Освиркаха и изгониха Божидар Димитров от обществено обсъждане в Пловдив

Пловдивчани освиркаха директора на Националния исторически музей Божидар Димитров по време на обсъждане на проекта за Небет тепе в залата на общинския съвет, съобщава Радио Пловдив.

Общественото обсъждане на проекта за Небет тепе премина изключително разгорещено, а залата беше препълнена.

Презентацията на арх. Юлий Фърков, чийто проект е одобрен от Министерството на културата, продължи близо половин час, като често той бе прекъсван с реплики срещу предложеното от него.

Проектът на арх. Фърков включва укрепване и частично доизграждане на крепостните стени, частична реставрация и консервация на обекта, допълнителни технически проучвания, художествено осветление и облагородяване на Небет тепе.

Проектът предизвика множество противоречиви мнения в средите на пловдивските архитекти, историци и археолози. Някои от тях се обявиха против против изграждането на стени и кули на Небет тепе, защото - според тях - така се руши автентичния вид на тепето.

Директорът на НИМ Божидар Димитров опита да защити проекта на арх. Фърков, но присъстващите не му позволиха да се изкаже. Той беше освиркан и ядосан напусна залата. Историкът заяви, че обсъждането е режисирано, съобщава Радио Пловдив.

Арх. Фърков възстановява историческата памет със своя проект, твърди Божидар Димитров.

Пловдивските архитекти декларираха още веднъж, че са против проекта на Юлий Фърков. Аргументите им са, че той противоречи на международните стандарти за опазване на археологически обекти.

Според част от присъстващите експерти основен проблем е липсата на архитектурни заснемания и документация за направените от 30-те до 80-те години на миналия век мащабни проучвания на крепостта.

Без тях Министерството на културата не може да разреши каквато и да било дейност на тепето, подчерта представителят на Министерство на културата арх. Юлия Стефанова.

Протокол от началото на 80-те години на ХХ в. има в архива на Археологическия музей - Пловдив, обясни директорът му Костадин Кисьов.

През 1995-1996 г. също били поискани геодезически заснемания на тепето, но за съжаление и такива няма.

Без пълна архитектурна документация не може да се прави нищо, бе позицията на архитект Юлия Стефанова.

Тя подчерта, че тепето е изключителна държавна собственост и държавата няма да позволи на него да се извършва каквото и да било.