Среден 3,33 - толкова получи държавата за грижата ѝ за децата

Среден 3,33 е оценката на държавата в грижата ѝ за децата. Мониторинговият доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”, изготвен от Национална мрежа за децата (НМД), беше представен пред на парламентарната комисия по въпросите за децата, младежта, семейството и спорта.  

“Бележник 2023” оценява напредъка на държавните институции в грижата за българските деца в 8 области – благосъстояние и детска бедност, образование, здравеопазване, семейна среда и алтернативни грижи, ранно детско развитие, насилие над деца, детско правосъдие, спорт и култура, както и детско участие.

Експертното проучване се базира на информацията, предоставена от над 25 национални и местни институции, включително министерства. Независимият мониторинг включва анализа и оценките на 30 автори и 7 външни оценители – експерти от международни и национални институции и организации. Специално място в доклада има мнението на деца и младежи, както и на хората, чиято роля е да ги подкрепят – родители, учители, здравни и социални работници и др.

Забелязва се раздвижване в определени области. Но всичко, направено и през миналата, и през предишни години, е “на парче”. Трябва да е ясно кой отговаря за детските политики в България и той да има мандата да планира и координира така, че всяко дете да има най-добрите възможности за живот, а семействата в България да бъдат подкрепени. В България такава структура няма. Няма и визия и план за това какво искаме за децата – за четвърта година България e в нарушение на собственото си законодателство и няма Национална стратегия за детето. Затова и години наред не се случва голямата промяна, която да направи така, че всички деца в България да са добре, а семействата им да се чувстват подкрепени в отглеждането им, каза Мария Брестничка при представянето на резултатите в Бележника.

Какви са оценките по области

Благосъстояние на децата с най-висок успех - 3,57

Има раздвижване в социалната подкрепа за семействата: данъчни облекчения за родителите, премахване на таксите за детските градини, увеличени семейни помощи и др. Авторите на доклада обаче отчитат, че само социалните мерки не са достатъчни, тъй като липсва цялостна стратегия, която да доведе до чувствителна промяна. Делът на децата у нас намалява година след година (с 40% от 1992 г. насам!). Всяко трето дете е в риск от бедност и социално изключване, а 17% са в тежки материални и социални лишения. Намалява броят на живороденитe деца и страната ни е с най-висока детска смъртност в Европа за миналата година. 

България устойчиво държи едно от първите места по нива на риск от бедност и социално изключване за децата. У нас в такъв риск е всяко трето дете (33% при 21.7% средни нива за ЕС). В най-висок такъв риск са децата в домакинства с над три деца. Макар такива у нас да са едва 1.2% от всички, тези семейства са дом реално на 20% от децата в България. Или казано с други думи – всяко пето дете у нас расте в домакинствата с най-висок риск от бедност и социално изключване.

За липса на място в ясла или градина са компенсирани едва 1083 семейства, на фона на над 12 000 неприети деца само в София, а решение за недостатъчните места за ранна детска грижа продължава да липсва. 

Ключова пречка пред планирането и прилагането на политики за детското благосъстояние е липсата на отговорна институция и/ или структура както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Вече четири години страната ни остава и без приета Национална стратегия за детето 2019-2030. Това оставя политиките за децата и семействата в България без общи цели и синхронизирана координация, констатират от НМД.

Правосъдие за деца - оценка 3,52

По-високата оценка в сравнение с предходните години е заради раздвижването по различни теми, останали досега в периферията на законотворчеството и политическата воля за реформи.

Чрез проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерството на правосъдието в НС през октомври 2022 г. са предприети стъпки за въвеждане в пълнота на директивата за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

Одобрен от Министерски съвет и внесен в парламента е и Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, който предвижда значително подобряване на превенцията и защитата от домашно насилие. Започна програмата на Висшия съдебен съвет за пилотиране на т.нар. задължителна медиация по някои семейни спорове.

През 2022 г. от МС са одобрени два законопроекта, с които за първи път се въвежда т.нар. задължителна първа среща с медиатор по семейни спорове.

Препоръчва се устойчиво финансиране на Националния център за безопасен интернет заради непрекъснато нарастващия брой на случаите на насилие над деца във виртуална среда; да се реализира в пълнота правото на всяко дете да бъде изслушано във всички процедури, които засягат живота и благосъстоянието му – наказателни, граждански и административни, както и да бъдат приети промени в законодателството, които да отговарят на международните стандарти за гарантиране правата и най-добрите интереси на децата свидетели и пострадали от насилие.

