Сеч на изпита по математика за гимназиите: близо 15 000 с двойка

Масово седмокласниците имат двойки по математика на изпита за гимназиите. Общо 14 939 ученици са скъсани на задачите. Те са 27.51% от общия брой на явилите се по математика - 54 305. Толкова ученици не са успели да минат прага за тройка, който тази година е 18 точки от общо 100 на теста (65 на първия модул и 35 на втория).

Двойките по български и литература от изпита са 8154, а явилите се - 54 580.

Оценките бяха публикувани на сайта на МОН в 12 ч. Те могат да се проверят по ЕГН и входящ номер на ученика. 30 минути след обявяването им започна и пресконференцията, на която зам.-министър Ваня Кастрева и експерти обобщиха резултатите.

Това са най-слабите резултати от 6 години насам, признаха от министерството, но не успяха да обяснят защо има срив.

Повечето двойки по математика са на теста (първи модул), а не на задачите от втория модул, показват данните на МОН. На втория модул двойките са 2054. Неясноти при представянето на данните в МОН объркаха журналистите и затова първоначално съобщихме, че двойките са над 16 000. Около час след началото на пресконференцията от МОН все пак успяха да уточнят общия брой.

От министерството обаче така и не успяха да кажат колко деца общо няма да имат право да кандидатстват в гимназиите с прием след VII клас въпреки усилията на журналистите да получат конкретна и ясна информация.

Според наредбата на МОН двойка по единия от предметите, с които се кандидатства - български и математика, автоматично изхвърля детето от участие в класирането. Зам.-министър Ваня Кастрева (доскоро началник на Регионалния инспекторат по образование в София - бел. ред.) обаче заяви, че не можело да се каже какъв е общият брой на тези ученици, защото за да се получат тези данни, "трябва да се гледа дете по дете" - нямало друг начин да се разбере колко деца имат двойка по единия предмет и колко - и по двата. До нея експертката по математика Снежинка Матакиева и началничката на ресорната дирекция в МОН Евгения Костадинова, които вероятно знаят добре, че има автоматизиран широко достъпен начин и може би неведнъж са го прилагали, приеха обяснението безкритично и с мълчание.

Не бяха представени и данните за столицата, в която битката за гимназиите е най-оспорвана. Така остана неясно колко са двойките в София, какъв е средният успех на софийските седмокласници, как тазгодишните оценки се съпоставят спрямо миналогодишните, за да може да се прогнозират и баловете. От презентацията на МОН стана ясно само, че в София средният брой точки е с 1.11 по-нисък от миналогодишния. Това обаче не се отнася конкретно за резултатите по български и/или математика, а за четирите предмета, по които се проведе национално външно оценяване след VII клас: български език и литература, математика, човекът и природата и човекът и обществото.

Със сигурност отсега може да се каже, че средните балове в цялата страна тази година ще са по-ниски от миналогодишните, защото средният брой точки по български тази година е 58,68, а миналата година е бил 62,64 точки. По математика тази година средният брой точки, отново за цялата страна, е 45,73, а миналата е бил 52,58. Данните са за първи плюс втори модул - за гимназиите се кандидатства именно със сборната оценка от двата модула.

Реално за местата в гимназиите ще се борят максимум 30 000 ученици - толкова са се явили на двата модула и по двата предмета в цялата страна, по данни на министерството. От МОН не дават информация точно колко от тези деца имат двойка по единия или и по двата предмета и какво е разпределението на имащите право на участие в класирането по градове.

Не се знае също колко ученици, явили се на изпити извън София, ще подадат документи за кандидатстване в софийските гимназии. Баловете зависят и от оценките по български и математика от училище.

2442 ученици в страната имат отлична сборна оценка от двата модула по български език и литература (между 5.50 и 6.00). 1240 са отличниците по математика. От МОН не дават информация за това колко от отличниците по математика са отличници и по български език и колко са децата, които имат висока оценка по единия предмет, но двойка по другия и автоматично отпадат от класирането. Тези данни отново са за цялата страна, няма разбивка по области.

Данните за оценките през 2015 г. в проценти, съпоставени с миналогодишните. Източник: МОН

Скалата за преобразуване на точките в оценки тази година е следната (тя е еднаква за български и математика):

Слаб (2) - до 17.5 точки;

Среден (3.00-3.49) - 18–31,5 точки;

Добър (3.50-4.49) - 32–58,5 точки;

Много добър (4.50-5.49) - 59–86 точки;

Отличен (5.50-6.00) - 86,5–100 точки.

6.00 се пише при максималния брой точки - 100.

Ето и процентът на верните отговори на всеки от въпросите в тестовете по двата предмета (първи модул) в цялата страна:

Изводите на експертите от МОН на база на данните по български език и литература са, че учениците не разпознават сложните съставни изречения, не могат да определят вида на подчиненото изречение в състава на сложно съставното изречение, че имат проблем с пунктуацията в сложните изречения, че грешат пунктуацията, когато цитират.

По отношение на втория модул по български - преразказ на непознат текст - експертите отбелязват, че учениците пропускат необосновано важни части от текста, не знаят значението на някои думи - например "зограф" от авторския текст се е превърнал в "зоограф", "ареограф", "ехограф" и "мамограф" в преразказите на седмокласниците.

Проверителите установили и "дописване" на оригиналния текст чрез преразказите, което е довело до промяна на смисъла на разказа от Мирослав Пенков, откъс от който се падна на изпита.

Учениците имат проблем и при съвместяването на глаголните времена и наклонения.

Анализът по математика сочи, че има трайна тенденция на броя ученици, които умеят да четат графики и да правят косвени изводи по тях. Висок процент от учениците се справят със задачите, базовите знания за които са поставени в края на началния етап. Над 70 % умеят да намират корен на линейно уравнение и владеят разлагането на многочлен на множители чрез изнасяне на множител пред скоби.

Прави впечатление - твърдят експертите от МОН - че знанията, които са придобити основно в V клас и VI клас по отношение на дроби, проценти и част от число и са в основата на моделирането в алгебрата са добре забравени в VII клас за повече от 65% от учениците. Масово седмокласниците се затрудняват при определяне на решение на неравенство, както и при задачи от геометрията. Не се справят добре и със задачи, при които се иска моделиране на дадена алгебрична или геометрична нетрадиционна ситуация.