СЕМ пита шефа на БНР за Волгин, заплатите и рейтингите
В края на януари на редовно заседание на Съвета за електронни медии (СЕМ) е поканен Генералният директор на Българското национално радио (БНР) Радослав Янкулов.
Поводът за срещата са предаванията на журналиста от БНР Петър Волгин, но в нея става дума и за заплатите на служителите в националното радио, сайта на медията, както и рейтингите.
Дискусията, отразена по-късно и в протокол на СЕМ от заседанието, е изключително интересна и симптоматична за процесите в БНР през последните месеци.
Публикуваме без редакторска намеса целия разговор от срещата на СЕМ с Генералния директор на Българското национално радио.
Присъстват от БНР: Радослав Янкулов – генерален директор на БНР и Калина Станчева – програмен директор на програма „Хоризонт”
Георги Лозанов: „На предишната среща г-н Янкулов представи своя отчет, като постави акцент върху първите 100 дни свързани с реформите в БНР. В тази втора част бихме искали да довършим разговора около реформите, проблемите на БНР, тъй като Съвета в това отношение осъществява надзорна функция, пък е правилно да имаме информация как се развиват процесите. Може би тази втора част да не започва отново с изложение на г-н Янкулов, тъй като той вече прави такова, по-скоро давам думата на колегите за въпроси, тъй като тази среща е по наше искане.”
Мария Стоянова: „ По време на управлението на Вашия предшественик, колегите ми в СЕМ често поставяха въпроса за заплащането на служителите в БНР. Сега ще иззема тяхната инициатива, за да попитам за увеличението на заплатите. Към август миналата година, когато провеждахме конкурса за генерален директор на БНР, данни, с които разполагам сочат, че разликата в заплащането на журналистите от БНТ и БНР е в размер 22% в полза на журналистите от БНТ. Знам, че сте обещали на колегите от БНР, че ще получат увеличение от януари тази година. Това е и въпросът ми: кога ще се зарадват те на увеличение?”
Радослав Янкулов: „Никога не съм казвал, че през януари, ще има увеличение на заплатите, но съм казвал, че увеличение на заплатите ще има следващата година т.е. 2014. Надявам се, че ще се случи от април нататък.”
Анна Хаджиева: „За цялата система?”
Радослав Янкулов: „За цялото БНР - 1480 човека.”
Мария Стоянова: „Т.е. “от април нататък” означава, че няма да бъде през април, а заплатите ще се увеличават поетапно от април.”
Радослав Янкулов: „Аз мисля, че това не е въпросът. Въпросът е да се разпредели бюджета, който получихме, ние в момента това правим и увеличението на заплатите може да се случи само, ако се реализира едно добро разпределение на бюджета и се реализират икономии по различни пера в бюджета, плюс собствени приходи.”
Мария Стоянова: „Като се има предвид, обаче, че вие за разлика от БНТ, които страдат от намаление на бюджета, за щастие нямате такъв ущърб във вашите финанси и като се има предвид, че вече започнахте реформиране, оптимизиране на системата, би ли могъл да се ускори този процес?”
Радослав Янкулов: „Защо трябва да се ускорява?”
Мария Стоянова: „Именно заради споменатата голяма разлика. Все пак 22% е значителна цифра. А и другото, което смятам, че за важно, когато човек дава достойно заплащане в системата, която той ръководи, тогава би могъл да разчита на по-качествени кадри, които да проявят интерес към тази система. С оглед на това, поставям акцента върху заплащането. Когато то е достойно, и когато е съответно, тогава много качествени кадри биха имали интерес за работа в БНР. ”
Радослав Янкулов: „Ние не страдаме от липса на интерес на качествени кадри, не страдаме от дефицит на качествени журналисти, които работят за БНР. Увеличението на заплатите не е главната поанта, която по някакъв начин привлича вниманието на хората в БНР. Увеличението на заплатите трябва да се случи в резултата на усилията на цялото БНР, които се изразяват в оптимизиране на разходите и аз не мисля, че това наистина е главната тема, която занимава хората, работещи в радиото.”
