Почина Стефан Данаилов

"Ако падна духом, по-добре да си вървя", това каза Стефан Данаилов в последното си интервю, а днес си тръгна. Дали към любимата Мария, или към любимото море...Именно на морето се случи инцидентът, дал началото на края, който Ламбо бореше с нечовешки усилия и воля.

Данаилов е издъхнал тази нощ в 00.15 ч., съобщиха от Военномедицинска академия, само 12 дни преди да навърши 77 години.

"Най-страшните възможни неща ми се случиха през тези 5 години. Но няма да им се дам. Връщам се към живота", това каза наскоро актьорът, визирайки смъртта на съпругата си и коварния лимфом, който го връхлетя.

Мъжко момче. Такъв беше Стефан Данаилов на 14, в първата си роля в "Следите остават" такъв остана и до последната - в "Актрисата". Върна се на сцената след 5-годишно отсъствие с толкова силен заряд и възторг, недостижим дори за младите му колеги.

"Най-страшното за един актьор е да спре да играе. Мери никога нямаше да ми позволи да се отделям толкова дълго от сцената", призна Ламбо малко преди премиерата на последния си спектакъл.

Прякорът "Ламбо", идва от името на баща му. Като дете го наричали Стефан Стьопа, после следват и други прозвища, свързани с ролите му, за да се стигне до достойния "Мастер", даден му от признателните студенти.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Майка му Евдокия Данаилова е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов  от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Сестра му Росица Данаилова, също актриса, почина в края на миналата година.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов.

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността му обаче избухва с телевизионния сериал „На всеки километър“ (1969). 

По-важни роли:

Яша (“Вишнева градина”); Тригорин (“Чайка”); Бирон (“Напразните усилия на любовта”); Хамлет (“Хамлет”); Шейлок (“Венецианският търговец”); Фердинанд (“Коварство и любов”); Камий Демулен (“Смъртта на Дантон”); Стайлс (“Сизве Банзи е мъртъв”); Алеко (“Щастливецът иде”); Адолфус Казънс (“Майор Барбана”); Алфред Дулитъл (“Пигмалион”); Чатски (“От ума си тегли”); Сашо (“Нощем с белите коне”); Дон Жуан (“Дон Жуан”); Николай Ставрогин (“Бесове”); Алесандро Медичи (“Лоренцачо”); Дантон (“Смъртта на Дантон”); Виктор Франц (“Цената”); Дон Кихот (“Дон Кихот”); Стефан Драгоданоглу (“В полите на Витоша”); Хари Кетъри (“Човекът, който прави дъжд”); Абел Знерко (“Енигматични вариации”) и др.

Актьор във филмите:

“Следите остават”; “Инспекторът и нощта”; “Понеделник сутрин”; “Мълчаливите пътеки”; “Морето”; “С дъх на бадеми”; “Първият куриер”; “На всеки километър”; “Князът”; “Черните ангели”; “Няма нищо по-хубаво от лошото време”; “Обич”; “Нона”; “Иван Кондарев”; “Къщи без огради”; “Зарево над Драва”; “На живот и смърт”; “Сватбите на Йоан Асен”; “Този истински мъж”; “Началото на деня”; “Войникът от обоза”; “Самодивско хоро”; “Вината”; “Допълнение към закона за Защита на държавата”; “Петимата от РМС”; “Година от понеделници”; “Юлия Вревска”; “Умирай само в краен случай”; “Насрещно движение”; “Топло”; “Мигове в кибритена кутийка”; “От нищо нещо”; “Кръвта остава”; “Дами канят”; “Търновската царица”; “Кристали”; “Еесенно слънце”; “24 часа дъжд”; “Равновесие”; “Голямата игра”; “Една одисея в Делиормана”; “Тази кръв трябваше да се пролее”; “Борис І”; “Маневри на V етаж”; “Мъгливи брегове”; “Ешелоните”; “Три Марии и Иван”; “Поема”; “Мечтатели”; “Небе за всички”; “Левакът”; “Не се мотай в краката ми”; “Дом за нашите деца”; “Време за път”; “Неизчезмащите”; “Защитете дребните животни”; “Черните рамки”; “Под игото”; “Бащи и синове”; “Карнавалът”; “Живей опасно”; “Искам Америка”; “Берлинка конспирация”; “Червената мишена”; “Престъпление от страст”; “Октопод 7” (Италия); “Рекет”; “Дон Кихот се завръща”; “Дълбоко в сърцето”; “Испанска муха”; “След края на света”; “Версенжеторикс” (Франция) и др.

Следват наградите:

Заслужил артист (1975).
Народен артист (1983).
Специалната награда на журито за филма „На всеки километър“ на ФБФ (Варна, 1969)
Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Светослав Тертер във филма „Князът“ на ФБФ (Варна, 1970).
Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Пантер във филма „Черните ангели“ на ФБФ (Варна, 1970).
Награда „Квиети“ – (Прага, Чехословакия 1970)
Лауреат на Димитровска награда с колектив (1971) – за участието си във филма „На всеки километър“.[5]
Първа награда „Златен Лачено“ на МКФ (Авелино, Италия 1971)
Голямата награда на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1970).
Най-популярен актьор в Чехословакия (1977).
Втора награда за мъжка роля за ролята на Стайлз в пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театри (1977).
Голямата награда „Златната роза“ за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).
Награда на зрителите и на Министерството на народната просвета за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).
Носител е на Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“ (1992).
Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура (2002).
Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура (2002).
Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България – за цялостен принос в сценичните изкуства (27.03.2005 г.)
Годишна награда на Асоциация „Академика 21“ за 2007 г. – за изключителен принос за развитието и утвърждаването на българското киноизкуство като актьор и педагог (06.03.2008 г.)
Голямата награда „Золотая муза“ – за приноса му в развитието на културните отношения между България и Русия (08.03.2008 г.)
Награда на Българската филмова академия за цялостно творчество (2014)
„Аскеер“ – за цялостен принос към театралното изкуство (2015)
Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата – за цялостен принос в областта на културата (09.12.2017)

Политическа кариера

Стефан Данаилов е делегат е на 44-тия (2000), 45-тия (април 2005) и 46-тия (декември 2005)конгрес на БСП. В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата. На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.

"Забранил съм на всички да ме жалят", казваше Стефан Данаилов, въпреки сериозните здравословни проблеми през последните години, и с усмивка си спомняше за вечното сравнение с Ален Делон: "Обичам жените, винаги съм ги обичал и уважавал, но не съм плейбой." 

"Животът преминава много бързо, искам да ме запомнят като актьор", каза Ламбо и замина при своята Мери, която най-накрая му позволи да напусне сцената.