Омбудсманът атакува следенето в Интернет пред Конституционния съд

Омбудсманът Константин Пенчев атакува текстове от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Според приетите през 2010 година промени операторите на съобщителни мрежи и услуги се задължават да съхраняват всички данни на потребителите. Законът дава право на отези оператори да имат достъп до придобитата информация, като данните се съхраняват за определен период с оглед на използването им за разкриването и разследването на престъпления. 

Промените в закона са направени в съответствие с евродиректива, която обаче Съдът на Европейския съюз обяви за нищожна, тъй като противоречи на Хартата за основните права на ЕС. 

Константин Пенчев излага и аргументи за противоречие на текстовете от ЗЕС с българската Конституция и неприкосновеността на личния живот на гражданите. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Конституцията свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Изключение се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

Според записаното в закона данните трябва да се съхраняват с цел проследяване и идентифициране на източника на връзката, идентифициране на направлението на връзката, идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката, идентифициране на типа на връзката, идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство и установяване на идентификатор на ползваните клетки.

Становището на амбудсмана е, че данните позволяват да се идентифицира лицето, с което потребителят комуникира, средството, с което комуникира, времето на комуникацията, както и мястото, от където се осъществява комуникацията.

"Данните позволяват, също така, да се установи честотата, с която потребителят комуникира за определен период с определени лица. Тези данни, както посочва и Съдът на ЕС, позволяват да се направят изводи за личния живот на лицата – техните навици, социални контакти, място на пребиваване и други. Безспорно това е намеса в личния живот и в свободата на кореспонденцията, които са гарантирани от Конституцията на Република България, независимо че тайната на кореспонденцията не се засяга от разпоредбите, тъй като данни, разкриващи нейното съдържание, не могат да бъдат съхранявани по този ред. Намирам, че тази намеса, макар и да преследва законна цел в обществен интерес, е неоправдана и в противоречие с основния закон”, се казва в становището на омбудсмана.

Според него събирането и съхраняването на данни за трафика от абсолютно всички потребители на електронни съобщителни услуги за период от 12 месеца, с цел евентуалното използване на част от тези данни по отношение на ограничен кръг лица, неясно кога, за евентуалното разкриване на престъпления, е непропорционална и неоправдана намеса в правата на гражданите.