София с втори археологически парк в ж.к. "Слатина"

Втори археологически парк в София ще бъде изграден в столичния квартал "Слатина", съобщи столичният кмет Йорданка Фандъкова, която посети разкопките на раннонеолитното селище с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и зам.-кмета на София Тодор Чобанов.

Проучванията извършват археолози от Националния археологически институт с музей при БАН, ръководен от чл.-кор. Васил Николов.

Селището е от късната праистория, с обща площ е от 300 декара и се намира на територията на научния комплекс на БАН на Четвърти километър. Според археолозите датира от 6000-5500 г. преди Христа и е едно от най-ранните селища в Югоизточна Европа, населено от първите земеделци и скотовъди на континента.

Късната праистория е време, през което няма писменост и археолозите трябва "да извадят информация от земята", за да разкажат неговата история, каза ръководителят на разкопките чл.-кор Васил Николов. Това е времето на началните етапи на първата европейска цивилизация, която се развива през шестото и петото хилядолетие в Източните и Централните Балкани, включително и в днешните български земи, и от тук са тръгнали корените на европейската цивилизация.

Собствеността на мястото на разкопките е смесена - на БАН и общината.

"Имаме подписано споразумение и на това място ще бъде изграден Вторият археологически парк, а на Западната порта вече направихме първия етап от първия парк, - каза кметът Фандъкова. - Подготвяме проекта и очакваме да се направи подробен устройствен план, като със собствени средства или със средства от програми ще може да се изгради този парк."

По обекта в "Слатина" се работи от 5 г., инвестирани са около 300 000 лева.

Освен експонирането на археологическите останки и парковата част, ще има и посетителски център.

^{Снимки: БАН}

Тази година археолозите проучват в раннонеолитното селище в "Слатина" останки от две къщи. Едната е около 145 кв. метра, а за другата се предполага, че такава не е позната досега на Балканите, каза Васил Николов. Площта ѝ е около 300 кв. метра, има 6-7 помещения. Къщата е изгорена, вероятно преднамерено, и в нея е открит съд с много богата култура.

Във всяко помещение има пещ, с купол, в която се е готвело и се е печел хляб. Има и хранилища за зърно. В откритото зърно от 600-700 килограма заедно с лимеца има и бобови култури - около 5% /секирче, леща и диви бобови култури/. Когато брашното се смели с бобовите култури, хлябът набухва, като с мая.

Смяташе се, че киселият хляб произхожда от първото хилядолетие - от желязната епоха в Европа, но сега установихме, че го е имало в селището в Слатина, обясни Николов. 

Той показа и открит съд, на 8000 години, правен на ръка, който ще бъде реставриран и ще е един от "шедьоврите" от Слатина в Регионалния археологически музей на София. Археолозите са открили и два рова, за които се предполага, че са заграждали ранннонеолитните селища и са имали някакви магически функции, чрез които да ги пазят.