Още през 2006 г. сме знаели, че подобна пандемия ще дойде

Още през 2006 година - а вероятно и много по-рано - българските здравни власти са очаквали пандемия, подобна на тази на новия коронавирус.

Това става видно от Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия, публикуван в портала за обществени консултации. Планът е разгледан и приет в Постановление на МС на 13 януари 2006 г. - 14 години преди COVID-19 и 3 години преди вълната на свинския грип.

Основните цели на документа са 4 и напълно съвпадат с дневния ред на държавата към днешна дата:

· ограничаване на заболяемостта и намаляване на смъртността от пандемичния грип;
· осигуряване на оптимални възможности за лечение на заболелите;
· поддържане на функционирането на основни за обществения живот сектори и служби като здравеопазване, сигурност, транспорт и др.;
· осигуряване на постоянна, достоверна и актуална информация за обществото относно хода на грипната пандемия и предприетите мерки.

Любопитно е, че планът почти 1 към 1 е предвидил ситуацията днес. Думата "карантина" в документа се среща едва два пъти, но за сметка на това говори за затваряне на граници - мярка, която мнозина смятаха за нереалистична допреди няколко седмици.

Ограничаване или поне забавяне на разпространението на грипа чрез прилагане на предвидените в плана ограничителни противоепидемични мерки: изолация и карантина, ограничаване на пътуванията в страната и чужбина, граничен контрол.
Отговорност: МЗ, МВнР, ГДЗИ, РИОКОЗ

И още:

• Изолация и карантина на болните и контактните от първи ред (в дома, или в болнично заведение);
• Временно прекратяване на учебните занятия в учебните заведения;
• Временно преустановяване на работата на детските градини и яслите;
• Въвеждане на временна забрана за провеждане на колективни мероприятия със струпване на голям брой хора в затворени помещения (концерти, театрални постановки, кинопрожекции, други събития);
• Прекратяване на свижданията в болниците, планови операции (които могат да бъдат отлагани), профилактичните прегледи на бременни и кърмачета, плановите имунизации.

Епидемиолозите предсказват и много точно генезиса на епидемията:

Очаквани особености на следващата грипна пандемия

• Невъзможно е да бъде предсказано кога точно ще възникне следващата пандемия, но е известно, че досега най-дългият междупандемичен период е бил 39 години, а последните две пандемии са през 1968 г., когато се появява новият подтип А (H3N2), измествайки А(H2N2) и през 1977 г., когато се появява А (H1N1) след 20-годишно отсъствие.
• Следващият пандемичен вирус ще се появи най-вероятно отново в Югоизточна Азия, както и два от трите последни пандемични вируса.
• Невъзможно е да бъде предсказано каква ще бъде антигенната структура на новия пандемичен грипен вирус, но има вероятност вирусът да притежава повърхностните антигени или вирулентността на грипни вируси с животински произход, (напр. птичият вирус А (H5N1), появил се през 1977 г. в Хонконг).
• След като се адаптира напълно към ефективно предаване от човек на човек, новият вирус бързо ще се разпространи и пандемията ще обхване целия свят в рамките на 6 до 10 месеца. Има основания да се очаква това да стане и за по-кратък период предвид интензивните международни връзки – търговия, въздушен транспорт и
засилената урбанизация.
• Най-вероятно е да се разпространят няколко последователни пандемични вълни, свързани с висока заболяемост и смъртност във всички възрастови групи и тежки социални и икономически последици в целия свят.
• Възможно е първата вълна на пандемията да започне извън типичния за ежегодните грипни епидемии зимен сезон.
• За разлика от сезонните епидемии, при пандемия ще бъдат засегнати в по-голяма степен младите хора, вероятно включително и с по-висока смъртност. (...)
• Анализът на разпространението на пандемиите в България показва, че вероятно първата пандемична вълна ще достигне до страната с поне няколко месеца закъснение, което би осигурило допълнително време за организиране на здравната
мрежа.

Стратегията от над 100 страници дава и отговор на въпроса колко смъртоносен е у нас сезонният грип. Засега е рано тези данни да се съпоставят със смъртността от ковонавируса, тъй като епидемията не е отшумяла.

Ето обаче данните за грипа:

"Грипните епидемии закономерно се придружават и от чести и тежки усложнения и увеличаване на смъртността – както на допълнителната смъртност (предизвикана само от грип и остри пневмонии), така и на общата добавъчна смъртност (свързана не само с грип и пневмония, но и с други соматични заболявания, провокирани от грипа)."

(...) За периода 1995-2004 г. в България са били хоспитализирани поради пневмония общо 607 074 души (средно 60 707 годишно). В посочения период от пневмония са починали общо 22 253 души (средно 2 225 годишно). От тях средно 7.4 % са кърмачета под 1 година и 71.2 % са лица над 60 години - възрастовата група, категорично считана за особено рискова по отношение на грипа и свързаните с него усложнения.