Училището трябва да подготвя младите за това, което ги очаква през следващите 40 години

Преподаватели, училищни директори, изследователи и представители на синдикати и на неправителствени организации обсъдиха бъдещето на изкуствения интелект и необходимостта от спешни реформи в образователната система. Това се случи по време на дебат, организиран от "Продължаваме промяната" под мотото "Силна България в силна Европа".

"Какво искаме от образованието в свят, който се променя толкова бързо, че даже не знаем днешните първокласници в какъв свят ще завършат?", попита бившият премиер Николай Денков, откривайки дискусията.

"Каква ще бъде ролята на изкуствения интелект, какви ще бъдат ценностите, каква ще бъде ролята на институциите? Всичко това са отворени въпроси и ние трябва да работим по такъв начин, че децата да бъдат готови за всичко, което ще ги чака тогава", допълни Николай Денков.

"Голямото предизвикателство според мен е, че текущата система за образование е направена по време на Индустриалната революция в края на 19 в. реално, затова имаме и лятна ваканция – за да се прибере реколтата. Тя е направена, за да учи на дисциплина, изпълнение и малко да третира човека като машина", каза председателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев.

Според Василев сега предизвикателствата са други и системата трябва да се преосмисли, за да подготви всички българи за това, което ги очаква през следващите 40 години.

Изкуственият интелект и "ученето чрез преживяване"

Изследователят Илко Йорданов от Институт "Отворено общество" представи проучване сред 2400 ученици между 14 и 18 години от края на 2024 г., според което децата посочват за основни предизвикателства в образованието дисциплината, агресията и лошите взаимоотношения. В по-малка степен се посочват и сложният учебен материал, и натоварената учебна програма.

"Делът на прогнозните средства за образование от Брутния вътрешен продукт за 2025 г. и 2026 г. е 4,8% по данни на Министерството на финансите, като това е изоставане от средните равнища на държавите от ЕС", каза Йорданов.

Що се отнася до изкуствения интелект, 62-63% от учителите му имат доверие, допълни още Йорданов. Той цитира и проучване на Евробарометър, според което над половината от българите са съгласни да бъдат забранени мобилните телефони в училищата.

Иво Петров от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT към Софийския университет обърна внимание на рисковете от използването на ИИ, конкретно неговата склонност да "халюцинира" – да генерира отговори, без те да бъдат фактологически коректни. Друг риск, който Петров посочи, е желанието на ИИ да се "държи подмазвачески" към потребителите и да отговаря това, което на тях би им се харесало, без значение дали е вярно.

Ася Асенова, заместник-декан на Биологическия факултет на СУ, че точно тези слабости на ИИ могат да бъдат използвани от учителя, за да формира критично мислене у учениците.

Тя посочи възможността за интегриране на метода "учене чрез преживяване", който предполага участието на децата в създаването на учебното съдържание и влизането им в различни роли и ситуации, за да си представят по-ясно приложимостта на знанията им.

Ивайло Ушагелов, директор на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов", коментира, че не трябва да се забравя човешкият фактор – учене чрез преживяване, "обърната" класна стая, т.е. ресурсът трябва да бъде заложен към квалификацията на учителите.

Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование, акцентира на нуждата от устни изпитвания и насърчаването на учениците да аргументират вербално отговорите си. Той сподели, че преподава изкуствен интелект в девети клас факултативно.

"Няколко задачи съм им давал с изкуствен интелект. Една от задачите беше да създадем песни, по-хубави от тези, които са написани от оригинални композитори. Между другото, трябва да ви кажа, че имаха пълна свобода. За мое неудоволствие повече от половината ученици избраха да създадат с изкуствения интелект чалга песни, но както и да е. Оказа се, че тези песни, 80% бяха по-добри от песните, които излизат на пазара. Много се забавлявахме", разказа директорът.

Проблемите

Представителката на Национална мрежа за децата Мария Брестничка пък акцентира върху значението на създаване на връзки между отделните предмети в училище. Защо една и съща епоха не се учи в едно и също време в различните предмети, за да се придобие представа за епохата като цяло, попита тя.

Брестничка призова присъстващите да не си затварят очите и за проблема с насилието в училище.

"Образователната система се затваря за това насилието да излезе навън. Защото то е срамно, да си кажем, че това ни се е случило в училище. Това, разбира се, не се случва във всички училища. Но дори да са едно училище, две училища, пет училища, пак е безкрайно тревожно. А те са повече", обясни тя и заяви, че институциите не защитават децата.

Експертите отбелязаха и че обемът на учебния материал е много голям и не може да се осмисли от учениците. Затова трябва да се преосмисли съдържанието на материала, структурата на средното образование, то да се раздели на класическо и професионално.

"Хубаво е да помислим какво искаме да видим от едно дете в края на образователния му път, какво искаме да е преживяването му в училище. Не можем да разцепим въпроса на агресията, менталното здраве, изкуствения интелект, оценките. Обществото поставя образованието като проблем много надолу като приоритет. Въпреки всичките ни различия, трябва да се обединим и да поставим въпроса пред обществото да започне да обръща внимание на това", каза Яна Алексиева от Асоциация "Родители".

От организацията "Заедно в час" представиха данни, които показват нарастващ интерес през последните години към изучаването на педагогика. Според информацията на организацията, ако преди е имало недостиг на учители, то днес те са 4 пъти повече отколкото наличните работни места.

"Всяка година от висшите училища излизат около 7000 души с учителска правоспособност. В момента около 25 000 студенти имаме, които са записани в специалности за учители. Грубо казано сега учителите в образователната система са около 90 000. Тоест вече нямаме недостиг като отпреди години, с изключение на предмети като математика, информатика и чужди езици", заявиха от "Заедно в час".

Излишък обаче има в сфери като начална и предучилищна педагогика, български език, история и география. Директори съобщават, че за 1 място кандидатстват около 100 души. Въпреки това делът на младите учители остава непроменен - около 35% процента.

Обсъдиха се и оценяването на учениците, нуждата от опростяване на учебния материал, интегрирането на уязвимите групи в образователната система (като се започне от яслите и детските градини), въвеждането на час по психологично здраве и справянето с дефицита на дигитални умения.

Наблегна се и на нуждата от децентрализация на образователните методи според нивото на училищата в различните региони.

Това беше четвъртият дебат, организиран от "Продължаваме промяната", от началото на годината. Предишните 3 дискусии бяха фокусирани върху здравеопазването, бизнеса и доходите на младите семейства. 

Следете новините ни в GoogleNews