Присъствено или дистанционно начало на учебната година? До края на август ще има отговор

До края на август трябва да бъдем готови с ясен сценарий как стартира учебната година.

Това заяви служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков в интервю за БНР.

"Това, което сме поставили като задача е към края на август картината да е напълно ясна и по отношение на ваксинираните, и по отношение на математическото прогнозиране какво ще се случи на 15 септември. Знаете, че в момента имаме плавно нарастване на случаите и докато началните очаквания бяха октомври, ноември да бъде вълната, в момента вече има сериозни опасения, че тя ще започне в периода около 15 септември. Трябва да бъдем готови в края на август с ясен сценарий как стартира учебната година", каза той.

Относно ниския процент на ваксинирани учители и възпитатели министърът посочи, че информационната кампания на МОН за ваксинациите е показала, че "хората са жадни да получат надеждна информация" и за да преодолеят объркването и липсата на яснота, от министерството са привлекли 20-ина специалисти от медицинските университети, от института по заразни и паразитни болести, от здравните инспекции, които да отговарят компетентно и пълно, доколкото това е възможно, на въпросите на педагозите.

"Направихме всичко възможно да информираме цялата система защо трябва да се ваксинират учителите и директорите. Разбира се, на първо място това е за да осигурим тяхното здраве, защото статистиката е ясна. Над 1000 пъти е по-опасно да срещнеш болестта, ако не си се ваксинирал, включително и за хората с хронични заболявания. С други думи, първо, хората трябва да се погрижат за себе си, след това - за децата в училище, за роднините вкъщи. Всичко това вече е пределно ясно", каза министърът. По негови наблюдения в учителските среди все още има притеснения, които продължават да ги спират, но той очаква с наближаването на четвъртата вълна да стане ясно, че "ваксинирането е правилното решение".

На въпрос дали е привърженик на налагането на задължителна ваксинация за работещите в училищата и детските градини той отговори, че се въздържа от подкрепа за задължителните мерки, защото "българинът има нагласата ако нещо се прави задължително, той да се опитва да се съпротивлява". Но съм много "за" положителните стимули в това отношение, допълни министърът. Сред стимулите, които бяха осигурени за ваксинираните, е осигуряването на 2 допълнителни дни отпуск. За София те са 3.

Дали да се ваксинират децата над 12 години? "Има такава възможност, с една от ваксините това вече е разрешено. Смятам, че трябва да е решение на родителите и децата" - посочи проф. Денков.

В момента в системата - около 4100 училища и детски градини - около половината, 47%, имат медицински кабинети, в които редовно има медицинско лице, разясни служебният министър каква е подготвеността за новата COVID вълна. Останалите имат договори или за два, три дни в седмицата, или при нужда, при повикване се явява медицинско лице. Няма училище или детска градина без договор.

Дистанционно или присъствено начало на учебната 2021/2022?

Рискът да е дистанционно в момента е реален - призна министърът и обясни, че той, в голяма степен, е свързан с ниската степен на ваксинация. "Затова и толкова редовно апелираме: "Ваксинирайте се!", защото това ще осигури много по-дълъг присъствен процес."

За дистанционно обучение, което достига до всички ученици, са необходими още приблизително 44 хил. таблети и лаптопи. 3/4 от тях са за определените от проф. Денков като "най-рисковите" училища. Имат се предвид тези с концентрация на ученици, които "най-лесно изпадат от училище".

Отделно от недостига на устройства е и проблемът с достъпа до интернет. Около 34 хил. ученика нямат редовен достъп до интернет, посочи министърът.

За да се решат тези проблеми, е осигурено финансирането.

"Почти всички пари успяхме да осигурим чрез преструктуриране на бюджета на министерството. Няколко милиона лева трябват от централния бюджет. Вече сме ги договорили с Министерството на финансите. Опитваме се в сряда последните липсващи средства да бъдат гласувани с решение на Министерския съвет.

