Стопихме се с 50 хил. души за 1 година
Населението на България е намаляло с 51 925 души за година. На 31 декември 2016 г. сме били 7 101 859 души или 1.4% от населението на Европейския съюз.
Данните, очертаващи мрачна картина за населението у нас, бяха представени днес на пресконференция от Националния статистически институт.
В резултат на отрицателния естествен прираст населението ни е намаляло с 42 596 души (минус 6.0‰), намаление има и заради отрицателния механичен естествен прираст.
Все пак има и някои положителни тенденции. "Добрата новина е, че намалява детската смъртност до ниво 6.5, което подобрява представянето ни в общоевропейската класация", отбеляза председателят на НСИ Сергей Цветарски. Друг положителен момент е увеличаващата се продължителност на живота на населението у нас.
Застаряваме
През 2016 г. жените са повече от мъжете - на 1000 мъже се падат по 1059 жени. Общо представителите на силния пол са 3 449 978 (48.6%), а на нежния - 3 651 881 (51.4%).
Средната възраст на българина се увеличава. През 2016-а тя е 43 години и пет месеца. За сравнение през 2005 г. тя е била 41 г. и 2 месеца. Средната очаквана продължителност на живота също расте - през последната година тя е била 74 години и 4 месеца (71.2 г. за мъжете и 78.2 години за жените), с два месеца повече от периода 2013-2015 г.
Населението у нас продължава да застарява. 20.7 на сто - 1 472 116 души - са на възраст 65 и повече години. Относителният дял за ЕС-28 по този показател е 19.2%.
У нас делът на тази група се е увеличил с 0.3% за година и с 3.8 процентни пункта спрямо 2001 г. Прогнозите на статистиците сочат, че до 2050 г. населението на 65 и повече години ще достигне 30 на сто, което вече би застрашило социално-осигурителната система на страната.
Процентът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. На и над 65 г. са 24.1% от жените и 17.2% от мъжете. Разликата се дължи на по-високата смъртност сред мъжете, следствие от която е по-ниската им продължителност на живота, уточниха от Статистиката.
Най-висок е процентът на възрастното население (на и над 65 г.) в областите Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Кюстендил и Ловеч - по 26.4%. В 18 области този дял е над средния за страната. Най-нисък е в София (столица) - 17.0%, и областите Варна - 18.3%, и Благоевград - 18.4%.
Децата (до 15 г.) са 14.1% от населението или 1 001 019 души и делът им се е увеличил с 0.1% спрямо 2015 г. Най-много са децата в областите Сливен и Бургас - съответно 18.2% и 15.4%, а най-малко - в областите Габрово и Смолян - 11.4% и 11.5%.
В ЕС делът на най-младите в началото на 2016 г. е 15.6%. Най-нисък е той в Германия (13.2%) и Италия (13.7%), а най-висок - в Ирландия (21.9%) и Франция (18.5%).
На всеки под 15 и над 65 г. се падат по-малко от двама работещи.
Тенденцията на застаряване на насеението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. За 2016 г. границите за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 г. и 10 месеца за жените и 63 г. и 10 месеца за мъжете.
4.304 млн. са хората в трудоспособна възраст у нас (60.6%). Те са намалели с близо 45 хил. души през 2016 г. или близо процент. На 100 излизащи от трудовия пазар влизат 63 млади, които тепърва започват работа. През 2001 г. броят им е бил 124.
Миграция
30 570 души са напуснали трайно страната, 84.4 на сто от тях са българи. Най-често те се заселват в Германия (21.7%), Обединеното кралство (15.5%) и Испания (12.1%).
Всеки втори емигрант е на възраст между 20 и 39 години.
У нас пък са имигрирали 21 241 души. 33.8% са на 20 до 39 г., а 30.5% - между 40 и 59 г. Част от тях са завърнали се български граждани - 43.6 на сто. От чужденците най-голям е делът на заселилите се у нас граждани на Турция, Руската федерация и Украйна.
73.3% от хората у нас живеят в градовете и най-често вътрешната миграция е от град в град. Остава тенденцията за миграция към София.
Териториално разпределение
157 са "мъртвите" населени места у нас, без нито един жител. Основно те са в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 59, 55 и 10.
Застрашени от пособна съдба са други 1148 населени места (21.8%) с жители между 1 и 41, които са на възраст над 60 г.
Шест града остават с население над 100 хил. души. Там живеят 33.8% от хората в страната. Те са София (1 236 047 жители), Пловдив (343 424 жители), Варна (335 177 жители), Бургас (202 766 жители), Русе (144 936 жители) и Стара Загора (136 781 жители).
