Социалното министерство: Не е вярно, че от догодина започва масово отнемане на деца

В отговор на твърденията за масово отнемане на деца със законодателните промени, които влизат в сила от 1 януари 2020 г., от Министерството на труда и социалната политика излязоха с позиция. В обширна публикация на сайта си ведомството коментира всички спорни моменти, които може да бъдат превратно тълкувани с политическа и друга цел. 

От ведомството посочват, че приетите законодателни промени са насочени изцяло към подкрепа на децата, техните родители и хората, които се нуждаят от нея. Подобрените разпоредби целят по-ефективна работа на социалните работници, за да може децата да останат в своите семейства или ако са разделени, да се върнат да живеят при своите майки и бащи.

В позицията се казва още, че новите законодателни текстове имат за цел да реформират системата на социалните услуги, за да може те да отговарят по-добре на потребностите на хората, да са по-достъпни и да се повиши тяхното качество. Промените имат за цел да отразят затварянето на всички домове за деца и подобряват координацията при закрилата на децата, тъй като тя не е отговорност само на социалните работници. Повечето от измененията в Закона за закрила на детето са терминологични и произтичат от промяната в дефинирането на социалните услуги. С тях не се въвеждат чужди модели и идеология.

В действащите от 2006 г. текстове, които регламентират основанията за настаняване на дете извън семейството, няма промяна, твърдят от министерството. Както досега, така и след 1 януари 2020 г., подобна временна мярка за закрила ще може да бъде предприета единствено с решение на съда, при това само в много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик). Социалните работници и полицията извеждат деца от семействата им само ако животът и здравето на детето са застрашени.

Последните промени в Закона за закрила на детето не променят действащите от повече от 13 години разпоредби, а само премахват възможността за настаняване в специализирани институции, тъй като до 2021 г. всички домове за деца, лишени от родителска грижа и домове за медико-социални грижи за деца ще бъдат закрити.

Хората, които помагат на децата в риск или сигнализират за дете в рискова ситуация, което се нуждае от закрила, не са доносници. От 2003 г. в Закона за закрила на детето е регламентирано, че човек, на който стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжен незабавно да уведоми компетентните органи.

Същото задължение има и всеки, на който това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. Това задължение съществува от 16 г. и не е въведено с последните промени в закона, нито ще се промени след 1 януари 2020 г.

Сигналите обаче не са достатъчни за прилагане на мерки за закрила, а се проверят за тяхната достоверност и основателност. Затова в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е записано, че „анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете“.

Разпоредбата на чл. 36г от Закона за закрила на детето цели единствено да се регламентира и подобри междусекторния подход и сътрудничество при случаи на насилие над деца, както и да осигури стабилитет при прилагането на Координационния механизъм при насилие, който действа от 2010 г.

В нея са отразени основните дейности, разписани в Споразумението за сътрудничество и координиране на органите по закрила на детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. В тях също не се предвиждат нови правомощия на органите за закрила, които да влизат в сила от 1 януари 2020г.

В заключение на позицията се подчертава, че позициите, действията и мерките на Министерството на труда и социалната политика винаги са били в съответствие с конституционния принцип, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

През последните месеци религиозни активисти, организации на лишени от права бащи и необвързани с тях граждани организират протести срещу това, което наричат „въвеждане на норвежки модел” у нас – по аналогия със социалната служба „Барневерн” в скандинавската страна, която е критикувана заради твърде крайните мерки, които предприема при сигнали за деца в риск. 

Според протестиращите българското семейство е застрашено като институция и само с един телефонен сигнал ще може да се отнемат децата от него след намеса на социален работник без заповед от съда, като това може да се извършва и от частни фирми. За 7 септември е насрочен голям протест.