане на съвременни, гъвкави и ефективни форми и методи на обучение и тук основният акцент е дигитализацията на висшето образование. Държавата ще подпомага финансово създаването на електронни образователни ресурси и дистанционни курсове, става ясно от документа. В него е заложено създаване на дистанционни курсове с отворен достъп (MOOCs) на английски език, включително и чрез обучението на преподавателите по езика и по технологии.

Обучението ще се промени и в друг аспект: ще се увеличи самостоятелната работа на студентите, които ще подготвят критични анализи по дадени проблеми, ще бъдат включвани в научни изследвания, включително в летния период между академичните години.

Ще се въведе преподаването чрез казуси като средство за интензивно обсъждане от страна на студентите на преподаваната материя и развитието у тях на умения за аргументиране, словесно дебатиране и взимане на решения. Те да работят много повече по проекти, предвижда още стратегията.

Оценяването на студентите да се трансформира - е също цел в документа – и вече да не е въз основа на възпроизвеждане на запаметеното, а на база умения за дебатиране, извършване на научни експерименти или теоретично моделиране, разрешаване на реални проблеми, дигитална креативност, представяне пред аудитория, а също – способност за вникване в естеството на проблема, използване на дигитални инструменти. Преподавателят трябва да се превърне от лектор в модератор, който превръща в знание предварително събрана и анализирана от студентите информация по дадена тема – пише в стратегията.

Стратегията си поставя за цел значително намаляване на текстово-базираните учебни материали за сметка на визуалната и звукова информация. Тя трябва да се превърне в основно средство за предаване на информация на студентите. „Визуалната и звукова информация трябва да предхожда текстовата“, пише в нея.

Мобилният телефон също ще стане част от обучението в университета: предвижда се използването му като помощно технологично средство в аудиторията наред с компютъра и таблета.

Част от постигането на целта за дигитализация е създаването на онлайн библиотеки на университетите с помощта на държавата.

Промяната в преподаването ще се изразява и в разширяване на участието на изявени практици в академичните часове.

За да бъде изпълнена заложената втора цел, до 2030 г. в центрове за обучителни ресурси във ВУ трябва да се обучават поне 50% от действащите студенти и да е създадена устойчива система за обучение на преподаватели в съвременни методи на преподаване, изпитване и оценяване - става ясно от документа. Освен това над 50% от образователните материали трябва да са визуализирани, както и да са вградени форми и методи в процеса на обучение и в научните изследвания, които използват изкуствен интелект във ВУ, и в тях да се обучават поне 50% от действащите студенти. В съответния университет трябва да е създадена дигитална среда, осигуряваща възможност за електронно дистанционно обучение.

Повишаване на качеството: цел №3

Университетските вътрешни системи за управление на качеството да се сертифицират по системата ISO, а атестацията на преподавателите да спре да бъде формалност е цел, която държавата иска да изпълни до 2030 г. За да го направи, ще обвърже вътрешните системи за управление на качеството с правилата за определяне на заплатите. Те ще зависят от количеството и качеството на преподавателската дейност и от научно-изследователската им работа.

Предвижда се в университетите да се внедри система за вътрешни одити по качеството, чрез които се идентифицират слабости и се проследява напредъкът при осигуряване на качеството.

Капсулираните сега университети, които бранят статуквото с обяснението: "имаме академична автономия", ще бъдат изправени пред изискване да включат представители на заинтересовани страни във вземането на решения за повишаване на качеството на образованието, което предлагат. Такива могат да са както бизнесът, така и студентите. Предвижда се нов механизъм за регулярна студентска оценка на качеството на учебния процес.

Студентите да имат възможност наистина да избират дисциплини и преподаватели, включително при мобилност, като се преразгледат правилата, които изискват и/или отчитат само часове в задължителни курсове още – предвиждат от МОН. Целта им е системата за студентски кредити да заработи наистина.

Друга важна мярка с цел повишаване на качеството е внедряване на софтуер за превенция и контрол на плагиатството в учебния процес.

Предвижда се университетите да могат да провеждат съвместно обучение, а университетите и БАН да имат общи магистратури и докторантури.

Предвижда се до 2030 г. финансирането за висшето образование да се увеличи с 20% годишно за обучение и с 10 млн. годишно за научна дейност. Сред другите индикатори за изпълнението на третата цел са редуциране на приема в професионалните направления в съответните висши училища с най-ниско качество в рамките на направлението, повишаване на броя учебни планове и програми, изготвени с участието на представители на бизнеса и други външни партньори; повече съвместни бакалавърски и магистърски специалности; повече специалности и програми издаване на двойни дипломи; повече магистратури между БАН и висшите училища, увеличен брой ВУ, реално прилагащи кредитната система, вкл. при мобилност.

