OffNews.bg

Шеф в ЧЕЗ: Предлагахме на българското правителство да влезе в сделката, но то отказа

Предлагахме на българското правителство да влезе в сделката за ЧЕЗ, но то отказа. Това обяви в интервю за чешкия вестник "Лидове новини" Томаш Плескач, който отговаря за задграничните дейности на компанията и е един от главните преговарящи с Гинка Върбакова за възможността българската държава да участва в сделката. 

"През 2016 г. към нас се обърнаха няколко кандидати. На всички казахме, че сме благодарни за интереса, но „ЧЕЗ Груп” не може да продаде такива активи току-така. Ако решим да продадем, ще преминем през процес на подбор. Това се случи в края на 2016 и 2017 г. За това, че такъв процес тече, в България знаеха кажи-речи всички", обясни Плескач пред изданието, цитиран от bTV.

По думите му първоначално девет компании, базирани в България, са изразили желание да купят ЧЕЗ.

На въпрос дали тогава българското правителство е поискало да се включи в сделката той отговаря: "Напротив, ние им предлагахме това, но българското правителство многократно го отхвърли – за което свидетелстват и статии в различни български вестници, например от май 2017 г.".

Плескач обяснява, че постепенно списъкът на кандидатите да купят ЧЕЗ се е стеснил, защото някои от тях не са имали необходимите средства.

"При преговорите цената непрекъснато нарастваше, за да достигне стойността, която вътрешно бяхме определили като най-ниската възможна, при която сме готови да продадем. И накрая останаха двама кандидати, единият от които получи ексклузивитет и се съгласи да подпише договор с нас", допълва той.

Плескач е категоричен, че този кандидат - "Инерком" е известен в България поне от септември миналата година. 

"Всички знаеха кой е „Инерком”. Това е компания, която не е най-голямата на българския енергиен пазар, но от друга страна е оператор на сравнително голям брой български фотоволтаични централи, не е фирма без име и история", казва шефът в ЧЕЗ.

"Стигна се до финализирането на договора и в този момент някой в България сякаш се уплаши, не мога да си го обясня по друг начин. По мое мнение страхът лежи преди всичко във факта, че се отделя собствеността върху българските ни активи и международния арбитраж срещу българската държава", коментира Плексач.

Той обяснява и как се е стигнало до арбитража. 

"Търпяхме дълго време. Нашето търпение се доказва и от факта, че сме последният голям инвеститор в електроразпределението, който започна международен арбитраж. Двама други – австрийската EVN и "Енерго-про", започнаха арбитражни процедури пред нас. Ние започнахме арбитража през 2016 г., но преди това станаха много неща. През 2009 г. българското правителство беше на нова партия – ГЕРБ. Нашата дейност в България в това време беше доста безпроблемна. Промяната настъпи в момента, когато падна правителството му, за което той обвини цените на тока, а оттам и ЧЕЗ", посочва Томаш Плескач, припомняйки протестите от 2013 г.

Плескач обяснява каква е разликата при отчитането и плащането на тока в България и Чехия. Докато в България отчитането на електромерите става всеки месец, в Чехия се заплаща депозит и след това се получава годишна сметка, след което се доплаща разликата или се връща част от депозита. Той посочва, че много пъти са предлагали да се направи промяна и в България, което според него би означавало намаляване на разходите, тя така и не е станала факт. 

Според него един от проблемите, довел до протестите през 2013 г., е това, че след топъл ноември е дошъл студен декември и сметките са се вдигнали значително, за някои от потребителите и със 100%. 

"В този момент избухнаха спонтанни протести, които бяха яхнати от политическата опозиция, обърнати срещу тогавашното правителство, а правителството ги обърна срещу чуждестранните инвеститори в електроенергийния сектор. Това завърши с оставката на правителството през февруари", посочва Плескач.

На въпрос дали ЧЕЗ е успяла да изчисти отношенията си с българското правителство той отговаря, че са направени опити да се намери общ език, но те са се оказали неуспешни. 

"Затова информирахме правителството през 2015 г., че обмисляме международния арбитраж. След това има шестмесечен период, който правилата дават на страните да се споразумеят за приятелско решение на спора. Няколко пъти попитахме българската държава дали иска да си говорят с нас, винаги отговорът бил не. И така започнахме арбитража – през юни 2016 г. От този момент нататък нарасна натискът на българските институции и власт да наблюдават каквото и да било, с очевидната цел да намерят нещо, с което да противостоят на арбитража. Процедурата за отнемане на лиценза на „ЧЕЗ Електро” започна през април 2014 г. и до момента не е приключила – почти четири години по-късно. Това го няма никъде в Европа – ще имаме ли аргументи за отнемането на лиценза, или не", казва още той.

Запитан дали това е неподходящо от страна на българските власти Плескач казва: "Точно така. Продължаваме с международния инвестиционен арбитраж. Ние сме на етапа, когато всяка от страните номинира свой арбитър, сега тече договаряне за третия арбитър. Или ще се съгласим с това в близките месеци, или третият арбитър ще бъде назначен от арбитражния съд, а след това арбитражът ще продължи".

На въпрос дали проблемът е свързан с премиера Бойко Борисов той отговаря, че не го свързва с никого конкретно, защото са работили в България с различни правителства. 

За арбитража споменава и чешкото издание "Хосподарски новини". Според негови източници обаче той може да се окаже истински препъникамък за влизането на българската държава в сделката с ЧЕЗ, защото в договора има клауза, задължаваща купувача да сътрудничи по делото срещу България. 

Ако искът срещу България бъде удовлетворен, обезщетението може да достигне 600 млн. евро. 

"Представете си как ще се съгласим собственик на българската ни компания да стане някой, срещу когото водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим", обяснява източникът на изданието. 

По данни на "Хосподарски новини" от ЧЕЗ готвят нова стратегия - да се съгласят българската държава да получи контролен пакет акции, но само ако плати обезщетението по делото в арбитражния съд.