Стопанската камара предупреди: Сериозен срив на инвестиции, харчим твърде много за полиция

От 2007 година инвестициите в България търпят сериозен срив. В същото време страната ни е лидер по харчове за вътрешен ред и сигурност в Европа.

Това става ясно от публикувани от Българската стопанска (БСК) камара данни 

От камарата посочват, че от 17 препоръки към България, направени през януари т.г., по шест има минимален напредък, който се изразява основно в изработване на проектозакони, пътни карти и механизми, но не и в реални действия, с реални резултати.

Проучване на Евробарометър по поръчка на Европейската комисия през 2017 г. показва, че Българите са най-негативно настроената срещу съдебната система нация в целия Европейски съюз. 63% от българските граждани оценяват нивото на независимост на съдебната система като „много лошо или сравнително лошо“, при средно за ЕС28 (вкл. България!) 34%. За сравнение, в Дания недоволните от правосъдието са едва 7%, в Люксембург – 9%. Под 20% са негативно настроените граждани на Холандия, Финландия, Естония, Австрия, Германия, Великобритания, Швеция и Ирландия.

По бюджетни разходи за обществен ред и безопасност сме лидери в Европа с 2,8% от БВП (при средно 1,8% за ЕС28). Лидери сме и по разходи за полицейски служби (1,4% от БВП при средно 1% за ЕС), както и за издръжка на съдебната система (0,7% от БВП при средно 0,3% за ЕС). По издръжка на затворите сме на средното за ЕС ниво от 0,2% от БВП, заедно с още 13 държави-членки (Словакия, Румъния, Унгария, Великобритания, Испания, Литва, Латвия, Италия, Естония, Чешка република, Франция, Швеция и Дания).

Според класацията на международната организация Transparency International, България е с най-нисък индекс (41) на възприятие за корупция (0=силна корупция > 100=без корупция) при средно за ЕС28 индекс 65. Най-малко усещане за наличие на корупция имат гражданите на Дания (индекс 90), Финландия (89), Швеция (88) и Холандия (83).

По данни на Световната банка, загубите, дължащи се на кражба, грабеж, вандализъм и палеж, съставляват 0,7% от продажбите през 2013 г., а през 2007 г. са били 0,2%.

По показателя „Съдии на 100 000 жители“ през 2015 г. България се нарежда на пето място в Европа с 31 съдии (при средно 21,8 за ЕС), по внесени в съда дела сме на 13-то място, а по брой дела на един съдия сме на 22-ро място (216 дела/съдия). За сравнение, в Румъния на 100 000 жители има 23-ма съдии, на които се падат средно по 373 дела.

Според последните данни на социологическата агенция „Алфа рисърч“, през октомври 2017 г. българският съд се е ползвал с одобрението на едва 10% от гражданите, а прокуратурата – с 6%! Две-трети от българите дават негативна оценка и на съда, и на прокуратурата.

В класацията за тази година на Световния икономически форум „Глобален индекс на конкурентоспособността“ България е на 49-то място сред 137 държави, благодарение единствено на макроикономическата стабилност (по този показател сме на 25-то място). Оттам-нататък: по състояние на институциите сме на 98-мо място, по ниво на инфраструктура – 76-то място, по показателя „Здравеопазване и начално образование“ – 68-мо място (при 57-мо през миналата година!), по показателя „Висше образование и продължаващо обучение“ – 54-то място (при 46-то през миналата година) и т.н. Но по-впечатляваща е класацията на най-проблематичните фактори за правене на бизнес – корупция, престъпност и неефективна държана администрация.

Налице е сериозен срив на инвестициите като дял от БВП – от 28,3% през 2007 г. на 18,6% през 2016 г., в т.ч.: публичните инвестиции са намалели от 5,2% на 2,8%, преките чуждестранни инвестиции – от 18,8% на 1,4%. Ръст е налице единствено при местните частни инвестиции, които са се увеличили от 4,3% през 2007 г. на 14,4% през 2016 г.

В класацията за медийна свобода на международната организация Репортери без граници през 2017 г. България заема 109-а позиция, а през 2007 г. е била на 52-ро място в света. В обобщената оценка на Репортери без граници за България се казва: „България е с най-ниския индекс за свобода на пресата сред членовете на ЕС. Това се дължи на средата, доминирана от корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси. Разпределението на средствата от ЕС за определени медии се осъществява при пълна липса на прозрачност, което подкупва редакторите, за да толерират правителството в политическите си коментари или да се въздържат от представяне на някои проблемни истории.“