Росен Барчовски пред Nostrabet: БК ЦСКА е дългосрочен проект, държавата да подкрепи баскетбола с финанси и бази

Националният селекционер на мъжкия тим на България по баскетбол и наставник на БК ЦСКА, Росен Барчовски, даде ексклузивно интервю за медията Нострабет. Големият български специалист сподели, че при него няма фикс идеи за спечелването на трофеи още през този сезон с „червените“, а целта е да се вижда постоянно развитие в правилната посока.

Той не пропусна да говори и за еуфорията около националния тим и суперзвездата Сашо Везенков. Според Барчовски всички са положили усилия, за да може Везенков да стане спортист №1 на България за миналата година, което да разшири границите на баскетболното общество у нас. Според треньора държавата е необходимо да финансира по-усилено този спорт у нас, както и да спомогне с направата на бази, а оттам насетне е работа на хората в баскетбола да решат проблемите при развиването на качествени играчи.

Здравейте, господин Барчовски! Преди дни се проведе жребият за Купата на България и ви се падна познат опонент – Спартак Плевен. Как оценявате предстоящия дуел?

И четирите възможни отбора направиха силни мачове до момента. И четирите не са леки. Няма отбор, срещу който щеше да се разходим и да бием. Черноморец и Плевен бяха по-силните възможности, а Ямбол и Берое бяха по-назад. Изтеглихме малко по-тежкия жребий. Не исках да сме с Плевен, защото не е лесно да победиш равностоен съперник два пъти в близък период от време, но това ще ни мотивира.

Радвам се, че през второто полувреме на първия мач показахме някои слабости, които ще трябва да изчистим. Ако мачът вървеше толкова леко, както през първото полувреме, щях да имам притеснения. Сега ще сме мобилизирани, това е чиста психология.

По-трудно ли е да се играе срещу съперник, срещу когото си играл толкова скоро и може ли да се получи отпускане, ако си победил в първия мач?

Има го този момент, но отборите се променят много. Ние сме коренно различни от първия мач за сезона, в който ни разгромиха. Те също са доста по-различни, така че такива връзки не могат да се правят. Всичко е динамично. Има психология, но е важно как ще изглеждат тимовете на самата купа. Дни преди старта на купата сме в почти оптимален състав и се надяваме Венци Петров и Андрей Иванов да се върнат, за да могат да помогнат, макар и само с няколко минути.

Спечелването на купата ли е основната цел пред Вас до края на сезона?

В никакъв случай. Нашата цел беше да изградим добър отбор през този сезон, който да е равностоен на най-добрите и да генерира интерес. Колкото по-напред стигнем, толкова по-добре, но не ми е непременно за цел още първата година да се дават заявки за първо място. Това е минимум 3-годишен проект, но смятам, че ще е още по-дълъг. Не е казано, че трябва да се постига всичко в първата година.

След колеблив старт на сезона игрите на ЦСКА се подобряват постоянно. Нормално ли беше да има адаптационен период в началото на сезона?

Да, подобен период беше нормално да има. Започнахме трудно, но въпросът беше тенденцията да е позитивна, което е факт и това ме удовлетворява. Можеше да стартираме малко по-добре, загубихме два мача заради малшанс с Левски и Берое, но общо взето вече подобрихме играта и селекцията. Имахме и доста контузии, доста от тях нелепи. Ще имаме голяма дълбочина в състава, когато всички контузени се върнат.

Колко голяма роля за подобрението в играта напоследък има новото попълнение Таменанг Чо?

При всички положения има ключово значение. Той има много висок таван и не го е стигнал, но другите отбори ще започнат да го вземат предвид и ще се опитат да го ограничават. Хубавото е, че ние имаме достатъчно много добри играчи. Не зависи само от него, но и от целия отбор.

Няколко години ЦСКА липсваше от елита на родния баскетбол. Колко важна новина за този спорт като цяло е, че „червените“ отново се съревновават сред най-добрите?

Важно е за привържениците на БК ЦСКА. Школата е много добре изградена и има представителни отбори във всички възрасти, включително и отбор във второто ниво – ББЛ. Това е венецът. Изисквало е много труд и търпение, най-вече от Сашо Чакмаков и Роберт Гергов – треньорите в школата. Това е много добра новина, много позитивна за всички, които играят в школата. Едно е да имаш пример на представителния отбор, и то добър такъв, пред лицето си. Самият аз съм минал по този път.