Мария Стоянова: „Аз се извинявам, но останах с други впечатления от разговорите с колегите, които имах възможност да проведа на тържеството по случай 79-та годишнина. Не останах с впечатление, че те не се интересуват от заплатите които получават.”
Радослав Янкулов: „Аз не съм казал, че има на света човек, който може да не се интересува от заплатата, която получава, или че има човек, който открито да тръби, че парите, които получава, му стигат. Но не това е основното, което обединява нашите усилия, работейки в радиото.”
Мария Стоянова: „А кое е то?”
Радослав Янкулов: „Програмите да стават по-добри. Отношенията да се оптимизират и радиото, като радио с всичките направления в дейността си да отбележи крачки напред в посоката в която трябва.”
Мария Стоянова: „Понеже става дума и за отчета, който имахме възможност да погледнем, той се отнася за предишен период. Искам да обърна вниманието Ви и се радвам, че г-жа Станчева е тук, на тази специална година в която се намираме. 2014 е една година на много юбилеи. Само преди ден светът отбеляза 70 години от края на блокадата на Ленинград. През лятото предстои в международен мащаб да се отбележи избухването на Първата световната война. След това настъпва годишнината от края на Втората световна война. А през октомври, 25 години от падането на Берлинската стена. Използвам възможността, че Вие сте тук, за да обърна вниманието Ви върху тези дати, които по своята същност са оказали голяма роля върху света, в които живеем ние в момента, върху обстановката, в която се
намираме в момента на Балканите, върху отношението на отделните държави на Балканите по между им. Конкретно визирам Първата световна война и понеже представлявате една медия, член на EBU, със сигурност колегите от останалите медии подготвят различни инициативи и мероприятия за популяризиране, за разясняване на тези дати. Много бих се радвала, ако Вие ги вземете предвид във Вашите програми, така че тези годишнини да намерят място, разбира се, достойно.
Предполагам, че много ще бъде интересна 25-годишнината от падането на Берлинската стена, която за нас в България има голямо отражение, но мисля, че е много важно да обясним и това: какво се случва 1914 г., когато избухва Първата световна война. Ние знаем, че България се присъединява една година по-късно и въпреки това, причините поради, които светът за първи път влиза в едно гигантско унищожително събитие са изключително важни и последствията от него намират отражение и до ден днешен. За това по-скоро приемете думите ми като апел, ако още не сте обърнали внимание на тези дати.”
Калина Станчева: „Ще започна от 25-годишнината от падането на стената вече мислим по този въпрос. От края на миналата година си го представяме, като международен проект с колеги от обществени радиа от Централна и Източна Европа. Другите годишнини ще имаме място в програмите на БНР. Може би за някои от тях програма „Христо Ботев” е по-благодатна и по-образователната и културната. Програма „Хоризонт” също по повод такива годишнини се възползва от богатството на „златния фонд” и с документални записи ще направим поредици, може би ще
кооперираме по кратките варианти в програма „Хоризонт”, а по-дългите в програма „Христо Ботев”.
Георги Лозанов: „Искам ми се да поговорим за програма „Хоризонт”. Аз миналият път започнах този разговор. Преди всичко мен ме интересуват социологическите проучвания и рейтингите, аудиторията, количествен анализ и разбира се, качествен на програма „Хоризонт”, в съпоставителен план, да кажем една година назад. Това е важна информация, тъй като специално „Хоризонт” е била програмата, според изследванията, които ни представяше г-н Тодоров, с най-голям интерес в националния радио ефир. Миналият път доколкото си спомням и ми се стори странно, нямаше такива проучвания. Тези проучвания са важни от гледна точка на оценка на програмата и от гледна точка на бъдещи програмни решения. В тази връзка искам да попитам: спряло ли е поръчването на такива данни? Ако е спряло имате ли намерения да го възстановите и от кога? Друго, което искам да попитам, има ли нови програмни идеи? Много е важно от моя гледна точка „Хоризонт” да запази формата си на говорещо радио с актуална, бърза, пространна информация и коментар по всички важни въпроси, граждански рефлекс и т.н., всичко, което го прави важно за обществото. В тази посока как стоят нещата? Разбира се и плурализмът на гледните точки, включително и предаването на г-н Волгин. В това отношение аз имам изразена позиция и то многократно, че в обществената медия няма проблем журналистите да имат собствена гледна точка, включително и политически разпознаваема. Стига тя да бъде защитавана в плуралистична среда и през другите гледни точки, тъй като това е изискване по закон във всяко предаване. Ако по една тема има повече гледни точки, например протестите, дори окупацията в последните дни независимо, че обществото може да има доминиращи настроения „за” или „против”, трябва също да се чуват различни гледни точки. Кой се грижи за този плурализъм и на какво ниво? Има ли някой, който сега да наблюдава програмите на БНР, включително и от гледна точка на ЗРТ?”