Ранно детско развитие - оценка 3,48

В ранното детско развитие липсва споделено разбиране, както и национална стратегия в областта, показва мониторинговият доклад на НМД. Липсва масов ранен скрининг на всички деца. Липсва и единна система за насочване към услугите по ранна детска интервенция. Като позитивна стъпка се отчита подобряването на достъпа на здравнонеосигурените жени до проследяване на бременността.

Мярката е стъпка напред в правилната посока като се има предвид, че 5% от децата в България умират до възраст от 1 година, а мъртвораждаемостта се покачва до 6.7% (на 1000 живородени). Над 90% от умиранията при деца до 12 месеца се държат на състояния, установими по време на бременността. Изтъква се ролята на здравните медиатори за подобряване на здравнатакултура на бъдещите майки, както и необходимостта от облекчаване на процедурата, по която лекарите отчитат прегледите.

Преграда за по-достъпно детско и майчино здраве е липсата на национална лекарствена политика и недостига на средства за покриване на лекарствата за деца. Според проучване на Българската педиатрична асоциация за здравеопазване за дете до 1 година, месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства. Така за най-бедните и уязвими групи достъпът до здравеопазване за деца до 3 г. е ограничен.

Като слабост на системата се отчита отхвърлянето на обединяването на детските ясли и детски градини под единно институционално управление (към МОН), макар да има изготвен законопроект. Разделените системи възпроизвеждат неравенства по отношение на достъпа на децата, квалификация на персонала и финансирането. 

Друг проблем е недостатъчният обхват на най-критичната възраст за ранна интервенция – от 0 до 3 години. Освен това липсват единни стандарти, правила и процедури, изисквания за квалификацията и продължаващото обучение на специалистите. А несистемният подход възпрепятства ранния скрининг на когнитивното развитие, посочват от НМД.

Спорт, отдих и свободно време - оценка 3,42

Масовият спорт за деца е хронично недофинансиран и оставен на възможностите на семейството. Макар Министерството на младежта и спорта да финансира спортни дейности по редица национални програми, тяхното покритие остава ограничено заради масово амортизираната или липсваща спортна база извън най-големите градове на страната. Детският спорт следва да е част не само от националните, но и от общинските политики.

Положителен факт са съвместните усилия на двете министерства – Министерството на културата и Министерството на образованието и науката за разширяване на възможностите за участие на деца и ученици в дейности, свързани с изкуството и културата, включително провеждане на учебни часове в различна среда като музеи, галерии и др.

Образование - оценка 3,40

Налице е огромно разслоение – гениални олимпийци от конкретни училища и слабо представяне в НВО при 40% от децата. Няма политики за регионалните различия.

Училището не успява да се превърне в доверена среда, която оказва подкрепа при стрес, прояви на насилие и др. Приобщаващото образование не се случва, защото е делегирано на масовия учител, няма приобщаващи модели и учителите не знаят как да работят с тях, а в градините дори се отказва прием.

На заден план остават важни теми като мейдийна грамотност, безопасен интернет, гражданско образование, сексуално образование и др. Системата оставя впечатление, че пари за образование има, но те не се изразходват целесъобразно и не допринасят за ефективност, устойчивост и възвръщаемост на направените инвестиции.

Образователните различия и сегрегация стават все по-дълбоки, а успехът на децата в училище – пряко свързан с населеното място и социално-икономическия статус на семействата им.

Заради „скрити“ образователни разходи (помагала, храна, транспорт) достъпът и пълноценното участие на децата в образователния процес реално е ограничен във възможностите на семействата. Въвеждането на безплатни учебници до 12 клас е крачка напред, но разслоение в нивото на подготовка и качеството на достъп има на всички нива.

По данни от Института за пазарна икономика, 7-класниците в 181 общини имат Слаб (2) по математика – или в близо 70% от общините. Това говори за изключително съсредоточаване на качественото обучение по математика (а и точни науки като цяло) в много малък брой елитни училища. 

Общините не изпълняват ефективно (или изобщо не прилагат) политиките по десегрегация. Спряна е националната програма за назначаването на образователни медиатори, което връща в изходно положение изключително успешните практики по подкрепа на уязвими групи, особено в училища със смесен етнически състав и малки училища.