Интернационализация на висшето ни образование: цел №4

За да излязат "скритите" ни от света университети на светло и да станат видими за останалата част от Европа и света, в стратегията е заложено изграждането на мрежи между български и чужди висши училища, въз основа на съвместни дейности; стимулиране на родните ВУ да се включват и участват в инициативата за изграждане на европейски университети; участия в университетски научни мрежи.

Ще бъде осигурена подготовка на преподаватели, администрация и студенти за работа в многоезикова среда чрез квалификация с акцент върху информационните технологии и чуждоезиковото обучение. Планира се още създаването на учебници на чужди езици, разкриването на специалности и програми на чужд език във всички образователни степени и привличането на студенти от чужбина.

Последното може да стане, като се засилят контактите с българската диаспора и българските училища зад граница и започнат да се привличат студенти от общностите ни там, става ясно от проекта.

Ще се стимулират: създаването на съвместни образователни програми между български и чуждестранни висши училища; двойното научно ръководство на докторанти с български и чуждестранен научен ръководител; привличането на чуждестранни преподаватели в българските висши училища. Държавата ще окаже подкрепа и за въвеждането на електронната Европейска студентска карта.

МОН очаква до 2030 г. поне 50% от българските висши училища да са включени в мрежи от европейски университети.

Млади преподаватели: цел №5

Преподавателският състав у нас застарява и за да се стимулират млади, подготвени и мотивирани хора да преподават, се предвиждат няколко промени. Първата е възможността те да се хабилитират в кратки срокове, но при запазване на високите академични изисквания.

Втората е разтоварването им от прекомерна преподавателска или административна дейност, за да може да продължат да учат и да работят по проекти, включително заедно със студенти.

Третата е да им се осигури възможност за квалификация (чуждоезиково обучение, ИКТ, изследователски умения).

Освен това е заложено включването им в международни проекти и университетски мрежи за съвместна изследователска и публикационна дейност.

Създаването на университетски фондове, от които да се плащат участията им в международни научни програми и конференции е също част от стратегията. Те да имат самостоятелни кабинети за работа, които са оборудвани технологично е друго средство за увеличаване дела на младите преподаватели.

Чрез държавния бюджет ще се даде възможност за въвеждане заплащането на младите преподаватели в дадено професионално направление да не е по-малко от средната заплата на реализиращите се студенти в същото направление.

Научна дейност

Активизирането на научната дейност е цел №6 за периода до 2030 г. За да се стимулира тя, се предвижда в системите за акредитация и атестация да се включат обективни критерии за отчитане на научните и научно-приложните резултати през отчетния период (публикации в реферирани и индексирани списания, привлечени средства от научни и научно-приложни договори, съотношение преподаватели/защитили докторанти и др.)

Субсидията за изследователските направления ще се обособява в две части – за издръжка на обучението на студентите и за научни изследвания. Частта за научни изследвания ще зависи от обективни критерии за научните резултати (публикации, цитати, регистрирани патенти, привлечени средства от научни и научно-приложни договори и др) и постепенно ще нараства, докато през 2025 г. достигне поне 40% дял от общата субсидия за изследователските професионални направления.

Научната дейност ще се стимулира и чрез регулярно актуализиране на стипендиите на докторантите, като се поддържа на ниво поне 150% от минималната работна заплата – пише в стратегията.

Ще бъде регламентирана и осигурена ресурсно дейността на докторантски училища.

Ще се въведат коефициенти в държавната субсидия за обучение в различните образователни степени (напр. 4 за докторант, 2 за магистър и 1 за бакалавър), които да отразяват съществените различия в стойността на обучението в съответната степен.

Предвижда се още регламентиране и ресурсно осигуряване на научна специализация (постдокторантура). 

Системата за превенция на плагиатството няма да е в сила само за студентите. С пълна сила тя ще се прилага и по отношение на научните трудове и в конкурсите за академично израстване.

Изграждане на ефективна връзка образование-наука-бизнес е цел №7. Тук се предвижда създаване на система за регулярно актуализиране на учебното съдържание в съответствие с най-новите постижения на науката и технологиите с помощта на бизнеса. Предвижда такова и на учебните планове и програми и на придружаващите ги образователни материали във всички ВУ.

Бизнесът ще може да прави оценка и да предлага промени за подобряване на учебното съдържание. Актуалността на преподавания материал ще бъде оценяван чрез периодичната атестация на преподавателите по показатели, които я отчитат обективно.

Висшите училища ще бъдат стимулирани са предоставят консултантски и образователни услуги както за фирми, така и за държавни, регионални и други публични структури.

