Ще харчим повече за отбрана, променят закони за бързо преоборудване на армията

Още през 2023 година България да отделя 2 процента от БВП за отбрана, а законовите процедури за оръжейните сделки да бъдат облекчени. Това препоръча свиканият от президента Румен Радев Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС).

Заседанието продължи повече от 5 часа.

Сегашните закони правят сключването на сделки тромаво, а правителството трябва да предложи промени в законите, обяви държавният глава Румен Радев.

Освен това правителството трябва да разработи и план за превъоръжаване до 2032 г.

Темпът на модернизацията на българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете въоръжени сили не се развиват балансирано, посочи държавният глава след заседанието, на което бяха обсъдени рисковете и заплахите за националната ни сигурност и състоянието на Въоръжените сили.

На срещата бе констатирано забавянe в изпълнението на договора за придобиване на нов боен самолет, както и че процедурата по проекта за придобиване на бойна машина на пехотата е прекратена.

Участниците в КСНС са се обединили около позицията, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международния тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства.

Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военно предназначение. Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични въоръжени сили е все по-отчетлив, отбеляза още президентът.

Държавният глава посочи още, че на заседанието са очертани областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от „недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба”.

Ето и текста на цялото изявление на президента Румен Радев след заседанието на КСНС:

Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за националната сигурност, свързани с отбраната и състоянието на Въоръжените сили на Република България. Членовете на съвета се обединиха около позицията, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства.

Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военно предназначение. Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични Въоръжени сили е все по-отчетлив.

В рамките на заседанието бе анализирано състоянието на Въоръжените сили на Република България с оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта, и защитата на териториалната цялост на страната. Очертани бяха областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба.

Темпът на модернизация на Българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете Въоръжени сили не се развиват балансирано. Констатирано е забавяне в изпълнението на договора за придобиване на нов боен самолет, а процедурата по проекта за придобиване на бойна машина на пехотата е прекратена. В сключените договори са неглижирани част от първоначално заложените способности в Проектите за инвестиционни разходи, приети от 44-то Народно събрание. Налице са нормативни уредби, които допълнително възпрепятстват и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация. Всичко това води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите и налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови такива.

Съществен дефицит от способности се поражда от некомплекта на личен състав на Въоръжените сили, който въпреки положените през годините усилия не е превъзмогнат. Освен ресурсната неосигуреност и забавените процеси на модернизация, съществена причина за некомплекта е често променящата се нормативна база. Членовете на Съвета се обединиха около мнението, че са необходими ефективни мерки за повишаване на интереса към военната професия и преустановяване на негативната тенденция за напускане на военнослужещите.

Постигнат беше консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности и за развитие на съвременен отбранителен потенциал на Въоръжените сили на Република България в рамките на ЕС и НАТО.

Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:

1. Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:

- ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;

- преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия;

2. Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;

3. Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.

4. Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.

5. Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.

6. Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.

7. Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).

Искам да благодаря на всички участници за пълноценната дискусия в днешното заседание и за обединяването около тези важни за нашата национална сигурност и развитие на Въоръжените сили предложения.