''Не знаеха и думичка български, сега разказват истории'': как педагози преодоляват риска от отпадане от образованието

"В началото не знаеха и думичка български. В края разказваха и преразказваха кратки истории. Родителите споделяха, че децата им ги учат на нови неща. За мен това е радост."

"Станаха много по-уверени. Родителите видяха от различен ъгъл собствените си деца. По-добре са подготвени за училище.“

"Работихме с децата в малки групи. Привлякохме родителите като партньори“.

"Работих в група с 4 деца със специални образователни потребности, две от тях - в по-тежка форма, изискващи малко повече внимание, за да се приобщят. Работехме най-вече да спечелим тяхното доверие. Когато успеем, те работят много по-добре. Всяка вечер разказвахме на родителите как е минал денят им, за да ги приобщим. Родителите на едно от децата не искаха да се включват. Сега, когато виждат напредъка на детето си, не пропускат. В началото то не можеше да говори. Сега може да свързва цели изречения, да разкаже как е минал денят му, много по-спокойно е."

"Работих с 10 деца със СОП и с 40 с говорни дефекти и дефицити, основно от уязвимите групи. Постигнахме високи резултати, децата подобриха своя речник."

"Вече я няма тази пропаст между "наши" и "ваши" деца."

Думите са на специалисти от детски градини в Пловдив, Сливен, Хасково, Плевен и Карабунар. Те са посветили последните си 50 месеца на това да помогнат на деца на възраст между 3 и 7 г. в риск от отпадане от училище в бъдеще - било заради невладеене на български език, било заради тежко заболяване, било заради недоимък или всичко това накуп - да се приобщят, за да останат.

Те са работили по проекта "Активно приобщаване в системата на предучилищното образование" на Министерството на образованието и науката в партньорство с Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, финансиран с 82,5 млн. лева по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" с национално съфинансиране, заедно с близо 5000 учители, психолози, логопеди, ресурсни учители, образователни медиатори, помощници на учителя, социални работници от цялата страна.

Резултатите от обхваналия 83 641 деца от 1 960 детски градини (над 80% от всички в страната) и училища с групи за задължително предучилищно образование проект, изпълняван от месец май 2019 г. до 31 юли 2023 г., представи на 27 юли в Старосел ръководителят му г-жа Евгения Костадинова (директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН).

Допълнителното обучение по български език е било осигурено за 47 463 деца, в чиито семейства той не е майчиният. За това са се погрижили 4 967 учители в 1 226 детски градини и училища. Тази първа дейност по проекта съвсем не е единствената. Плащането на таксите за детските градини за децата, чиито родители са затруднени да го обезпечат също е част от него - те са платени за 39 864 деца от 1 404 детски градини в периода от февруари 2020 г. - април 2022 г. С финансирането се осигуряват и обучителни материали, пособия и др., както и психологическа и социална подкрепа. Проведена е и разяснителна кампания, за да бъдат родителите убедени, че детската градина е много важна, особено задължителните групи за предучилищно обучение, както и с цел преодоляване на дискриминационните нагласи и прояви към децата им. Била е осигурена и квалификация на 1 630 учители.

Личните впечатления на педагози, психолози и останалите специалисти, работили по проекта, са едно, а цялостните резултати - друго. Какво показват те? Какъв е напредъкът на децата по български показва анализът, представен пред журналистите на вчерашния семинар. 

В рамките на проекта е разработена методика за обучение на деца в предучилищна възраст, които имат езикови затруднения. Тя включва оценка на степента на владеене на езика, както и инструментариум за проследяване на напредъка им. Най-видимият напредък в знанията е при децата на 3 и 4 години - с 23,6%. На второ място са 6- и 7-годишните: 17,1%. Приблизително толкова отчитат педагозите и при 5- и 6-годишните - 16,9%. Последна е групата на 4- и 5-годишните - 11,8% напредък.

Първоначално по проекта планирали обхващането на 58 500 деца. Равносметката в края му показва 143% изпълнение на индикатора, или 83 641 обхванати, включително деца от маргинализирани общности - роми, участващи в мерки за образователна интеграция и реинтеграция. При стремеж за приобщаването на 48 267 деца в предучилищното образование, това се е случило за 47 463 деца (98,3%). Относителният дял на децата от уязвимите групи с напредък по български език от участието им е 81,1% при заложена цел 85%. Целта по един от най-важните показатели - делът на записалите се в детските градини - е преизпълнена. Тя е била 79,97%, изпълнението е 87,3%. Ръстът е сериозен и спрямо реално записаните деца в детски градини в годината, когато започва изпълнението на проекта. През учебната 2019/2020 груповият нетен коефициент на записване в детските градини в страната е 78.7%.

По новата оперативна програма за образование дейностите ще продължат в проекта „Обща и допълнителна подкрепа в системата на предучилищното образование“ със 105 млн. лева – каза Евгения Костадинова и уточни, че ще бъдат включени нови дейности, например включващи родителите.

"Важно е да не се работи на парче, а да се гледа общата картина" - допълни тя по повод проекта, който изпълнява именно тази цел.

Напредъкът е видим и през погледа на родителите, е видно от анкетите сред тях, представени от Неда Кристанова (Център за оценяване в предучилищното и училищното образование). Проведени са четири анкети - сред родители, педагогически и непедагогически персонал и директори на детски градини и училища. 73% от 6257-те родители, отговорили на въпросите, потвърждават, че детето им има напредък, 100% - че искат то да участва отново в такъв проект. Това потвърждават близо 60% от попълнилите анкетата за педагогическия и непедагогическия персонал. Дейностите по проекта да се изпълняват дългосрочно - са предложили директорите.