Ултрамаратонецът след 15 дни в клетка: Не предполагах какво става с главата ти, когато си затворен

С екипа ми решихме да направим този експеримент, защото тази изолация е вредна. Тази социална изолация, която и в момента тече - идвайки насам в метрото, може би само двама-трима души бяха без слушалки. Всеки се е затворил в една малка кутийка - в един малък свят, и си живее там.

Това заяви пред БНТ ултрамаратонецът Красимир Георгиев, който прекара 15 дни в "стъклена клетка" - социален експеримент, който се проведе насред центъра на София. Георгиев доброволно се подложи на експеримента с цел да изследва последствията от социалната изолация.

"Аз в клетка повече не влизам, достатъчно тежко ми беше! Не предполагах какво става с главата ти, когато си затворен в пространство 2х2. Мозъкът тотално се променя. Излизайки от клетката, светът ми се видя много, много голям. Свикнах с тези граници - имах няколко малки крачки напред и назад. Това беше всичко", разказа той тази сутрин пред БНТ.

Красимир Георгиев обясни, че първоначалната идея е била да остане цял месец в стъклената клетка, но че екипът му са го спрял с аргумента, че не се знае дали няма да излезе от клетката с наистина тежки психологически травми. В крайна сметка той е убеден, че експериментът е бил полезен.

Маратонецът сподели, че въпреки че се е намирал в центъра на София, е бил напълно изолиран - не е чувал нищо от случващото се навън, стоял вътре 15 дни без книги или музика.

"Струваше си и се надявам - това е път, който трябва да започнем. Щом на мен така ми се отрази - с паник атаки и почти припадайки, излизайки от клетката - представете си това как би се отразило на един млад мозък. Не само младите - всеки пред компютъра, телефона, вкъщи е затворен. Ние не знаем как да комуникираме вече. Хората разбират защо го правя и че трябва да говорим за това", каза още Красимир Георгиев.

Той разказа още, че му е било трудно да бъде пред очите на хората през цялото време. По думите му почти всички наблюдаващи го по време на експеримента хора са се отнесли с уважение и симпатия към него и че случаите някой да го провокира и да блъска по стъклото са били единични.