Към края на 2016 г. страната е разделена на шест статистически района, 28 области и 265 общини. Най-сериозно намалява населението в най-бедния район не само у нас, но и в целия Европейски съюз - Северозападен. Там прирастът е -1.8%. Населението му е 10.8% от общото за страната, а жителите - 769 623.
Нито един от останалите пет района няма положителен прираст. Най-малкото намаление е в Югозападен район - 0.3%.
Най-малката област по брой на населението е Видин (88 867 души или 1.3% от населението на страната). Тя е и най-бързо намаляващата област у нас - с минус 2.6% за година.
Най-голямата област е София (столица), където живеят 1 323 637 души (18.6%). В 16 области населението е под 200 хил. души и в тях живеят общо 32.2% от населението на страната. Единствената област с положителен прираст е положителен е София (столица) - 0.3%.
Раждаемост
През 2016 г. у нас са родени 65 446 бебета, като 99.3% от тях (64 984) са живородени. През 2015 г. са били родени с 966 деца повече.
През изминалата година са се родили повече момчета, отколкото момичета - съответно 33 375 и 31 609, с други думи, на 1000 момчета се падат по 947 момичета.
Най-висока е раждаемостта в област Сливен - 12.2‰, София - 10.2‰, Варна и Бургас - по 9.6‰.
Средната възраст, на която жена става майка за първи път е 27 години, а година по-рано е била 26 години и 9 месеца. Най-висока е възрастта в София (столица) - 29 години и 8 месеца, а най-ниска - в област Сливен - 23 години и 4 месеца.
3249 деца са родени от майки на възраст под 18 години. Броят им е със 168 по-голям от 2015 г.
Средният брой живородени деца е 1.54.
1129 са случаите на многоплодни раждания - с 20 повече от 2015 г. 1113 са двойките близнаци, родени през 2016 г. 13 са тризнаците. Има и един случай на четиризнаци.
От 1991 година насам се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване броя на извънбрачните деца. През 2016 година те са 38 440 или 58.7%. През 1992 г. процентът е бил едва 18.5. Повечето извънбрачни деца са родени в селата - 66.1% от общия брой.
При 76.9% от родените без брак има данни за бащата, което дава основание на статистиците да предположи, че децата се отглеждат от двамата родители, които живеят заедно.
Най-много са родените без брак в област Видин - 75.5%, и Враца - 75%. Делът на тези деца надхвърля 50% във всички области на страната с изключение на Разград (48.1%), Благоевград (43.9%) и Кърджали (38.4%).
В 18 от общо 28-те области раждаемостта е по-ниска от средната за страната. Най-ниските стойности са в областите Габрово (6.4‰) и Видин (6.2‰).
Най-високата раждаемост на ниво ЕС-28 през 2015 г. е била в Ирландия - 14.0 промила, следват Франция (12.0‰) и Обединеното кралство (11.9‰). С най-нисък коефициент в ЕС е Италия - 8.0‰.
Бракове
Средната продължителност на брака у нас е 15 години и 7 месеца.
През 2016 г. у нас са сключени 26 003 брака. Разводите пък са 10 603.
Мъжете се женят средно на 31 години и 1 месец, а жените - на 28 години и 1 месец. Възрастта се увеличава съответно с 2 месеца при мъжете и 3 месеца при жените.
Браковете през 2016-а са с 917 по-малко от тези през 2015 г., разводите пък са повече със 120.
3/4 от всички сватби са в градовете.
Най-много бракове на 1000 души население има в Добрич и Кърджали - съответно 5.1 и 5.0 промила, а най-малко - във Враца (2.2‰).
Смъртност
Броят на починалите пред 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на общата смъртност - 15.1‰. Спрямо 2015 г. броят им намалява с 2537, или с 2.3%. Въпреки това нивото на общата смъртност продължава да е високо. В ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2015 г. е 10.2‰. След нас са само Латвия и Литва, където на 1000 души умират средно 14.4.
У нас най-ниска е смъртността в столицата -11.7‰, а най-висока - във Видин (23.1‰).
Увеличава се и броят на починалите преждевременно (т.е. на възраст под 65 г.). През 2016 г. те са 21.8%, а през 2015-а - 21.4%.
По този показател има съществена разлика между мъжете и жените. При мъжете процентът е 28.7, а при жените - 14.2.
Миналата година са починали и 423 деца на възраст до 1 г. Коефициентът на детската смъртност е 6.5‰, като най-нисък е в Разград и София (столица) - 2.1‰ и 2.5‰, а най-висок - в областите Ямбол (12.9‰) и Кюстендил (12.8‰). През 2015 г. той е бил 6.6‰, през 2005-а - 10.4‰, а през 2001 г. - 14.4‰.