Радослав Янкулов: „Миналият път обясних, че социологически изследвания няма, защото нямаме финансови средства. За да се направи социологическо изследване трябва да се направи обществена поръчка и т.н. колкото и парадоксално да Ви звучи. Сега в новия бюджет разпределяме нещата, подготвили сме обществена поръчка и тя
ще стане факт.”
Георги Лозанов: „Не се ли притеснявате, че показателите може да са се променили неблагоприятно?”
Мария Стоянова: „Вие наистина сигурно имате такива данни, защото са Ви важни за рекламодателите. С г-н Янкулов сме имали щастието да работим в частни медии и знаем, че там също непрекъснато се държи сметка за слушателската аудитория и интерес. Т.е. такива данни има?”
Радослав Янкулов: „Нямаме никакъв проблем в това отношение, не се притесняваме.”
Георги Лозанов: „Имате някаква индикация, че не пада аудиторията?”
Радослав Янкулов: „Нямаме никаква индикация, че пада аудиторията.”
Георги Лозанов: „Имате ли някакви индикации, че не пада аудиторията?
Радослав Янкулов: „Имаме разбира се, само за няколко месеца аудиторията на радио „София” се увеличи. Но положението със сайта не е добро. Сега трябва да купуваме нови сървъри, тъй като тези вече не издържат на посещенията.”
Мария Стоянова: „Е, нали скоро бяха купени?”
Радослав Янкулов: „Не издържат на посещенията в сайта.”
Георги Лозанов: „Г-н Янкулов, моля Ви, на база обективни изследвания в съпоставителен план, когато се говори за „Бинар”, ако нещата наистина са в положителна посока, да се види преди и да се измери сега. Това са обективни
показатели, на база на които може да се оцени дейността и управлението на радиото. Тъй като Вие знаете, че имахме кореспонденция с бившия директор Паулиана Новакова, която смята обратното, че тогава радиото е имало модел, смисъл и т.н., а сега всичко се е разпаднало и никой не знае, какво се прави там и няма никакъв резултат.”
Радослав Янкулов: „Тука има известно разминаване в интерес на истината, защото ние днес дойдохме за да разговаряме за Петър Волгин, тъй като в писмото, което получихме това беше темата. И за това не нося нищо, което е свързано с продължението на разговор ни за отчета.”
Мария Стоянова: „Г-н Янкулов е в правото си, да възрази и да иска да се концентрираме само върху това.”
Георги Лозанов: „Аз и предишния път и сега настоявам за социологическо проучване.”
Мария Стоянова: „Вие сте получавали писма, както и ние. Очевидно има слушатели, които не са съгласни с начина, по който се представя информацията в това предаване. Вие знаете, че ние очакваме от вас позиция и мнения.”
Калина Станчева: „Значи ние не сонираме при нас така нещата с телени мрежи, да осигурим плурализма в това предаване или в другото предаване. Може би така, както го спомена г-н Лозанов, изискването към „Хоризонт” за гражданския рефлекс и обективността на една територия.”
Георги Лозанов: „Законът в това отношение е категоричен, става дума за едно издание на предаването, не става дума, ако сега г-н Волгин заеме една позиция, непременно в същото предаване да има обратната.”
