По-защитени заедно: Как платформата Trace The Face възстановява изгубени семейни връзки

Съществува мрежа от местни герои, обединени от ЕС и работещи заедно, за да помагат за предпазването ни от трафик на хора, кражба на данни, престъпна дейност и много други. От полицейски служители до прокурори, от спасителни екипи до координатори на приюти - за всички тях разказва информационната кампанията на ЕК "ЕС - по-защитени заедно".

Преслава Лилова от Българския червен кръст е един от героите на кампанията. Тя е сред създателите на международната онлайн платформа Trace The Face. С ежедневната си работа младата жена помага на мигранти да открият свои близки, чиито следи са били изгубени в търсене на по-сигурно бъдеще. 

Преслава отговаря за международната дейност в централата в София. "Trace The Face е една от инициативите, които най-много обичам и взех присърце. Стават шест години, откакто стартира официално. Роди се след една среща с наши колеги от други държави и с подкрепата на Международния комитет на Червения кръст я реализирахме. В самото начало буквално дарявахме от себе си - много време, много четене, за да сме сигурни, че ще съблюдаваме всички норми на законодателството и международните стандарти. Трябваше да се стараем не само да помогнем на хората, но и по никакъв начин да не им нанесем вреда. Тъй като става дума за събиране на лична, чувствителна информация за хора в тежко състояние и нуждаещи се от хуманитарна подкрепа", разказва тя.

"Началото беше много доброволческо по същността си. Това ми импонира особено много, тъй като преди да започна работа за БЧК с години съм била и доброволец в една от областните организации.

След това трудната цел бе да направим вътрешна промоция на платформата в организациите на Червения кръст и Червения полумесец в рамките на Мрежата по възстановяване на семейни връзки", добавя Преслава.

Trace The Face е за хора, разделени в резултат на миграция. "Когато хората се придвижват, често по пътя си те не само срещат изпитания и какви ли не неволи, но те могат да загубят своите близки, да се разпръснат, да попаднат на различни места и да загубят начин, по който да установят отново контакт. Можем да вземем като пример бежанския поток от Сирия, казва Преслава Лилова. - Установихме, че традиционните способи, досега използвани при издирванията, не помагат при динамиката на придвижване на тези хора. Те тръгват от Сирия и много бързо преминават през транзитни държави и се устремяват към дестинация, където обикновено имат познати или роднини. Когато получим заявка за издирван човек, не успявахме да я обработим със скоростта на тяхното придвижване. Казахме си: ОК, живеем в технологично време. Да видим как технологията може да помогне на хуманитарната дейност. Затова информацията се намира онлайн. Всеки заявител, който се съгласи негова снимка да бъде качена със съобщение, че търси близък, може да направи тази заявка бързо в представителство на Червения кръст или Червения полумесец в държавата по местонахождение."

В същото време, традиционните способи за издирване остават валидни. На място, където има офиси на Червен кръст, хората могат да разчитат на доброволците там да съдействат за подобна регистрация и да разгледат каталози на вече публикувани снимки.

Сега се издирват над 11 000, а заявителите са над 13 000 души. 

"За щастие, повишаваме положително разрешените случаи. Само за септември имаше 9 такива. За нас успешен е случай, в който се установи жив, реален контакт", споделя Преслава Лилова.

Много добри резултати с положителни събирания има за хора от Афганистан. Има и регистрирани случаи на хора, загубили следите на свой близък още от Втората световна война. 

Някои истории са дори забавни. "Имали сме заявител на преклонна възраст. Една дама, която живее сама в село в централна България, без контакт с близки и роднини. Като единствен сантимент тя си спомня годините на своето обучение, когато е имала близка като сестра състудентка от Румъния. Свързахме се с колегите от Румънския червен кръст и успяхме да намерим тази дама и да ги свържем. Така че го има и този романтизъм в работата ни."

Бързо бил разрешен и случай за Норвегия, когато брат търсел брат си. "Когато го издирихме успешно, те не можеха да се разберат добре, защото другият беше позабравил български. А останалият в България брат нямаше възможност да си позволи обажданията. Предоставихме им нашия офис и телефон, за да могат да разговарят, и посредничехме дори и при превода."

Има и наистина емоционално натоварващи случаи. "Когато се търсят деца, болката на родителите е нещо, което не пожелавам да видя в очите на никого, споделя Преслава. - Неотдавна имахме две семейства, загубили по пътя на миграцията своите деца. Открихме ги в Сърбия благодарение на Международния комитет на Червения кръст и на колегите от Сръбския червен кръст, които също като нас работят на терен и посещават центровете за мигранти. Установихме видеовръзка с едно от семействата. Затрогващ момент беше, когато семейството видя своето дете от другата страна на монитора, а то докосваше екрана, защото искаше да прегърне майка си и баща си. Всички, които станахме свидетели на тази сцена, едва ли ще я заличим от ума си. Накрая семействата се събраха успешно."

Преслава и нейните колеги в България посещават редовно горещите мигрантски точки - като центрове за бежанци. Това гарантира, че случаите на изгубен близък човек се регистрират максимално бързо и изчерпателно, а така нарастват и шансовете семейните връзки да бъдат възстановени. Статистиката доказва, че координираните усилия на служителите в толкова много страни дават все по-успешни резултати.