Предвижда се до 2030 г. да бъде развито дуалното обучение във висшето образование в направленията с техническа насоченост, в които да се обучават поне 50% от всички действащи студенти в направления с такава насоченост. В половината висши училища трябва да бъдат създадени центрове за учене през целия живот. Със закон ще се регламентира възможността за развитие на докторски и постдокторантски програми със смесено финансиране от държавата и бизнеса. Ще има обучителни курсове по иновации и предприемачество във всички академични учебни планове. До 2030 г. трябва да бъдат създадени и да функционират поне 100 фирми към висши училища, които комерсиализират научни идеи и иновации в практиката. 

Регионално развитие

Университетите да се превърнат в двигател на регионалното развитие е осмата заложена в стратегията цел.

За целта ще се създаде национална карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ). Тя ще покаже какви са потребностите от висше образование във всеки регион и, съответно, какъв е наличният ресурс. Информацията от нея ще може да се използва от работодатели и министерства за насочване на държавния план-прием именно в професионалните направления, в които регионът има нужда от специалисти или се очаква такава.

Именно картата ще покаже има ли излишни университети, има ли излишни направления, или – напротив, специалности, които са необходими, но липсват.

Стратегията е заложила „регламентиране на процедури, чрез които информацията от НКВОРБ да се използва за балансирано развитие на мрежата от висши училища според потребностите на регионите и според реалните възможности“.

Картата ще се актуализира с участието на представители на Съвета на ректорите, МТСП, МРРБ, Националното сдружение на общините и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

Предвижда се още създаването на подготвителни курсове за кандидат-студенти сред уязвими групи и в определени региони. Също така ще бъде създадено партньорство между висшите училища и местната власт с цел специализации; подготовка на стратегически документи за развитие на регионите; идентифицирането и решаването на проблеми на местно ниво, включително с помощта на целево национално и регионално финансиране.

Съветите на настоятелите ще имат за задача да проследяват дали мандатните програми на ректорските ръководства съответстват на потребностите на региона и дали ги изпълняват.

Ще се стимулира развитието на обучителни програми за следдипломна квалификация и преквалификация, които съответстват на потребностите на региона.

Управление, оценяване и акредитация

Деветата цел - която касае управлението на висшите училища, оценяването и акредитацията им - предвижда въведените със закон договори между министъра на образованието и ректорите в държавните висши училища да се превърнат в гарант за реформи и инструмент за отговорно и ефективно управление. За да се случи това, държавната субсидия ще бъде обвързана с изпълнението на договора.

Отделно от това, министърът на образованието ще назначава служители, които ще извършват предварителен финансов контрол във висшите училища по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

За да се преодолеят сегашните слабости в акредитацията на ВУ - при която има и субективизъм в оценяването - се предвижда включване на повече чуждестранни експерти в оценяването; приемането на ясни и обективно измерими индикатори за различните процедури; заместване на докладите за самооценка на ВУ с подаване на конкретни данни по обективно измеримите критерии. Ще се създаде единна електронна платформа за министерството, агенцията за акредитация и Националния център за информация и документация, която ще съдържа всички данни, необходими за акредитационните процедури.

Висшите училища ще бъдат стимулирани да използват съвместно си материалната база (лаборатории, обучителни бази, спортни бази и др.). Ще се подпомагат обменът и споделеното използване на преподаватели от две и повече висши училища в един и същи регион по базови дисциплини като математика, физика, химия, чужд език, спорт и др. Ще се стимулира развитието на интердисциплинарни учебни планове и на хибридни специалности, комбиниращи дисциплини от две и повече професионални направления, които се осъществяват от две или повече висши училища.

Ще се стимулиране и развиването на регионални и на тематични клъстери между няколко висши училища и фирми за съвместно развитие на иновации и на интелектуална собственост, даващи конкурентно предимство на глобалните пазари. 

Държавата ще стимулира обединяването на висши училища на доброволен принцип и създаването на консорциуми за висше образование.

Подобряване на структурата и ефикасността на висшето образование: цел №10

Тук се предвижда въвеждането със закон на 3-годишния бакалавър с възможност за редовна, дистанционна и задочна форма; създаването на трите вида висши училища; създаването на развита система за споделено използване на материална база и преподаватели от висши училища; законово регламентиране и развиване на система за предоставяне на обучение по интердисциплинарни учебни планове и хибридни специалности, осъществявани от две или повече висши училища. До 2030 г. всички изследователски висши училища и колежи да бъдат включени в регионални и/или тематични клъстери с фирми за съвместно развитие на иновации - е също индикатор за изпълнение на цел №10.