Калина Станчева: „Но ние гледаме територията, която е силна във времето от 6.00 до 18.00 ч. Това че там правим 12 емисии новини с девет хет емисии, е едно желание да догонваме нещата до броени минути, а не през час два. Затова тази територия от 6.00 до 18.00ч. има четири блока и ако ние не успеем в рамките на два часа ...”
Георги Лозанов: „Т.е. вие какво казвате, че освен в предаването на Волгин плурализмът се компенсират в други предавания?”
Калина Станчева: „Понякога и така става. Не е ли възможно и така да става?”
Георги Лозанов: „А вътре в границите на собственото му предаване има ли опит? Има ли ли сте разговор с г-н Волгин по този въпрос?”
Калина Станчева: „Разбира се, гледаме нещата при нас да са балансирани, още в залагането на предаванията в програмната схема.”
Анна Хаджиева: „Има разминаване, защото законът изисква да се спазва плурализма на гледните точки в рамките на едно предаване. Ние сме „отворили вратата” доста и при мониторинг се следи за плурализъм в програмната линия.
Въпросът ми е до колко в едно авторско предаване може да бъде защитена обществената функция на медията, която е свързана с плурализъм на гледните точки, безпристрастност и обективност. И как това е обективизирано през вътрешните разпоредби за спазването на професионалните стандарти.”
Радослав Янкулов: „Ние нямаме категорични доказателства, че плурализмът в предаването „Деконструкция” не се спазва, дори напротив, защото реакцията на слушателите, тогава когато Волгин отвори телефона и в повечето случаи говори с хора, които изразяват противоположно на неговото мнение. Това нарушение ли е на плурализма?”
Мария Стоянова: „Добре, нека тогава да говорим конкретно. Тези коментарни монолози, които си позволява авторът на предаването и негов водещ Петър Волгин, са странни от гледна на това, че първо, те се правят от ефира на Националното радио на България, второ, от честота, която представлява държавен ресурс на България, трето, тези коментарни монолози са доста патетични и емоционални, като тука вече може да се задълбочим на журналистическо-етична тема и да поговорим и за стандартите в БНР - до каква степен въпросните монолози са издържани, балансирани, обективни, до каква степен те са подплатени с факти, когато са насочени да информират публиката и каква всъщност е тяхната цел, защото това е основния въпрос. Когато застанеш пред микрофона ти имаш цел. Каква е целта, когато се изрича всичко това? Какво иска да ни каже водещият с него? До каква степен той цели информираността на аудиторията, когато казва, че еди-кой си е еди-какъв си и т.н., а не дава възможност на засегнатите да кажат мнението си? Търси ли изобщо такова насрещно мнение? Това са въпроси, които се слагат под общ знаменател с плурализъм и професионализъм. За целта си направих труда, седнах и прочетох един от най-утвърдените професионални журналистически кодекси в света и това са т. нар. редакционни правила на ВВС. С удоволствие бих ви ги предоставила, макар, че съм убедена, че ги познавате, ако не разполагате с тях. Говорихме дълго с колегите по това, колко либерално сме отворили вратата на журналистиката в България, от страх и уплаха да не би случайно някой да ни обвини в цензура. Докато слушах програмата и други обществени радиа, извън България, си дадох сметка, че ние доста широко сме си отворили вратата, за жалост в ущърб на професионализма. Говорехме си за това, че може би е редно обществените медии, каквито са БНР и БНТ, да помислят отново, като се вдъхновят може би от правилата на ВВС, отново се връщам на тях, защото те са утвърдени в световен мащаб и там
колегите са си положили доста труд за да ги обобщят, за да ги проверят в практиката, да ги докажат в тяхната принципност. Разбира се, в състояние съм веднага да ви цитирам някой от тях, но това, за което си мислехме е, че може би всички журналисти и в радиото, и в телевизията трябва да бъдат запознати с кодекс за поведение пред микрофона, с вътрешни правила.”
Радослав Янкулов: „Има и са запознати.”
Мария Стоянова: „Кога се запознават с него?”
