'Никой от държавата не ни е потърсил' - Деница Петрова от Грийнпийс, които координират помощта за Украйна
Деница Петрова е ръководител на екипа на "Грийнпийс" България.
Офисът на "Грийнпийс" в София, който се намира на улица "Христо Белчев" 1 в София, в момента е превърнат в разпределителен център за помощ за Украйна.
В какво се състои помощта? От една страна Грийнпийс, които са приютили при себе си и сдружението "Мати Украйна", набират всякакви помощи за Украйна и всекидневно ги товарят на камиони, които пътуват към украинската граница.
От друга - в офиса постоянно пристигат бежанци, които получават помощ - от логистична до документална и продукти от първа необходимост.
(Вижте още по темата в материала на колегата Георги Ангелов)
Деница Петрова застана пред нашата камера, за да разкаже какво се случва и как изглеждат нещата отвътре.
"Грийнпийс" в момента е приютил в офиса си и сдружението "Мати Украйна"?
Точно така, от близо седмица приютяваме сдружение "Мати Украйна". Тук (в офиса на улица "Христо Белчев" 1 в София) се събират помощи, всеки ден се разпределят и се изпращат с автобуси към Украйна.
Как се случва това и от какво имат нужда в момента хората в Украйна?
"Мати Украйна" комуникират с тях. Списъците започват от мъжки топли чорапи, суха храна, сухи ядки, консерви, топли завивки, одеяла. Това са най-належащите неща, могат да се намерят по каналите на "Грийнпийс" България тези неща, които са от първа необходимост и които се събират в момента.
Как координирате нещата?
И през телефони, и през интернет. Имаме и вайбър група на доброволците, те идват и се записват тук всеки ден. Вече имаме над 120 доброволци, събрани за няколко дни. Слава богу, че са те, защото всеки ден има много кашони, които чисто физически трябва да се преместват, има много организационна работа.
При вас идват много бежанци, аз сега се запознах с една дама - Галя, която войната е сварила тук, докато е била в България. Според Вас адекватно ли реагира държавата ни в момента?
Ние виждаме, че всеки един процес отнема време. На нас самите ни отнема време, за да можем по-лесно, по-бързо да реагираме. Със сигурност държавата има още какво да направи. Моите наблюдения от медиите са, че много сме загледани в себе си и във вътрешните конфликти, вместо да се мобилизираме и да сме по-единни... Бави се за мен реакцията на държавата.
Потърси ли ви някой от държавата? А вие потърсихте ли някого?
От държавата никой не ни е потърсил. Ние също не сме тези, които са тръгнали да търсят държавата в момента. Естествено, Българският червен кръст е организация, с която бихме могли да си съдействаме. Надявам се, че те вършат качествена работа на място.
Какви хора идват тук? Какво се случва след това?
Тук минават всякакви хора. Минават деца с техните родители, минават възрастни вече хора, които отделят от последните си спестявания. Идват бежанци, идват и хора, които се опитват всячески да помогнат. Имаше едно семейство, майка с дете. Детето беше 8-годишно и тук се почувства, все едно е на място с много играчки. Има и цветя, хората ни носят цветя за атмосфера.
Огромна общност се създава на това място и това, което ни радва е, че можем по съвсем човешки начин да се свържем с други хора. И виждаме колко са големи хората, които идват тук, за да помагат...
Има много начини, по които хората могат да помогнат. В момента се радвам, че не сме единствената организация. Навсякъде има сигурно вече стотици инициативи - и други организации, които събират средства и изпращат в Украйна. Хората могат да оставят помощи и средства на нас, могат да оставят и на "Мати Украйна", могат да се запишат като доброволци... Има много действия, които хората могат да извършват. Могат да разпространяват, например, информация, ако не могат физически да дойдат и да помогнат.
Защото ако не сме споени в действията си, всичко, което правим, ще бъде забавено. И трябва да забравим егото си, защото това, което в момента виждам на българската сцена, са едни, как да кажа... дрязги, които няма как да направят нашата страна и нашия народ подготвен за това, което се случва в момента.
Колко души минаха през вас през последните дни?
Аз лично не съм ги броила, това е един непрекъснат поток. Знаем колко се записаха като доброволци- над 120 души до момента. Но тук има и други хора. Вчера дойде една жена от Полша например, идват украинци, които са тук вече, идват украински бежанци, които да вземат от помощите, защото имат нужда от тях. Идват хора, които да помагат с пренасянето на кашони. Много са хората, които минават всеки ден през нас.
Ако ви потърсят от държавата, какви препоръки бихте им дали в момента?
Знаете ли, ние се казваме "Грийнпийс", което в превод означава "Зелен мир". Ние работим за мира, но работим и за околната среда. Тези две неща са много здраво свързани. Няма как да има здрава околна среда без да има мир. И когато има война, цялата система ще бъде разпадната. Това, за което ние ще продължим да работим, е енергийната независимост на страната. Защото това е нашата роля - на "Грийнпийс". И говорим не просто да намерим от другаде доставки на газ и на други изкопаеми горива, а да се вземат мерки така, че домакинства, общности да съществуват, да има енергийни общности. Хората трябва да бъдат независими в енергията, която ползват и енергията, която те могат да произведат сами за себе си. И мисля, че този зелен преход ще бъде много по-ускорен с тази война.
Към какво бихте апелирали днес?
Моят апел е хората да излязат от Фейсбук и да спрат това противопоставяне, което е напълно излишно в момента. Кой бил крив, каква историческа драма се случила преди много години... Ние виждаме страха в очите на хората всеки ден тук, на място. Тези жени, които са оставили семействата си в Украйна, те се обаждат всеки ден на близките си. Всеки ден те очакват да разберат тези хора добре ли са, живи ли са.
В такава една ситуация аз не мога да разбера защо все още има хора, които се отдават на спорове и на агресия по социалните мрежи. Има много работа за вършене. Добре дошли са да намерят по нашите канали информация и да се запишат като доброволци- към нас или към другите организации, които в момента помагат на бежанците.