Учени излязоха с подписка: Да се чества 1400 години България е бутафорно и нелепо

Редица български учени и интелектуалци излязоха с подписка срещу инициативата през 2032 г. да се отбележи тържествено 1400-годишнината от създаването на българската държава под наслов „14 века България в Европа“.

"Досегашният опит показва, че приповдигнатите празнувания по изкуствено нарочени поводи разпалват кухо патриотарство, отблъскват и отчуждават критично мислещите, предизвикват досада и ирония. Те само засилват ретроградните и авторитарни тенденции, социалната склероза, безпътицата и застоя" - отбелязват подписалите отвореното писмо.

Публикуваме пълния му текст:

„България в Европа“ с рефлекси от тоталитарна грандомания

Напоследък учени на влиятелни позиции, както и такива с големи амбиции, все по-активно пропагандират инициативата през 2032 г. да се отбележи тържествено 1400-годишнината от създаването на българската държава под наслов „14 века България в Европа“. Идеята веднага бе подхваната от ръководителите на държавни медии, на големи научни и образователни институции (БТА, БНР, БНТ, БАН, Софийския университет). Шумотевицата започва толкова отдалеч, вероятно защото почти никой не приема безрезервно 632 г. като начало на българската държавност. Макар годината отдавна да се споменава в учебниците по история, мнозинството от професионалните историци говорят за процес, който не би могъл да се вмести в конкретна дата. Заявката за предстояща продължителна подготовка същевременно показва мащаба на замисленото честване – съвършено непропорционален на случилото се в набелязания исторически момент, на крайно оскъдните ни познания и на запазените извори за него.

Поражда се усещането, че това е поредна проява на едно отдавнашно пристрастяване към помпозни чествания на кръгли годишнини, макар и по-амбициозна и при всички случаи по-комична от вече произведените в последния век и половина. До една те следват идентична и предсказуема схема, без значение кое събитие е избрано за отправна точка – сравнително близко или много далечно, доколко изобщо то е важно, дори дали е реално или въображаемо. Всяка подобна годишнина е само повод за юбилейни кръгли маси и конференции (най-често – с псевдоакадемичен характер), за банални речи, за медийно самоизтъкване на началници и амбициозни подизпълнители, за разточителни разходи и бутафорни артефакти.

Някои твърдят, че подобни церемониални отбелязвания на годишнини мобилизират и консолидират обществото, дават му нужното самочувствие. Тъкмо напротив – досегашният опит показва, че приповдигнатите празнувания по изкуствено нарочени поводи разпалват кухо патриотарство, отблъскват и отчуждават критично мислещите, предизвикват досада и ирония. Те само засилват ретроградните и авторитарни тенденции, социалната склероза, безпътицата и застоя.

Чрез назначения в „престижни“ юбилейни комитети режимът преди 1989 г. кооптираше академични историци, които му се отплащаха с радикализация на националистическите клишета относно миналото. Тази практика едва ли следва да продължи. Но, съзнателно или не, авторите на новата инициатива тръгват по същия път, повтаряйки матрицата на грандиозното отбелязване на 1300-та годишнина на българската държава през 1981 г., което се превърна в апотеоз на тоталитарния режим и в идеологическо преддверие към престъпния „Възродителен процес“.

Крайно време е да си дадем сметка, че онова, от което се нуждаем са добросъвестни изследвания и открити критични дискусии по всички събития, лица и въпроси от миналото ни, включително спорните и болезнените. Положителната ни идентификация с българското и „авторитета на България в Европа“ не следва да се опират на елейни славословия, тържествени юбилеи и нелепи претенции за полулегендарна древност. Истинската сила на обществото е в способността му зряло да осмисля своята история и да гради модерно настояще и бъдеще.

Подписали по азбучен ред засега:

Александър Везенков, историк
Александър Малинов, историк
Ана Лулева, историк, етнолог
Антон Венев, историк
Антоний Тодоров, политолог
Атанас Шарков, IT специалист
Бистра Николова Бонева, историк, медиевист
Благородна Филевска, историк, етнолог
Борислав Дичев, историк
Васил Дамянов, инженер и историк
Василка Танкова, историк
Велислава Петрова, културолог
Галя Вълчинова, историк, антрополог
Георги Ангелов, телевизионен водещ, журналист, филолог, преводач
Георги Зеленгора, историк

Гергана Дончева, културолог
Детелина Тошева, антрополог
Деян Кюранов, философ
Димитът Атанасов, историк
Добринка Парушева, историк
Евгений Дайнов, политолог, историк
Евгения Троева, историк, етнолог
Емил Джасим, историк и учител
Иван Ценов, софтуерен инженер
Иглика Аврамова, музеолог
Илко Дренков, историк
Искра Шварц, историк, медиевист
Кети Мирчева, историк
Кирил Чуканов, историк
Кристиян Ковачев, историк
Лиляна Деянова, социолог
Лиляна Симеонова, историк, медиевист
Лина Гергова, етнолог
Маргарита Карамихова, историк, етнолог
Миладина Монова, антрополог
Мирослава Симеонова, историк
Надя Данова, историк
Нели Темелков, журналист
Николай Аретов, литературен историк
Николай Близнаков, социолог
Николай Кожухаров, икономист
Николай Куколев, историк
Николай Папучиев, литератор, етнолог
Орлин Събев, историк
Павлина Йосифова, историк
Петър Къдрев, историк
Рада Цанева, правозащитник

Росица Градева, историк
Румен Аврамов, историк, икономист
Румен Петров, преп. по социални дейности
Светла Янева. историк
Светлозар Желев, историк, издател
Светослав Бацоев, счетоводител
Стефан Дечев, историк
Стефан Пейчев, историк
Стилиян Деянов, журналист
Стоян Антонов, историк, етнолог
Теодора Венедикова, издател
Теодора Драгостинова, историк, изследовател на отбелязването на 1300 годишнината
Фани Аронова, журналист
Чавдар Маринов, историк
Чавдар Ценов, писател
Цеца Цветкова, историк
Юлия Златкова, историк
Явор Гърдев, режисьор

Следете новините ни в GoogleNews