Калина Станчева: „Аз не си спомням последните години в „Хоризонт” да не е имало кодекс. Но и правилника и етичния кодекс в „Хоризонт” правят разлика, че журналистът и водещият трябва да имат собствена позиция и да го маркира.”
Мария Стоянова: „И това е във вашите правила?”
Калина Станчева: „Мисля, че във всички правилници е така.”
Радослав Янкулов: „Тука пише ли, че трябва да има позиция?”
Мария Стоянова: „Точно обратното пише.”
Калина Станчева: „Мнение на водещия трябва да се разграничи, че не е позиция на цялото радио и да провокира с това мнение на водещия.”
Георги Лозанов: „Мнението не може да го забраним.”
Мария Стоянова: „Ще цитирам, за да говорим конкретно, понеже г-н Янкулов обърна внимание върху текста. Има различни глави в този кодекс на ВВС. Тази, от която ще цитирам, се отнася до безпристрастността: „Точка 4.4.13. Водещите, репортерите, кореспондентите са общественото лице и глас на ВВС. Те могат да имат значително въздействие върху възприятията за това дали е постигната съответната безпристрастност. Нашите зрители и слушатели не бива да могат да кажат по продукцията на ВВС, какви са личните предразсъдъци на нашите журналисти или на водещите на новини и актуални предавания свързани с обществената политика противоречиви, политически или индустриални въпроси, или спорни теми от някоя друга тема. Те могат да предложат професионалната си преценка, базирана върху доказателства, но не могат да изказват лични мнения в продукции на ВВС, включително и онлайн. Когато става въпрос за спорни теми ние трябва да гарантираме, че широкият спектър от мнения и гледни точки са получили съответното внимание и перспектива особено, когато полемиката е активна, мнението следва да бъде ясно разграничено от факта.” В предаването „Деконструкция” мнението и факта са свързани и слушателят има проблем да разграничи мнението от факта. Друго: „Постоянни водещи и репортери свързани с
новинарски или с обществено политически продукции, могат да предлагат професионалното си мнение на базата на доказателства, въпреки това, като цяло не е уместно те да презентират програми или да пишат сценарии, базиран върху личното му мнение относно обществена политика, противоречиви политически или индустриални въпроси, или спорни теми.” Т.е. това схващане в България, че ние имаме право на лично мнение е доста спорно от професионална гледна точка. Знаете ли защо? Защото, когато журналист застава пред микрофона, не заставаш в своето лично качество, а като ти служител на една компания, в случая медия. Той работи там и получава заплата за това, че говори по радиото. От него слушателят очаква, че той изразяваш позицията на тази медия, така както в ВВС са формулирали това доста конкретно. Друго нещо, което ми прави впечатление- ние в България забравяме, това не е свързано конкретно с г-н Волгин, обаче всеки от нас, когато е ставал журналист е научавал едно от първите условия, за да бъде професионалист, а именно да не превръща сам себе си в звезда, а звездата да бъде събеседникът му. Той трябва да “изкара“ от него информацията, която е ценна и важна. В случая, се притеснявам от факта, че ние в България започнахме твърде много да обръщаме фокуса на внимание върху самите личности, върху самите журналисти, а не върху продукцията, която те произвеждат.”
Радослав Янкулов: „Това за звездите е малко спорно. Моите впечатления са, че световни медии се гордеят с факта, че при тях работят звезди-журналисти.”
Анна Хаджиева: „Само че работата им ги е направила звезди, а не тяхното самопровъзгласяване през собственият им разказ за личните им достойнства с акцент върху незаменимостта им. Това е разликата.”
Радослав Янкулов: „Вие имате нещо предвид?
Мария Стоянова: „Ние водим в момента професионален разговор.”
Радослав Янкулов: „Някой, който се е провъзгласил за звезда?”
Мария Стоянова: „Имам такова усещане, да. ”
Георги Лозанов: „В момента говорим за закона. Законът изисква плурализъм в предаването и то в предаването „Деконструкция”. Би могло да се водят разговори с г-н Волгин, относно обратните гледни точки в неговото предаване. Това е единственото, което може да се каже по закон. Защото за да работиш в обществена медия, трябва да можеш да осигуриш множествеността на гледни точки. Ако заемайки такава гледна точка, че никой да не иска да дойде и да разговаря с теб, защитавайки различна от твоята гледна точка, това вече поставя под съмнение правото на един журналист да работи в обществена медия. Така че само около това може да се води разговор, по закон, разбира се, той може с тези хора да спори.”