Стряскащо е и откритото нежелание на МОН да се ангажира с теми като интеграцията на децата с увреждания в България, посочват авторите на доклада.

Липсва визия и единна рамка за това какво означава качествено образование. Нужно е актуализирането на професионалните профили на директорите с включване на ключовите компетентности на XXI век с фокус върху лидерските умения. Има голям дял на отпадане на новоназначените млади учители до 5-тата година, след което броят на напуснали системата рязко спада. През 2022 г. стартира процес на осъвременяване на учебните програми, но в него не бяха включени всички заинтересовани страни и в крайна сметка не бяха предприети никакви конкретни стъпки.

Няма и адекватни механизми за гарантиране на правото на учениците със СОП за достъп до качествено професионално обучение, което намалява шансовете им за реализация на пазара на труда.

Първото национално проучване на дигитално-медийните умения на гимназистите, проведено в началото на 2022 показва ниски нива на четивна грамотност. Учениците използват широко дигитални устройства, но пълноценното използване на възможностите на Мрежата не се случва на практика. Дигитално-медийната грамотност обаче остава в страни от приоритетните теми. Същото е и при Системното здравно и сексуално образование (СЗСО).

Анализът показва, че са налице достатъчни доказателства за необходимостта от достъп на всички ученици до СЗСО. За последните пет години трайно се задържа висок процентът на абортите сред момичетата на възраст 15-19 години, а през изминалата година той нараства до 8.7%. На практика всяко десето дете у нас е родено от майка тийнейджърка. 

Закрила на детето от всички форми на насилие - оценка 3,33

Проблемът с липсата на единна система за регистриране на случаи на насилие над деца продължава да съществува през 2022. Към момента данните не могат да се анализират адекватно и да станат основа на адекватни политики за превенция и реакция.

През учебната 2021/2022 има регистрирани 1 498 инцидента на физически тормоз и 2 160 – на вербална агресия. Описаните случаи са по-тежките, а отвъд тях остават много други, по-„леки“ (на пръв поглед), или неразпознати като тормоз случаи, тъй като докладването им не е лесно, нито системно.

Положителна е тенденцията към увеличаване на броя психолози и педагогически съветници в училищата и детските градини. Към момента те са 2 000 но все още е необходимо сътрудничество на повече системи и подкрепа чрез различни услуги към училището и родителите, за да е възможна реална работа с най-сериозните случаи. Т

По отношение на домашното насилие през изминалата 2022 г. най-същественият напредък беше изготвеният Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие. Въпреки заявената готовност от Народното събрание темата да бъде приоритетно разгледана, очакваното развитие не се случва заради преминаването в режим на управление от служебни правителства.

Все по-сериозен проблем е злоупотребата с деца в киберпространството. У нас на годишна база се приемат около 16 000 случая на деца, жертви на онлайн насилие, тормоз, злоупотреба, трафик и сексуално насилие.

През консултативната линия на Центъра за безопасен интернет преобладават обажданията за откраднати профили и фалшиви профили, а през горещата – около 90% от получените сигнали са за онлайн сексуална експлоатация. Долната граница при онлайн тормоза е паднала до 8, дори 7 години.

Същевременно два от механизмите за подкрепа на българските деца, жертви на насилие – Националната телефонна линия за деца (НТЛД) и Центърът за безопасен интернет претърпяват нежелани и необосновани трансформации през 2022 г., които застрашават тяхното функциониране. Все още няма устойчиво решение за функционирането на Центъра за безопасен интернет. 

Детско здраве - най-ниската оценка 2,98

Детската смърност расте и вече сме първи в ЕС, а регионалните различия се задълбочават – нивата на детска смъртност в различните региони вече достигат разлики от над десет пъти.

Страната ни е единствената в Европа без Национална детска болница, педиатричните сестри са изчезващ вид, а българските деца с тежки заболявания са на опашка за живот или в състезание за съчувствие в дарителски кампании.

Новата заплаха сред зависимостите е застрашително нарастващият брой хазартнозависими. Рекламата на онлайн платформи е навсякъде и се стига до абсурдни ситуации, в които спортуващи деца носят екипи с реклама за залози.

