Почина Никола Анастасов

След продължително и тежко боледуване снощи почина актьорът Никола Анастасов. Това съобщи БНР като цитира съобщение на близките на актьора.

Големият български актьор е роден на 22 април 1932 г. в София.

Завършил е актьорско майсторство при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1955). Работил в театрите във Враца (1955-1956), Варна (1956-1957). 

След това започва работа в Сатиричния театър в София, на чиято сцена остава през целия си професионален път, като имаше изяви включително и тази пролет. 

Никола Анастасов е един от най-емблематичните актьори в българското кино и театър. Той оставя незабравими роли в култови филми, като "Тримата от запаса" от 1971 година, където играе Пейо. Във филма той участва заедно с легендарните актьори Георги Парцалев и Кирил Господинов. Той участва и в популярната телевизионна адаптация на "Криворазбраната цивилизация" (1974 г.), както и в "Човекът от Ла Манча", където играе ролята на Санчо Панса. В ролята на Дон Кихот му партнира покойният Коста Цонев. 

През 2015 г. той беше удостоен награда „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър.

На 22 април Никола Анастасов навърши 84 години. Тогава той написа обръщение към своята публика. В него казва: 

Играя вече 59 години в Сатиричния театър. Спомням си, че в началото Сатиричният театър тръгна трудно, имаше периоди, когато салонът беше празен и нямаше публика. Тогава ни пускаха да ходим на мач. Но постепенно театърът избуя и стана любим театър на цели поколения. Жалко, че много хора си отидоха, но идва ново поколение и аз вярвам, че нещата ще се развиват така бурно, както и тогава!

Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял все на сцена… И като направих изчисления – само на Сатиричния театър от основаването му до днес – 59 години играя в този театър. Малко се откъснах за два-три месеца, заради лечението, но иначе се чувствам разкошно тук. Не мога без моя си любим театър! Всеки актьор си обича театъра и това е хубавото, защото това не е натрапена професия, а нашата е любов, себераздаване, необходимост, вечна любов.