Мария Стоянова: „Да използваме формулировката на ВВС „спорни”.”
Георги Лозанов: „Там не се чувства такова нещо. Крайни оценки по отношение на политиците не са проблем, но по отношение на слушателите.”
Радослав Янкулов: „Бягали ли сме от плурализма в дните, когато имаше протестите бяха в апогея си. Ние правихме от площадите между 10.00 – 15.00 ч....”
Георги Лозанов: „Това не е оценка на радиото.”
Радослав Янкулов: „Не, не. По 10 – 15 включвания, а събеседници са поне 7 – 8 човека от протестиращите.”
Анна Хаджиева: „Аз чух обратните обвинение към „Хоризонт”, че те са политически играчи и дават прекалено голям акцент на протестите, така че в обществото, с цялата условност на това обобщено понятие, съществува и обратната
теза. А това сме свикнали да считаме за мерило за обективност.
Радослав Янкулов: „Сега трябва да Ви попитам, от къде сте чула едното и от къде другото?”
Анна Хаджиева: „От улицата. Не от политиците.”
Радослав Янкулов: „И аз съм чул подобни обвинения. Сега ще кажа 7 – 8 събеседници от митингите, които се изказват и е ясно каква е тяхната теза, това също е бягане от плурализъм. Нали?”
Георги Лозанов: „Хубаво е да има разбира се. Ние говорим обаче конкретно за г-н Волгин и вече анализът на това, как обществените медии отразиха протестите, имаме доклади за това.”
Калина Станчева: „Значи сигурно сте забелязали, че полагаме усилия винаги да има алтернативна и даже трета гледна точка.”
Мария Стоянова: „За конкретното предаване, за което говорим - „Деконструкция”, точно тази алтернатива се губи.”
Калина Станчева: „Това е ток шоу, каквото и да значи това, или както и да го разбираме.”
Мария Стоянова: „ А вие как го разбирате?”
Калина Станчева: „То се политизира с времето.”
Радослав Янкулов: „Той не може да не направи в едно ток шоу, водещия, тук говоря не от категорична позиция - защита, но в едно такова шоу това е част от предаването. Водещият да говори по-дълго от собствено име или не от собствено име, а да изкаже някакво съждение.”
Мария Стоянова: „... когато то е подплатено с факти.”
Радослав Янкулов: „В повечето случаи е подплатено с факти. Сега да започнем да правим анализ ли? Има недоволство махам българските протести, има недоволство от отношението на Волгин, свързано с бунтовете в Украйна. Доста аргументирано го чух да обяснява, откъде се коренят нещата, исторически как, какво.”
Мария Стоянова: „Това е субективна гледна точка, ето в това е проблемът.”
Радослав Янкулов: „Как ще е субективна? Та той говори с факти. Това не е някакво лично мнение, това са исторически факти.”
Мария Стоянова: „Ние знаем, че всички исторически факти имат различен прочит.”
Радослав Янкулов: „И той се опита да обясни, че нещата там ... В същото време от тук отидоха хора на третия, четвъртия ден от бунтовете в Киев, започнаха да търся общото между едното и другото, но май няма общо между едното и другото - това, което става в Украйна и това, което става в България.”
Анна Хаджиева: „Да говорим по същество. Ако г-н Волгин започне да се занимава с политическа дейност от БНР ще има ли някаква реакция? И може ли неговото предаване да се счита за пропаганда?”
Радослав Янкулов: „Ако Волгин започне да се занимава с политическа дейност, ще го уволня.”
Георги Лозанов: „Разговорът въобще не води до това да бъде г-н Волгин ограничен, ако това не е изискване в закона, той да е ограничен дотолкова доколкото законът го изисква и то в „Деконструкция”, защото в предаването „12 3” може да се компенсира с другите издания на предаванията, но дали „Деконструкция” не защитава една позиция, безалтернативно.”