Около половината от тези електронни устройства можем да осигурим по рамкови споразумения. Очакваме твърдо до края на месец септември да успеем да ги осигурим. (...) За другите 15 хил. трябва да обявим нова обществена поръчка, която в момента се подготвя и ще бъде пусната през следващите дни. Там въпросът е да осигурим бърз процес, без обжалване. Знаете, че обжалванията са най-големият проблем. Надяваме се, че ще проявят разбиране и фирмите и няма да попречат на децата да започнат годината с устройства."

За приоритетите на ИТН в образованието: преосмисляне на делегираните бюджети и мандатност на директорите

"Ясно е, че делегираните бюджети в чистия си вид имат проблеми. (...) От принципа "парите следват ученика" трябва да преминем на принципа "парите следват качеството" - е позицията на Денков. - Големият проблем в това изискване е, че ние нямаме методика за оценка на добавената стойност, която дава едно училище. При това специално искам да обърна внимание, че освен училището за напредъка на учениците имат значение техните родители, социален статус, образователен статус и т.н. Това прави оценката по-трудна. Не е достатъчно да вземете само резултатите от националните външни оценявания след 4. и 7. клас и да кажете: "Училището е допринесло това".

Има възможност да се създаде такава методика, базирана на математически модели. Направени са и първи стъпки в тази посока от проф. Банков от Софийския университет, който е започнал разработването.

"За съжаление, началният опит не е отчел всички важни фактори. Има на какво да се стъпи, но трябва да се рестартира процесът" - е оценката на проф. Денков, според когото системата има "огромна" нужда от такава оценка. "Това би отговорило и на много други коментари: колко елитни са елитните гимназии, колко допринасят трудните училища. Може да се окаже, че много по-висока е добавената стойност в едно училище, което работи с трудни деца, отколкото в една елитна гимназия, просто защото с вторите деца е много по-лесно да се работи", обясни той.

Служебният министър е категорично "против" отпадане на националните външни оценявания след 4., 7. и 10. клас.

"Единственото, което може да се обсъжда, е дали трябва да се промени форматът на оценяването" - каза министърът и отговори на въпроса "защо е необходимо" по следния начин: "Нямаме друго средство, с което да оценим напредъка след всеки етап, във всяко училище, във всеки район, да направим сравнение между малък и голям град. Тази информация ни е изключително важна. Ако махнем външното оценяване, няма да знаем какво става в училищната система".

Според него изпитните формати след 4. клас може да се променят, така че децата да бъдат по-облекчени и по-малко стресирани.

Той обърна внимание и на промяна, която като че ли не е особено видима, а касае кандидатстването във висшите училища и ще влезе в сила за учениците, които догодина ще завършат 12. клас.

Те ще имат възможност за два различни типа матури. Едните са по специализиращите предмети, но също така ще има възможност и за матура по общообразователните предмети, които са учили примерно в 8-10. клас и не са учили в 11. и 12. клас, напомни министърът и обясни защо обръща внимание на промяната:

"Това се оказа, че не е добре разбрано сред родителите и във висшите училища, и оттам има известни притеснения как ще се формира балът за следващата академична година. Водим разговор и с висшите училища и ще пуснем информация за това какви са възможностите, така че да се използват държавните зрелостни изпити, а не да се връщат към оценки от 8., 9., 10. клас, каквито идеи има", разясни той.

Разяснението от МОН се очаква до края на август. Най-късно през октомври и висшите училища да обяснят как ще правят балообразуването, така че родителите и учениците да бъдат спокойни, подкани ги министърът.

"Отново заедно"

Он програмата за безплатни за ученици и учители програма до края на юли са се възползвали около 20 хил. души. За тях са били похарчени около 2/3 от отпуснатия от държавата финансов ресурс. Министърът прогнозира, че до средата на август той ще бъде изчерпан и че дори ще има училища, които няма да бъдат одобрени. Подадените за втория етап на програмата заявления са от 33 училища.