Отбранителната политика на България: Вегетиране на войската и размити отговорности

Поредният стратегически документ в областта на сигурността е на път да остане само добри пожелания и намерения. На 30 септември 2015 г. правителството одобри "Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020". Документът дефинира отбранителната политика на държавата, която трябва да бъде приета иот парламента.

Това обаче би било отстъпление от ангажиментите, поети на срещата на НАТО в Уелс, националната програма "Визия 2020", приета от служебното правителство през октомври 2014 г. и становището на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) от април 2015 г. 

Това е заключението, което се прави в анализ на Центъра за мениджмънт на сигурността и отбраната. Автор на документа е бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев. 

Според анализа Програмата няма да изпълни предназначението си и да дава насоки при вземането на решения в областта на отбраната. Песимистичната прогноза не спира дотук: въоръжените сили ще продължат да вегетират, при това в сложна обстановка на нарастващи заплахи, а приемането на Програмата от парламента само ще размие отговорността за състоянието на Въоръжените сили и готовността им да гарантират суверенитета и териториалната цялост на страната. 

През есента на 2014 година на срещата на върха на НАТО в Уелс беше взето решение за обръщане на тенденцията на намаляване на бюджетите за отбрана на държавите членки. Тогава беше решено, а България потвърди това, че до 10 години държавите от НАТО ще трябва да са способни да отделят по 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП).

По отношение на парите за отбрана Програмата "запазва в някаква степен "изказа от Уелс", но прави значително отстъпление от решението на служебното правителство и становището на КСНС, се посочва още в анализа. 

Така например се посочва, че по отношение на бюджета бъдещото му увеличение стартира от по-ниска база, тъй-като бюджетът за отбрана за 2015 г. вече беше намален спрямо този за 2014 г. "Като база се възприема бюджета за 2014 г., но според Закона за държавния бюджет. На практика изпълненият бюджет често е по-голям, поради необходимостта от покриване на редица определени със закон задължения. Разликата между планирания и изпълнения бюджет може да е значителна. Така например, в Закона за държавния бюджет 2014 г. са заложени 1.045 милиарда лева, вкл. и функция „Образование”, а реалният общ размер на бюджетните разходи достига 1.101 милиарда, т.е. изразходвани са 56 милиона лева повече от записаното в закона", се посочва в анализа.

В него се прави прогноза, че вместо да се увеличава, бюджетът за отбрана до 2018 година ще намалява. И още: "Като се вземат предвид ръстът на икономиката и инфлационни фактори, реалният бюджет за отбрана ще продължи да намалява до 2018 г., т.е. през целия мандат на настоящото правителство", се посочва в текста. Дори увеличаването на бюджета след 2018 г. се поставя под условие „в зависимост от нарастването на икономическите възможности на страната“, без да се изясни какво означава това.

Според анализа при тези условия въоръжените сили със затруднение ще поддържат постигнатото равнище на отбранителни способности и практически няма да успеят да развият нови способности. Най-вероятно през следващите 2-3 години няма да стартира нито един от приоритетните проекти за модернизация. България ще продължи да отлага изпълнението на част от „целите за способности“, приети в последния цикъл на отбранително планиране в НАТО.

Всичко това води до съвсем реалната опасност трайно да ни бъде поставен етикета "консуматор" в НАТО. 

В заключение анализът посочва, че не все пак в документа има и положителни неща: запазване на подхода за приоритизация във видовете въоръжени сили, използване на измерители за оценка на приноса към НАТО и др. Но като цяло документът е компромисен и "ясно определените и рационализирани потребности се сблъскват с категоричното нежелание на правителството да повиши бюджета за отбрана". 

"Това не е уникален случай нито в рамките на НАТО, нито дори за българския опит от последните години. Ключовите проблеми на Програмата са два. Първо, тя не може да служи като програмен документ, т.е. да предопределя и насочва бъдещи решения и действия в областта на отбраната. Ако наистина реалната обща численост на въоръжените сили се поддържа над 37 хиляди, вегетирането им ще продължи, при това в сложна обстановка на нарастващи заплахи. И второ, приемането й от Народното събрание само ще размие отговорността за състоянието на Въоръжените сили и готовността им да гарантират суверенитета и териториалната цялост на Република България", се заключава в анализа.