Тестът по ИТ за матурите с 25 задачи, по биология и химия - по 50: какво съдържат новите програми за ДЗИ
Продължава от стр. 5
Физика и астрономия
Изпитът продължава 4 астрономически часа и включва изучаваното в класовете от първия гимназиален етап. Тестът включва 40 задачи, сред които: с избираем отговор; с кратък свободен отговор; с разширен свободен отговор. Максималният брой точки е 60. Изпитът се приема за успешно положен при резултат, равен или по-висок от 30% от максималния брой точки.
ОЦЕНЯВАНИ КОМПЕТЕНТОСТИ
Прилага законите за скоростта и за пътя при праволинейно равноускорително и равнозакъснително движение с примери от транспорта (спирачен път) и свободното падане (без движение на тяло, хвърлено вертикално нагоре).
Формулира принципите на механиката и ги използва при решаване на задачи за праволинейно движение на тяло – без триене и с триене (без разлагане на сили).
Обяснява видовете равновесия на тяло върху опора и различните приложения.
Дефинира и пресмята работа на сила, мощност, кинетична и потенциална енергия.
Формулира и прилага закона за запазване на механичната енергия.
Обяснява чрез закона на Паскал за хидростатичното налягане, действието на някои уреди и машини.
Формулира и прилага закона на Архимед.
Прилага връзката между температурните скали на Целзий и на Келвин.
Пресмята количество топлина при топлообмен и преходите между състоянията на веществото.
Формулира първия принцип на термодинамиката като закон за запазване на енергията при топлинните процеси и го използва за решаване на конкретни задачи с реален контекст.
Прилага законите за трите изопроцеса при решаване на задачи.
Обяснява принципа на действие на топлинните машини и пресмята КПД (коефициент на полезно действие) на топлинна машина (без идеална топлинна машина).
Формулира закона на Ом за част от веригата и анализира графичната зависимост на тока от напрежението.
Анализира разпределението на токовете и на напреженията при различни видове свързване на консуматори и пресмята еквивалентно съпротивление.
Пресмята работа и мощност на тока в електрически вериги с два консуматора, свързани успоредно или последователно.
Формулира и прилага закона на Ом за цялата верига.
Знае, че специфичното съпротивление на полупроводниците намалява при повишаване на температурата и при осветяване.
Описва качествено и количествено хармоничното трептене на пружинно махало и на математично махало и проследява качествено преобразуването и запазването на енергията при незатихващите трептения.
Прилага връзката между скорост, честота и дължина на вълната.
Формулира и прилага закона на Кулон (само за два точкови заряда).
Изразява силата, действаща на точков заряд в електрично поле, и потенциалната енергия на заряда чрез интензитета и потенциала на полето.
Прилага връзката между интензитет и напрежение в еднородно поле (за две точки, лежащи на една и съща силова линия).
Определя кондензаторите като устройства за временно съхраняване на електрични заряди и електрична енергия, пресмята капацитетите на различни кондензатори и дава примери за приложението им.
Определя големината и посоката на максималната магнитната сила, действаща на движеща се заредена частица и на праволинеен проводник с ток в еднородно магнитно поле;
Обяснява опита на Оерстед с магнитното действие на електричния ток и описва принципа на действие на електромотора.
Формулира качествено закона на Фарадей (без правилото на Ленц).
Определя по графика период, честота и амплитуда на променливото напрежение (ток) и пресмята ефективни стойности и средна мощност на променлив ток.
Характеризира електромагнитната вълна с честота (период) и с дължина на вълната и прилага връзката между тях.
Формулира и прилага законите за отражение и пречупване на светлината и посочва условията, при които настъпва пълно вътрешно отражение.
Формулира и прилага законите на Стефан и на Вин за излъчване на абсолютно черно тяло.
Прилага уравнението на Айнщайн за фотоефекта.
Характеризира микрочастиците с вълни на Дьо Бройл и дава примери за явления, при които се проявяват вълновите свойства на частиците (дифракция на електрони).
Характеризира ядрата с енергия на връзката и с масов дефект.
Описва измененията в атомните ядра при алфа-, бета- и гама-разпадане.
Дава примери за ядрени реакции и обяснява защо при ядрен синтез на леки ядра се отделя енергия.
Дава примери за частици, изградени от кварки (адрони - бариони и мезони).
Разграничава видове звезди според положението им върху диаграмата „спектър – светимост“.
Определя разстояние до галактики по закона на Хъбъл.
Продължава на стр. 7