БУБА са най-добре работещата школа в мъжката част у нас, но и те нямат мъжки отбор, което предполага, че децата леко губят стимула си по този начин. Завръщането на ЦСКА е много важно като цяло за българския баскетбол. Името на ЦСКА генерира интерес навсякъде. Не беше нормално и в София да има само един елитен клуб – Левски. Позитивите са много за родния баскетбол.

Няма как да не Ви запитам и за националния отбор. През последните 2 години родният представителен тим спечели много симпатии. Ще се превърнат ли позитивните чувства на зрителите в процес на цялостна популяризация?

Трябва да се използва максимално тази вълна. Хората, които работят в сферата на връзките с обществеността в баскетбола, са много малко, а това е голям пропуск. Ние сме консервативен народ, който трудно възприема някои новости. За да го има по развитите страни, значи има полза.

От друга страна, важно е да има и коренна промяна в работата на школите, тъй като произвеждаме прекалено малко играчи, които са котируеми в световен мащаб. Гледах една статистика на европейските играчи, които играят в първите дивизии на ACA. 300 европейци и само един българин – Иван Алипиев. Не искам да казвам колко сърби, литовци и прочие се подвизават в тези шампионати. Това не е добре. Страхотен проблем има с методиката и това води до липсата на качествени играчи, които да идват от школите. Преди години имахме по 3-4-ма играчи в тази статистика. Трябва да използваме инерцията от националния отбор, който играе равностойно и бие, както и от Везенков.

Разполагаме с играч от световна класа, какъвто е Сашо Везенков. Достатъчно ли добре използва родната федерация този „актив“, ако мога да се изразя така, за да заеме и по-високо място в йерархията баскетбола?

Мисля, че положихме много усилия, за да му помогнем да стане спортист №1 в България. Той сам си го е направил, но всяко нещо изисква работа. Това лобиране беше важно, защото разраства границите на малкото баскетболно общество и запалва много деца. Видяхме, че залата в Ботевград беше препълнена и имаше страшно много деца и млади хора.

Виждате ли други момчета, които в следващите години ще оформят стабилен гръбнак около Везенков в националния тим?

Винаги има. Откакто се помня има оплаквачи на родния баскетбол, които предричат неговата смърт, но това не се случва. Напротив – в ранглистата на Европа се държим добре и сме на 24-то място, което е съвсем добро постижение. Всички искаме да сме по-напред, но това място е не лошо спрямо общото развитие на държавата ни.

Често правим лагер-сборове за по-малките възрасти. Има много хубави деца, високи, талантливи и многобройни. Това особено важи в мъжката част, женската е по-друга тема. Донякъде се справяме добре с развитието им, но след това, когато трябва да доразвием децата след 16 години, не правим нещо добре. Така те влизат в мъжкия баскетбол напълно неподготвени. Вече има и повече изградени зали, но оттук насетне трябва да се подобри и работата на треньорите.

Може ли да помогне държавата в подобряването на положението на баскетбола?

Държавата, чрез министерството на младежта и спорта, може да помогне в две посоки. На първо място, трябва да се увеличи бюджета на това министерство поне 5 пъти. Комично малък е. Не може да е милиарди бюджетът за здравеопазване, а 100 милиона да е този за спорт. И малките деца знаят, че когато даваш повече за спорт, спестяваш от здравеопазване. Пример е САЩ, където спортът е религия и съответно здравите хора са повече.

Държавата може да помогне с построяването на умни бази. На нас ни трябват по-малки зали – до 5 хиляди души. Има такива по разни малки селища – Горна Малина, Перущица и прочие, където няма пукнат треньор и деца. Тези зали, ако теоретично ги преместиш в големия град, ще се пръскат по шевовете. Методиката ще я направим, ще поканим, ако трябва чужди специалисти, за да ни помогнат. Въпросът е в парите и условията.

И за финал, господин Барчовски – какво си пожелавате за идните месеци, включително и за българския баскетбол?

Пожелавам си здраве на цялата нация. Пожелавам и мир, защото времената са тежки. Само с мир и здраве е възможно другото да се получи. Надявам се, разбира се, с националния отбор да преодолеем допълнителната квалификация без много проблеми, а ЦСКА да продължи да върви нагоре.