Откриха антични рудници за добив на злато край Созопол

Антични рудници за добив на злато откри край Созопол интердисциплинарен екип под ръководството на археолога проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей (НИМ), съобщи Archaeologia Bulgarica.

След анализа на теренната работа и лабораторната обработка на пробите от Шарлан баир и Алефо тумба над полуостров Буджака вече е сигурно, че откритите рудници (рупи) и малката скална галерия, изсечена в скалите на Шарлан баир, са резултат от дейност за добив на злато преди много векове.

По време на обходите на Шарлан баир са разкрити и основите на сграда от елинистическата епоха. Намерени са още останки от дълга над 400 м оградна стена на източния склон, южна оградна стена с дължина около 150 м, основи на три сгради на северозападния склон, три каменни могили.

„Очевидно в района е съществувал важен комплекс. Ако успеем да докажем, че конкретно елинистическата постройка на върха е била свързана по някакъв начин с рудника там, ще имаме сигурни репери за специфична рударска дейност през III в. пр. Хр.“, коментира проф. Иван Христов пред Archaeologia Bulgаrica.

На този етап той и другите специалисти от проучването – геологът гл. ас. д-р Стефан Велев (СУ „Св. Кл. Охридски“) и инж. Тотьо Ангелов („Картпроект“), консултантите доц. д-р Красимир Ников (НАИМ-БАН) и доц. д-р Даниела Стоянова (СУ „Св. Кл. Охридски“) – допускат рудни разработки преди и след тази дата.

Рудниците са вкопани в най-високата част на Шарлан баир, във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни, част от експлоатирани рудни жили. На различни места около тях са заснети отвали от рудни късове. В скалите и в отделни блокове са документирани следи от разломявания, дело на въоръжена с метални инструменти човешка ръка.

Рудните разработки обхващат площ от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на „Евротест-контрол“ ЕАД със средства на програма ИНФРАМАТ. Допълнителни изследвания са проведени и в лабораторията на "Асарел-Медет" в Панагюрище и в Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ, така че няма съмнение в заключенията на специалистите дори на този ранен етап.

Интересен детайл е, че някога чешките братя Херман и Карел Шкорпил - историци и основатели на научната археология в България - са обозначили Шарлан баир с името „Дракуса кале“. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая.

Думата „дракус“ е производна на „караконджул“ (демонично същество от фолклора). Това вероятно има нещо общо с преданието, че на връх Шарлан баир имало дълбоки пещери със скрито „голямо имане“, но тези, които дръзнели да го потърсят, намирали само бърза смърт заради злите демони, „пазачи“ на съкровището.

Разбира се, съвременните изследователи знаят, че в геоложко отношение Шарлан баир попада в Източносредногорската магматична област, че за района са характерни множество медни, златни и полиметални находища. Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е изграден предимно от вторични кварцити. В няколко образеца, намерени от геолози от предходни години, съдържанието на злато е над 0.03 г/т.

Аргументираните доказателства за наличието на древна рударска дейност включват наличието на шлаков материал, вторични кварцити и хидротермални скали, генетически свързани със златото, както и на подходящи разломни зони за локализирането на златни жили. Но макар да е отдавна известно, че в района има множество медни и полиметални находища, предоставяли в течение на хилядолетия на повърхността богати и лесни за преработка минерали, дори самородни метали, досега липсваха.