Въпреки голямото намаление, можем ли без разхищение?

Репортажите, информиращи за потребителската кошница и цените за празничната трапеза, редовно са сред дежурните новини в медиите преди големи празници. Но презапасяването с продукти, и то не само около Коледа и Великден, е проблем в глобален мащаб. По данни на Глобалната мрежа на хранителните банки 33% от храната или около 1,3 млрд тона, произведена в световен план, се унищожава поради загуба или разхищение. Стойността на разхищаваната храна е около 1 трилион щатски долара, като най-висок е делът на неоползотворените и изхвърлени плодове и зеленчуци. Средногодишно всеки човек разхищава между 95 и 115 кг храна (Eвропа и САЩ) и между 6 и 11 кг (Азия и Африка), докато над 870 милиона души в света са недохранени или гладуват. И сега внимание - ако се спасят и преразпределят само 25% от разхищаваната храна, това би било достатъчно за изхранването на тези 870 милиона хора!

Как изглежда ситуацията в Европа и у нас?

Данните на Европейската федерация на хранителните банки показват, че в рамките на една календарна година на континента се разхищават 88 млн. тона храна на стойност 143 млрд. евро, като 98 млрд от тях се разхищават в домакинствата. Средногодишно всеки европеец разхищава 173 кг храна, като най-големият дял се пада на домакинствата – 53%, следвани от преработвателната промишленост с дял от 19%, първичното производство на храни с 11%, общественото хранене – 12% и с най-малък дял е търговията на едро и дребно – 5%.

По данни на Евростат за България, предоставени от Българската хранителна банка (БХБ), близо 1,6 милиона българи се издържат с по-малко от 413 лв. на член на домакинството. Въпреки това у нас се разхищават средногодишно между 88 и 90 кг. храна на човек. Причините за това са комплексни, голяма част от тях се коренят в исторически наслагвания при българите от средното поколение, а при по-младите обикновено поради липса на опит в преценяване на количества и липса на системно възпитание за пестене на храна.

Картината се допълва и от наслоеното с години недоверие към продукти със скоро изтичащ срок на годност, което усложнява ситуацията и изисква системни и целенасочени усилия за трайна промяна на нагласите в обществото към проблема.

Възможни решения

От създаването й през 2012 г. Българската хранителна банка е партньор на хранителната индустрия за оползотворяване и обслужване на излишни, но годни и безопасни храни, които се споделят с хора в нужда вместо да бъдат унищожени.

Но останалата част от нас българите - тези, които не се възприемаме в остра нужда - готови ли сме да загърбим предразсъдъците си и доброволно да си купим продукти със скоро изтичащ срок на годност и то намалени?
Лидл България се престрашиха да направят крачка в посоката на отговорно отношение към купуването на продукти с инициативата „Без разхищение – с голямо намаление“. Идеята е не да се разчита на еднократна кампания, а да се въведе цялостен подход за управление на процесите, който интегрира дейностите от внимателното планиране и оптимизация на нужните количества, през намаляване на цените на хранителните продукти с наближаваща дата на изтичане срока им на годност, до специалното им позициониране в магазините и придружаваща информационна кампания за ползите от отговорно отношение към темата. 30% е намалението на хранителни продукти, чийто срок на годност изтича след няколко дни, а 50% - в последния ден от срока на годност на храната – защо да не ги превърнем в спонтанно решение за вечеря, подкрепено и с бюджетно облекчение с голям ефект за множество хора? Местата за инициативата са обозначени във всеки магазин със слогана „Без разхищение – с голямо намаление“ и там клиентите бързо и лесно могат да открият намалените, напълно годни и безопасни за консумация продукти като прясно месо и месни продукти, деликатеси, хляб и опаковани плодове и зеленчуци. Като партньор към инициативата се присъедини и Българската хранителна банка, която подкрепя отговорния бизнес и работи всеки ден за това излишната храна бързо да достига до нуждаещите се, вместо да се превръща в отпадък.