OffNews.bg

Св. Лаврентий загинал заради вярата върху жарава от дървени въглища

Църквата почита днес Свети мъченик Лаврентий. Той бил архидякон на Римската църква. 

По негово време християнската църква имала обичай да издържа множество бедни. Лаврентий раздал на бедните щедра помощ от парите, пазени в църквата, и сам посветил последните си дни в служба на ближните. Множество християни се криели в пещери и подземия. Лаврентий ги посещавал, носел им храна и дрехи и ги утешавал с думи на любов и вяра. Господ му помогнал да облекчи тяхното страдание, като го дарил с чудотворна сила. Болните се изцерявали, когато възлагал върху тях ръка, слепи проглеждали.

Между това донесли на римския император, че уж Лаврентий изнесъл от църква и скрил богатите златни съдове и други скъпоценности. Управителят заповядал да го заловят и затворят в тъмница. Там го поверили на особения надзор на главния тъмничен началник Иполит. В тая тъмница се намирало голямо множество затворници. Лаврентий им говорил за Христа и чрез името на Господа изцерил някои болни, които се обърнали към Бога. На всичко това присъствал Иполит. Думите на Лаврентий и чудесата, които той извършил, подействали и на него. Той познал истината и с целия си дом приел християнската вяра.

Управителят призовал Лаврентий на съд. Когато Иполит му известил за това, Лаврентий казал: "Да вървим, защото и на тебе, и на мене се готви мъченически венец!". И без страх отишъл при управителя.

На въпроса на управителя къде са скрити съкровищата, Лаврентий отговорил: "Дай ми срок от два дни и аз ще ти ги събера и покажа". Управителят се съгласил. Тогава Лаврентий събрал всички бедняци и сиромаси, които Църквата издържала, представил ги на управителя в определения ден и му казал: "Ето съкровищата на християнската църква!"

Управителят страшно се разгневил и заповядал да подложат Лаврентий на мъчения. С необикновена твърдост св. архидякон понесъл мъченията. Той понасял всичко спокойно, благодарил на Господ и му въздавал славословия.

Управителят заповядал да го бият по устата с камъни. Но като видял, че и това мъчение не скланя Лаврентий да се отрече, казал на слугите си: "Донесете ми железен одър, за да почива на него тая нощ гордият Лаврентий!".

Донесли одър и желязна скара, турили на нея мъченика, а под нея разпалили дървени въглища. Лаврентий с твърдост понасял ужасното страдание и казал на управителя: "Знай, че тия горящи въглени готвят на мене прохлада и почивка, а на тебе – вечни мъчения!" След известно време Лаврентий се обърнал към слугите и им казал: "Изпекох се вече от едната срана, време е да ме обърнете!". 

Всички се чудели на неговото мъжество. През цялото време необикновена радост сияела по лицето на св. мъченик. Той с висок глас славел Господ, благодарял му и се молел за обръщане на враговете. С тая молитва той предал Богу душата си.