Умишлено ли дезинформираха хората в Добруджа по случая с осъждането на България за Калиакра?

Сагата около защитените територии в Комплекс Калиакра се превърна в основна тема през последните дни. Протестите на хората от Каварна, Балчик и Шабла от края на миналата седмица принудиха екоминистъра Нено Димов да влезе в обяснителен режим за това колко тежък проблем им е бил оставен от правителството на Сергей Станишев, а премиерът Борисов поиска да бъде отменена заповедта, забраняваща стопанска дейност в земите от Крайморска Добруджа. След това позицията на управляващите еволюира в посока, че проблемът не е чак толкова сериозен и че протестиращите са подведени от дезинформации и манипулации от страна на опозицията. Предлагаме ви позицията на Българското дружество за защита на птиците по темата.

На 4 август 2017 г. станахме свидетели на организирана кампания, която, криейки се зад страховете на хората да не бъдат отнети собствеността и поминъкът им, целеше да дискредитира за пореден път НАТУРА 2000 – един от законовите инструменти за опазване на природата в Европейския съюз. Ние считаме, че чрез т. нар. „граждански протест“ бяха осуетени обществените обсъждания на проекта за интегриран план за управление на три защитени зони, за да не бъде представена и подложена на обсъждане важна информация за управление на зоните и да се отклони вниманието от основните проблеми, довели до осъждането на страната ни от Европейския съд по делото „Калиакра“.

Ние, като организация регистрирана в обществена полза, държим обществеността да бъде навременно и коректно информирана за действията на държавата и местните власти по осъществяване на природозащитната политика, а не да бъде употребявана за избягване на отговорността за прилагане на европейските закони. Затова, базирайки се на официални данни, даваме следното изявление по повод въпросите, които през последните дни станаха повод за дебати и объркване, поради разнопосочна информация:

Относно осъдителната присъда на Европейския съд по делото Калиакра: България е осъдена за неспазване на три директиви на ЕС поради изграждане на 6 ветроенергийни парка в защитена зона Калиакра и едно голф игрище в защитена зона „Белите скали“. Съгласно чл. 260 от Договора на ЕС България е правно задължена да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда. Също така следва да не допуска такива закононарушения по отношение и на други територии, видове или местообитания, обект на защита. На 24 април 2016 г. БДЗП предостави на тогавашния министър на околната среда своята позиция относно седем наложителни мерки, които следва да бъдат предприети (доп. инф. 1). Те включват спиране и демонтиране на ветропарковете, подробна оценка на щетите от тях и от голф игрището, за да се предприемат съответните възстановителни мерки, както и законова защита за все още незасегнатите степни местообитания в зони „Калиакра“ и „Белите скали“. Нито една от тези мерки не бе предприета от правителството за повече от година. Частична оценка на щетите има единствено в проекта за интегриран план за управление. По време на протеста в Каварна, гражданите няколкократно заявиха, че желаят ветропарковете в защитените зони да бъдат премахнати. Считаме, че правителството преди всичко трябва да предприеме мерки в посока премахване на ветропарковете и възстановяване на местообитания в голф игрището „Тракийски скали“, за да се съобрази с решението на съда. Неизпълнението на подходящи мерки може реално да доведе до плащане на санкции от страна на България, въпреки разнопосочните послания в последните дни.

Относно заповедта на Министъра на околната среда и водите от 28 юли 2017 г.и необходимостта за опазване на понто-сарматските степи: Съгласно Директивата за местообитанията на ЕС Понто-сарматските степи (доп. инф. 2) са строго защитено местообитание, което не може да бъде увреждано или унищожавано по никакви причини, освен наличие на върховен обществен интерес, свързан с националната сигурност и човешкото здраве. За последните 10 години степните местообитания в защитените зони „Калиакра“, „Белите скали“ и „Комплекс Калиакра“ са намалели с близо 16%, поради превръщането им в голф игрища, овощни градини, застрояване или промяна на начина на трайно ползване (доп. инф. 3). Земите, заети от степни местообитания, са предимно държавна и общинска собственост, като преобладава общинската собственост (към 2007 г. 93%). За 10-годишния период, основно поради разпродаване на общински земи със степни местообитания, делът на частната собственост нараства от 7 на 25%. При това преобладава собствеността на „обществени организации“, които всъщност са фирми и други юридически лица (доп. инф. 4). Ако унищожаването на степни местообитания продължи с тези темпове, скоро те ще останат единствено в резерват „Калиакра“ и защитена местност „Яйлата“.

Заповедта на Министър Димов от 28 юли 2017 г. е издадена с цел превантивната защита единствено и само на Понто-сарматските степи в защитените зони. Понто-сарматските степи не трябва да се превръщат в обработваеми земи или да се застрояват. Заповедта не бе коректно представена на обществеността, а липсата на картен материал стана повод за спекулации и настройване на обществеността срещу Натура 2000. Най-засегнати от заповедта са собствениците на територии в понто-сарматски степи, а именно държавата, общините и юридическите лица, категоризирани като „обществени организации“ и те биха имали интерес тя да отпадне. След отмяната на заповедта, рискът от унищожаване на степи ще продължи да съществува, а една от мерките, които Правителството е обещало на Европейската комисия, няма да бъде изпълнена. Остава открит въпросът, дали общините и другите собственици на земи със степни местообитания ще поемат заедно с Държавата финансовата тежест на глобите от Европейската комисия?!

Стои нерешен въпросът и с некачествените доклади по Оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) и Оценка за съвместимост с Натура 2000. Ще се търси ли отговорност на тези, които са ги изготвили и приели, в резултат на което е настъпило увреждане на природата и съответно осъждане на страната от Европейския съд. Ако не се вземат мерки, няма ли България да бъде осъдена отново след некачествени доклади по ОВОС за други проекти?

Относно проекта за интегриран план за управление на защитените зони „Калиакра“, „Белите скали“ и „Комплекс Калиакра“: Този план е една от основните мерки, предложени от правителството за съобразяване с решението на Европейския съд. Обществените обсъждания на 4 август 2017 г. бяха организирани именно с цел представяне и обсъждане на проекта за интегриран план с местните общности. За целите на плана бе разработено по-детайлно актуално картиране на степите, което щеше да бъде оповестено на 4 август, както и мерките, предложени от експертите на БАН. Пълна документация на плана за управление е предоставена на общините още преди месец, но за този период не са предприети достатъчно действия от тях коректно да информират жителите си и да ги насърчат да се запознаят с плана за управление. Категорично се противопоставяме на новите спекулации относно строгостта на мерките, която започна да бъде тиражирана след осуетените обществени обсъждания, тъй като обществеността няма необходимата информация. В следващите дни БДЗП ще предостави подробно и аргументирано становище по този в процеса на изготвянето му.