Ще избиват ли пак животни? Ваксините срещу шарка скараха фермери и млекопреработватели

В края на октомври Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обяви решението си да не се провежда ваксинация срещу шарка по дребните преживни животни. От ведомството заявиха, че като част от Европейския съюз, страната ни ще следва общата политика да не се извършва имунизация.

"Именно експертите и ветеринарните лекари са в основата на това решение. Повечето земеделски стопани от сектор "Животновъдство", както и преработвателите подкрепят тази позиция", обяви тогава ресорният министър Георги Тахов.

От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) обаче започнаха подписка в подкрепа на ваксинацията срещу шарка и призоваха в официална позиция "Нека се преброим! И нека видим кой точно е мнозинство - фермерите или мандрите с техните присъдружни".

Позицията на НОКА предизвика реакция сред едрите животновъди и млекопреработвателите, които се обявиха срещу споменатата имунизация, цитирайки регламенти на Световната здравна организация (СЗО) и Европейската комисия, според които при наличие на ваксинация срещу шарка при дребните преживни животни се налагат ограничения в износа на месо и млечни продукти.

Различни ли са позициите на науката и бизнеса коментираме с двамата събеседници в подкаста на OFFNews - Николай Колев, експерт по молекулярна биология и биохимия с практика в Германия, и Владислав Михайлов - председател на Националната асоциация на млекопреработвателите.

Шарката влезе в България и от една година върви по гръцки сценарий. Имаме неадекватна държавна политика в лицето на Министерството на земеделието и храните и Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Те предприеха плаха политика да не ваксинират животните. ЕС нищо не е забранил. Решението за имунизация се взема от БАБХ, която имаше изготвен и одобрен от ЕК план за ваксинация, но такава не се проведе, казва Николай Колев.

По думите му в в България има около 200 огнища на шарка, има и нелегални, които не се знаят, защото животните във въпросните ферми са без ушна марка (средство за идентификация на животните, б. а.).

До момента публично обявената бройка евтаназирани животни е 23 000. 

"Не се овладяват огнищата и не се контролират. В Гърция избиха 350 000 животни, но не могат да овладеят шарката. Това са огромни средства за фермите у нас, цената на продуктите се влияе, хората са взели кредити и техният бизнес е убит. Нужна е спешна ваксинация, защото има форсмажорна ситуация", категоричен е Николай Колев. Според него сивият сектор и неспазването на правилата са малка част от проблема.

Според микробиолога има позиция от ЕС при ваксинация да няма ограничения в общността за износа на преработени млечни продукти. 

"Ваксините, които се използват, са одобрени от контролните органи, има изработен план и БАБХ има готовност да ваксинира, но изказаха имагинерни притеснения. Антиваксърските настроения надделяват", твърди Николай Колев.

Според председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов през последните 4-5 години в 7 държави на ЕС има установена шарка. Животните са евтаназирани, заразата е ликвидирана и не са прилагани ваксинации.

Логиката не е само здравна, има човешки и икономически фактор, казва Михайлов и допълва - Ваксинацията не е панацея. Да, тя е полезна, но има краткотрайно действие, ако не бъде подпомогната от набор мерки като карантиниране, преустановяване на контрабандния внос на заразени животни от Гърция и Румъния и т.н.. Когато тези мерки са предприети и дадат резултат, може да се пристъпи към ваксинация. Ние не сме антиваксъри, казва той.

Михайлов казва още, че въпреки множеството писма от БАБХ към МВР за съдействие за установяване на контрол по границите, такъв е бил наложен едва през септември.

"Основният канал за разпространение на шарката е нелегалния внос и продажбата заразени живот за по 100-150 лв. от Гърция. Това са животни, които са изписани като евтаназирани, а тук се продават евтино и хора изкарват много пари. Това е доказано", казва Владислав Михайлов и посочва пример:

"Фермер купува 20 животни по 150 лв. за общо 3000 лв. На другия ден вика БАБХ и казва, че животните са болни и трябва да се евтаназират. Този животновъд получава 450 лв. на животно от държавата – т. е. 9000 лв., при инвестиция от 3000 лв. Нали се сещате за какъв интерес говорим?", казва той.

Според него това е доста широко прилагана практика от немалък кръг фермери.

Въпреки порочните практики сред някои животновъди, Михайлов е категоричен, че фермери и млекопреработватели са "в една лодка". 

"Имаме коректни дългогодишни отношения. Всички ние искаме едно и също – да реализираме без ограничения продукцията си и да имаме устойчив бизнес", казва председателят на Асоциацията на млекопреработвателите.

Има ли все пак конфликт между фермери и млекопреработватели? Има ли натиск върху по-малките ферми да не ваксинират животните си? Какво разрешава ЕС и какви са рестрикциите за износ в САЩ? Защо агробизнесът се готви за национален протест чуйте в разговора.

Следете новините ни в GoogleNews