Св. Никифор взел мерки срещу разпуснатия живот в Цариград

Църквата почита днес Св. Никифор Изповедник, патриарх Константинополски. 

Той бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезание и изгнание, задето почитал светите икони. Получил християнско възпитание и много добро образование.

Никифор присъствал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Той се усамотил край Босфора, като прекарвал живота си в научни трудове, пост и молитва. Построил църква и основал манастир. В 806 г. Никифор, след смъртта на патриарх Танасий, бил избран за цариградски патриарх: приел отначало монашество, после свещенически сан и бил възведен на патриаршески престол в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето обещание да пази истините на православната вяра. 

Като приел управлението на Църквата, той преди всички обърнал внимание на поведението на духовенството и взел мерки против разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в последователна и постоянна борба. Скоро той се проявил като изповедник, указвайки твърда съпротива на иконобореца император Лъв Арменец. На всички старания на императора, чрез ласки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял:"Напразни са твоите трудове господарю! Ние не можем да изменим древното предание, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието". Той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията. В църквата "Св. София" св. Никифор извършил всенощно бдение, молейки се за мир в Църквата и за избавяне от ереста.

Императорът с гняв изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени на разни места на заточение, а свещениците и монасите били предавани на различни мъчения и затвор, за да ги склонят към ереста. Патриархът временно бил оставен на длъжността си, понеже имало опасност от бунт сред народа.

В 814 г. императорът свикал събор от свои съмишленици епископи, които повикали на събора патриарха, но Никифор наредил да им кажат, че нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го обявили за лишен от сан, а императорът го пратил на заточение отначало в един манастир, основан от самия патриарх, а после в друг, близо до Цариград. Там св. Никифор Изповедник починал през 818 година.

Мощите на св. Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.