Радослав Янкулов: „Г-н Лозанов, „12 3” наистина там може да се компенсира. Компенсира се и аз не виждам там проблем, но когато се появи откритото писмо на двете момчета...”
Георги Лозанов: „Това го оставяме.”
Радослав Янкулов: „Не, не. Не го оставяме, защото то визираше Волгин, но набута вътре в цялата история, предаване „12 3”, защо нямаше реакция някъде на специалистите по отношение на Папакочев и Данчо Лозанов?”
Мария Стоянова: „Вие как мислите, защо нямаше реакция?”
Радослав Янкулов: „Не знам.”
Мария Стоянова: „А може би някой споделя тази позиция, която те са изразили?
Радослав Янкулов: „А може би някой не споделя?”
Георги Лозанов: „Ние не може да ги упрекваме тях, те могат да имат всякаква позиция. Ние водим този разговор, доста преди писмото, както знаете.”
Иво Ананасов: „Виждам два въпроса, които дискутираме, единият е по-общ: приличат ли си стандартите на ВВС с вътрешните кодекси и стандартите на нашите обществени медии? Очевидно има разлика между двата стандарта. Вторият въпрос е: следва ли този световен стандарт на ВВС да го приложим, едно към едно, в нашите обществени медии? Не можем сега да дадем отговор на този въпрос. Може би трябва да имаме една дискусия, СЕМ планира дискусии тази година и това може да бъде една от темите.”
Георги Лозанов: „Ние не може да го наложим.”
Иво Ананасов: „Ние не може да го наложим, но може да дискутираме, дали е удачно в един по-голям обем да се пренесат тези стандарти тук, така че това е нещо, което не може да го решим сега, но е хубаво, че се поставя и аз благодаря за това на г-жа Стоянова. Другият въпрос е по отношение на самото предаване „Деконструкция”. Аз идвам от политиката и ще ви уверя, че преди години почти на всяко събрание пред мен се поставяше въпросът за г-н Волгин. Тогава неговите коментари не само на бяха харесвани, но и безкрайно дразнеха червените избиратели. Аз отстоявах позицията, че той има право на лично мнение. По същия начин съм защитавал преди това и Виза Недялкова с нейното предаване „Постфактум”. Стремял съм се да се придържам към принцип, независимо дали в един или друг конкретен случай ми е било политически изгодно, или не. Ето защо и сега, вече като член на регулатора, твърдя, че г-н Волгин има право на лична позиция. Казвам го отново не заради конкретен интерес, а заради принципа. Стига, разбира се, както подчерта и г-н Лозанов, тази лична позиция да е защитавана в плуралистична среда. Това, което г-н Волгин трябва да преодолее специално в предаването „Деконструкция”, съм го
споделял с вас и друг път. Първо, да не занимава аудиторията със себе си. Няма защо да обяснява в националния ефир на обществената медия какво е писано за него в една от социалните мрежи, как е бил наричан, как е бил заплашван и т.н. Това той не бива да прави, както и всеки друг водещ. Второто е когато се включват слушатели - те могат да имат различно мнение, но това е твоята аудитория, аудиторията на БНР, и ти трябва да имаш уважително отношение към тях, макар и да са на различно от твоето становище. Има случаи, тук даже са цитирани в материала,
който г-жа Стоянова ни представи, в които това уважително отношение отсъства. Това се двете неща, които категорично трябва да се изчистят в медийното поведение г-н Волгин. Благодаря ви!
Георги Лозанов: „Мисля да дадем думата на г-н Янкулов и да се ориентираме към края на тази среща, тъй като този разговор го водим отдавна и общо взето всичко е ясно.”
