Проблемът с уличните кучета се пренесе в приютите

В годините бездомните кучета в София драстично намаляха, но проблемът с тях далеч не е решен. Само е преместен от улиците в приютите, където към този момент са настанени над 1500 четириноги. Една незначителна част от тях имат късметa да бъдат осиновени. За повечето обаче този дом е завинаги - често между четири стени и без ден разходка.

Жителите на столицата знаят, че при проблем с улично куче могат да позвънят на "Екоравновесие" - това е общинското предприятие, което стопанисва приютите за бездомни животни в Горни Богров, Сеславци и Слатина, както и клиниката във Връбница. Какво се случва обаче с кучето оттам нататък?

Ако сигналът е за агресивно куче, то бива отведено в приют и след базовите процедури като кастрация и ваксинация ще бъде затворено там - завинаги. Разбира се, кучето може да бъде осиновено, но само на теория. Рядко се осиновяват по-големи и агресивни животни, или такива с по-тежки заболявания. 

Ако подадете сигнал за улично куче, което не ви притеснява, но смятате, че е добре да бъде кастрирано и най-важното - не твърдите, че е агресивно, тогава кучето ще бъде отведено за 2-3 дни за манипулациите и ще бъде върнато на мястото, от което е прибрано.

Снимки: OFFNews и фейсбук групи на доброволци и стопани на кучета

Особен малшанс имат кучета, които са се заселили (респ. били са изхвърлени) в района на детски градини, болници, магистрала или летище. Прибраните оттам кучета остават завинаги в приютите заради високия риск от инциденти на местата, които са обитавали.

През юни т.г. едва 30 кучета са намерили нов дом. Същия месец са постъпили нови 152, от които 48 са върнати по местата на залавянето им. 104 са останали в приютите. Три кучета са били доведе от собствениците им поради невъзможност да ги гледат. Починалите животни в приютите и ветеринарната клиника са общо 39.

Болните кучета вероятно ще получат базова медицинска помощ, но не и същинско лечение като изследвания, мазила и даване на лекарства по стриктен график, нито специална диета. 

Общинското предприятие "Екоравновесие" има малко над 50 души персонал, от които 8 са администрация, а останалите - ветеринари, гледачи и ловци. Затова дори разходките в приютите са лукс и само малка част от животните биват извеждани, най-често от доброволци, и то по веднъж седмично. Не е тайна, че повечето животни, влизайки там, няма да напуснат клетките никога.

Тежките условия на живот раждат безброй кампании, призиви и групи в социалните мрежи. НПО и доброволци също полагат усилия да създадат по-добър живот на бездомните кучета, но резултатите от усилията им са ограничени. Такъв е и случаят с група доброволци в клиника "Връбница", за които OFFNews разказа. Те се борят за качествено лечение на настанените там животни и казват, че не срещат разбиране нито в приюта, нито в която и да е институция.

Случаят ''Върбница''

От месеци доброволците бият тревога за лошите условия в клиника "Връбница". Това е мястото, където прибраните от "Екоравновесие" кучета се чипират, кастрират и ваксинират, а болните трябва се лекуват. Управата на  обаче се оплаква от хронично недофинансиране и най-вече липса на кадри. Временният директор на "Екоравновесие" Димитър Димитров казва пред OFFNews, че заплатите от 1500 лв. за ветеринарен лекар и 900 лв. на гледач са крайно ниски за привличане на кадри и задържането им, както и за добра поддръжка. 

Кадър, заснет от доброволци в клиниката

"Бюджетът ни за годината е 3,5 млн. лева за трите приюта и клиниката. Имаме и 800 000 лв. за капиталови разходи (ремонти), които планираме. За заплати и осигуровки плащаме 1,45 млн. лв. За охрана от фирма "Егида" се плащат 440 хил. годишно. 500 хил. са за храна, 250 хил. - за лекарства. Около 200 хил. дружеството плаща за извозването от септичните ями, а 120 хил. годишно е водата само в приюта в Горни Богров", изброява Димитров.

И той, и ветеринар от клиниката, с когото OFFNews разговаря, отхвърлят обвиненията, че за кучетата не се полагат грижи. Признава обаче, че условията не са добри и има много какво да се подобрява. "Извънредно сме осигурили лекар и гледачи в почивните дни, макар че такъв в органиграмата не се предвижда", отговаря той на едно от обвиненията - че след края на работното време в петък никой не се грижи за животните в почивните дни.

"Знам за снимките, които се разпространяват в интернет от клиниката. Сега условията са много по-добри, направихме и ремонт. Вече нямаме по няколко животни в клетка, настанени са 45 от капацитет 100", казва директорът.

Палета на разходка в клетка в двора на клиниката

Дали медицинските грижи са адекватни? "Лекуваме и тестваме само кучетата със симптоми. Пълен комплект тестове при вход струва 83 лева, не можем да си ги позволим", коментира той друго обвинение - че клиниката е развъдник на инфекции. На болните кучета се оказва лечение, дават им се антибиотици, базата на клиниката е стара, но има базова апаратура, казва Димитров. По думите му частните клиники предлагат с близо 1000 лв. повече стартова заплата на ветеринар и въпреки постоянните обяви за "Връбница", кандидати не се явяват. Нито за лекари, нито за гледачи. Нямало дори желаещ за заместник-директор и мястото е вакантно.

Димитров смята, че освен повече пари, трябва и повече контрол, защото сега никой не глобява хората, които развъждат кучета и после ги пускат на свобода. Той уверява, че колегите му правят всичко по силите си, за да се погрижат за животните и за да няма опасни популации от кучета по улиците.

"Условията ни са такива, не са добри, но кажете го на двамата мотористи, които бяха нападнати от кучета на булевард "България" например", коментира директорът.