Детската смърност у нас е най-високата сред европейските държави и два пъти над средното за ЕС. Покачването се дължи изцяло на влошаване на показателя за селата. Перинаталната детска смъртност бележи осезаем ръст и достига до 8.8 на 1000 живородени. Mъртвораждаемостта се покачва до 6,7% (на 1000 живородени), при коефициент от 5,9% в предходната година. Над 90% от умиранията до 1 година на детето се дължат на 6 класа болести. Преобладават починалите поради състояния, установими по време на бременността.

Достъпът до педиатър става все по-голямо предизвикателство – при 755 лекари със специалност „педиатрия“ с договор с НЗОК през 2021, през 2022 педиатричните практики са 604. Около 50% от педиатрите са в предпенсионна и пенсионна възраст и едва 15% под 35 годишна възраст. Недостиг има и в детската психиатрия. По данни на НЗОК регистрираните практики в България по тази специалност са 21.

Обхватът на ваксинопрофилактиката остава предизвикателство. При ваксината срещу морбили, паротит и рубеола обхватът през 2022 г. е 91.2% и само при нея се отчита подобрение спрямо 2020 г. Няма никакъв напредък по отношение на препоръчителната ваксина срещу човешки папиломавирус. Ваксинираните с HPV ваксина момичетата на 15 години у нас са под 3%.

При зависимостите има условен спад с 9% в най-употребяваното наркотично вещество сред ученициите от 8 до 12 клас – марихуаната. Причина за “намалението на употребата” всъщност е все по-нарастващото предлагане на други продукти за пушене, като електронни цигари, устройства за нагряване на тютюн, наргилета. Втората най-употребявана група наркотични вещества е тази на стимулантите.

През 2022 г. началната средна възраст на употреба на наркотици сред учениците е 14-16 години. Най-ранна възраст на първа употреба се наблюдава по отношение употребата на опиоиди, инхаланти и канабис – 14 г., а при синтетичните канабиноиди и халюциногени, тя е 15 г.

Първата употреба на стимуланти (кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази) е на 16 г. Сериозно нарастваща заплаха се очертава хазартната зависимост, а институциите тотално отказват да приложат дори минималните ограничителни мерки, предвидени в Закона за хазарта.

Хазартната зависимост е международно признато болестно състояние, описано в МКБ-10. Хазарт в България играят около 3 милиона души, като около 300 хиляди от тях играят редовно.

През 2022 г. продължава да липсва актуална наредба, регламентираща здравословното хранене на децата в училищата, както и актуализиран рецептурник.

Има проблем при диетичните храни за специални медицински цели за домашно лечение, от които много деца имат нужда, включително такива за ентерално приложение, както и някои храни за редки заболявания. Към момента те не се поемат от НЗОК за всички заболявания. Това поставя стотици хора в ситуация буквално да гладуват и да разчитат единствено на собствени или дарителски средства. България е единствената държава в Европа, която не осигурява медицинските храни за деца без значение от диагнозата им.

Три години по-късно има развитие по казуса с Националната детска болница (НДБ). Към днешна дата вече е оповестено решението, че ще бъде изготвен анализ на педиатричните грижи в България, който да послужи като основа за определяне на структурата, обхвата и функционалността на здравното заведение.

Реално през миналата година напредък по НДБ не беше постигнат, с изключение на избора на терен, направен в условията на пълна непрозрачност и никакво съгласуване по отношение на осигуреността на достъп на линейки, автомобили и градски транспорт или други комуникации до избраната локация.

Съвсем накратко - какво казаха депутатите

Остана впечатлението, че народните представители не са подготвени да дискутират политиките, свързани с децата. Някои от тях се усъмниха в достоверността на анализа. Запитаха откъде са данните, на което презентаторът от НМД Мария Брестничка отговори, че са получени от съответните институции по Закона за достъп до информация, от Националния статистически институт и от доклади на Уницеф и Световната банка.

Депутатът от "БСП за България" Иван Ченчев обяви, че си запазва мнението "за зала" и призова да се подходжда "по-внимателно" към сексуалното образование. Според Даниел Александров от ГЕРБ-СДС грижата за децата се държи на "три основни стълба - образование, спорт и туризъм".

Друг народен представител напомни, че за да се осъществят набелязаните препоръки, трябва да има работеща икономика. Трети оптимистично пожела "догодина оценката да е 4,50".