Радослав Янкулов: „Две от срещите ми с г-н Волгин са точно на тази тема, формата на нещата които излизат в ефира, начинът по които той говори. Това е право на самият водещ и аз съм започвал тези срещи с думите „Не мога да искам от теб промяна и не бих говорил с теб на тази тема, ако знам, че ти не си в състояние да направиш промяната и да се държиш по друг начин. Не нагрубявай, не обиждай, не пренебрегвай, не се отнасяй грубо с хората, което не означава, че ти казвам да говориш с друго съдържание. Това което искаш да кажеш го кажи, но тъй като можеш да го кажеш по няколко начина, според мен използвай по-легалния, по-етичния и по-приетия начин.” Имаше една серия от писма, които сте получили и Вие от няколко човека между тях има един, който пише в писмата си, че следи всяка
негова дума, което е обект на може би друг някакъв анализ, но тези хора в един момент бяха подразнени и обидени, че той наричал хората си „костовисти”. Извиках г-н Волгин и му казах, да се опита да обясни че „костовист” не е обидна дума, защото аз мисля, че не е обидно. Аз мисля, че „костовист” е последовател на Иван Костов и не мисля, че някой трябва да се обижда от това.”
Георги Лозанов: „Г-н Волгин трябва да бъде по-смел, да кани гости, които не мислят като него.”
Радослав Янкулов: „Не е смел.”
Георги Лозанов: „Предлагам да завършим с въпроса за социологическите изследвания. Освен социологическите изследвания, имате ли вътрешно експертно, програмно тяло, което да следи за плурализма в предаванията. Например, което да следи темите и събеседниците в „Деконструкция”. След предаванията разбира се, защото преди това би било цензура, за да се види изпълнява ли се закона.”
Радослав Янкулов: „Имаме отдел „Мониторинг”, който следи.
Мария Стоянова: „Аз се извинявам, но преглеждането на гостите преди предаването не е цензура, а и не случайно законът говори за “редакционна отговорност”. Някой носи отговорност за подбора на тези гости. В противен случай
водещият може да реши да покани и някой престъпник, който да говори неща, противоречащи на мисията на обществената медия. Затова трябва някой да следи тези неща.”
Калина Станчева „Това е една огромна територия, която не може да се претегли до грамче. Всичко е субективно.”
Георги Лозанов: „По отношение на г-н Волгин не е субективна ситуация, това е една мощна тенденция, която прави впечатление.”
Мария Стоянова: „Ние не говорим за някакво читалище, в което едни хора се събират и се учат да правят радио. Ние говорим за една професионална институция, в която хората изпълняват една професия. Действително, журналистиката е най-незащитената и най-дефинираната професия в света, но това не означава, че тази професия не отговаря на принципи. Така че извинението “те са живи хора и ние не можем да ги обхванем“, не ми се обиждайте, но не мога да го приема.”
Калина Станчева „Не, друго казах. Абсолютно точно на кантар, баланс не може да се получи.”
Мария Стоянова: „Говорим за кодекс, все пак хората са седнали и са си написали.”
Радослав Янкулов: „Помогнете ми да анализирам следния факт: 99% от писмата, свързани с Волгин, са заради някакво несъгласие, заради неговата работа и с проявите му в предаванията. Не подобен процент, но огромен процент гласове за Волгин, има той да стане №1 на програма „Хоризонт” за миналата година.”
Мария Стоянова: „И какво ни казва този факт?”
Радослав Янкулов: „Не знам.”
Георги Лозанов: „Тези, които пишат писма до СЕМ са по-хейтърски настроени, те пишат писма само срещу някой и не може да се чуят гласовете „за”. Ние не казваме, че няма гласове за г-н Волгин, даже може да има повече „за”, но обществената медия не се занимава с такъв тип количествена доминантност. Там всички гледни точки са важни, а не само тази, която е количествено подкрепена най-много. Това е важно в НС. В обществените медии, дори да е специфична гледна точка, тя трябва да има достъп, включително в предаването на г-н Волгин, ако говорим по тема, в която тази гледна точка съществува.”
Мария Стоянова: „А и журналистите не са политици, които се радват на подкрепа от избиратели. Журналистите са хора, които изпълняват една професия и имат трудов договор.”
Георги Лозанов: „Има много хора, които харесват предаването, но те не са писали писма, защото обикновено никой не пише „за”. Благодаря ви!