Какво видяхме в клиниката

Посетихме клиника "Връбница" през юли, когато според директора условията вече за значително подобрени. Хигиената бе на добро ниво, повечето кучета - в единични клетки. Изключения бяха няколко майки с бебета и групи от две-три кучета, за които ни обясниха, че са били заловени от едно и също място, съжителстват мирно и отново заедно ще бъдат върнати в местообитанието си. 

Клетките са всъщност малки килии с фаянс и една скара, върху която кучето да може да легне. Купа вода и чиния с храна са единственото друго в килиите в размери 2-4 кв. м. Има и по-тесни. Повечето килии имат прозорци. Нито една няма пространство на открито. Котилата с бебета единствени излизат "на разходка" - служителите ги изнасят всички заедно в голяма пластмасова клетка в двора на клиниката. Не излизат от клетката, но са на въздух. Преброихме седем кученца на разходка в клетка.

Здравословното състояние на кучетата можехме да огледаме само "на око". Много от кучетата изглеждаха здрави, имаше и такива с видими тежки проблеми по кожата или в недобра кондиция, но информация за състоянието им върху клетките не е поставена. Увериха ни, че за всяко се води необходимата документация и се изписва лечение и лекарства при нужда. Попитахме има ли всяко куче медицински картон и ни обясниха, че екипът се ориентира по номера на клетката на кое куче какви лекарства да се дадат.

Храната за всички бе от гранули, купите за вода - чисти и с бистра вода.

В единия от секторите бяха настанени по-кротки и миловидни животни, повечето от които тъкмо са били кастрирани или очакваха ред за кастрация и връщане в града.

Тези животни животни свиват сърцето, но по-злокобен е другият сектор. Там са кучетата, върху чиито клетки виси хуманно звучащият надпис, а всъщност присъда - "За настаняване в приют". "Настаняването в приют" значи, че чакат да се освободи място в някой от трите препълнени приюта, за да бъдат отведени там. Тук са въпросните кучета от детските градини, болничните дворове, магистралите. Тук са и кучетата, за които има сигнали за агресия. Те няма да бъдат върнати на улицата и едва ли имат шанс за осиновяване. Едва ли някой би ги извел дори на 10-минутна разходка. Те са там завинаги.

Ветеринари и специалисти описват нехуманните условия в доклад до кмета

Месеци преди нашето посещение независим екип от ветеринари и други специалисти посещава клиниката със задача да изготви независим доклад за кмета на София Васил Терзиев.

Докладът е от над 160 страници и е пълен с кадри, които дори се въздържаме да публикуваме. Ще цитираме само две от заключенията, които се повтарят многократно в доклада.

- "Няма данни за проведено лечение"

Ветеринарите - трима независими лекари - преглеждат извадка от кучетата и за всяко установяват едно и също: няма медицинска документация за състоянието и лечението им; заболявания и инфекции са налице, но... "няма данни да проведено лечение". Случаите са описани един по един по номерата на ушните марки или номера на клетките. Доброволци разказват, че след този доклад ветеринарите са получили... глоби от БАБХ.

- "Лежат в урина, кръв и изпражнения"

В екипа за независимата проверка има и сертифициран треньор и специалист по поведение на кучета. Ето част от наблюденията на специалиста:

"Здравите кучета са изложени на различни патогени и рискуват да бъдат заразени при контакт с кучетата, постъпили за лечение."

"Поради ужасните хигиенни условия (кучетата лежат на мокри повърхности, покрити с урина, кръв и изпражнения) здравите кучета развиват кожни инфекции и рани."

"Техните физиологични нужди не са задоволени (най-нискокачествен храна, купички за храна и вода замърсени или дори пълни с фекалии, както и наблюдавани няколко случая на липса на купички за вода). Достъпът до храна и вода е задължително условия, когато става въпрос за хуманно отношение към животните."

"Хигиенният стандарт на клиниката е шокиращо нисък, видимо е мръсно, липсват подходящи дезинфектанти, почистването се извършва от доброволци."

"Кучетата се държат върху твърди студени плочки и пластмасови платформи, които са постоянно мокри, покрити с урина, фекалии, кръв. "Комисията установи случаи на недиагностицирани и нелекувани кучета, въпреки наличието на съответните изследвания и медикаменти в клиниката."

"Кучетата са принудени да уринират и дефекират там, където спят."

"Кучетата показват поведенчески и физиологични признаци на екстремен стрес и тревожност."

Готово ли е обществото да заяви ясно, че нехуманното отношение към животни е проблем и толерансът към него е престъпление?

Изглежда не. 

Готови ли са институциите да осигурят по-добри условия?

Изглежда не.

Кастрацията и контролът върху новите популации са единствените стъпки, които биха намалили притока на нови и нови животни към приютите. Това, теоретично, би дало възможност да по-добра грижа. Кучетата да не са натъпкани в клетки по много, да бъдат хранени по-добре, да могат да бъдат извеждани, да имат по-висок шанс за осиновяване.

"Докато хората продължават да си изхрълят кученцата на пътя или пред приюта и никой не ги глобява, проблемът се задълбочава", смята Димитър Димитров от "Екоравновесие".

И така, уличните кучета остават проблем на града проблем, но решението не е да ги натъпчем в карцер, а в съвестните стопани, които не ги развъждат безконтролно. И в глобите за несъвестните.

Много малка част от домашните любимци в София са регистрирани, въпреки че собствениците на кастрирано куче са освободени от данък за домашния любимец. Множеството домашни кучета по частни дворове, например, са безкраен приток на нови и нови затворници на четири крака. Но кучетата не гласуват, а стопаните им - да, и вероятно не е удобно да им се налагат строги глоби.

Засега решеният проблем с кучетата популация в София е просто преместен на друго място - в приютите в покрайнините.