Насилието, основано на полов признак - разпознаване, превенция и контрол
Колко са жертвите на насилие, основано на полов признак, годишно в България, ЕС, света?
Въпросът не е еднопластов и не е възможен еднозначен отговор, свързан с една конкретна цифра, тъй като голяма част от случаите на насилие остават нерегистрирани, а също така са налице и редица случаи на онлайн тормоз, които също имат трайни поражения за жертвите, но остават извън статистиката. Националният статистически институт не поддържа регистър на жертвите на насилие, основано на пола. Няма точни данни, които да могат да направят обоснован извод за конкретиката на засегнати лица, в това число както жени, така обаче и мъже.
Според данни на МВР общо 35 000 сигнала за 2019 г. са подадени за домашно насилие на телефон 112, но уточняват, че за един и същи инцидент обажданията понякога са няколко. Средно по 70 човека подават дневно сигнал. От своя страна, за 2019 г., според проучване на Фондация „Анимус“ над 1500 жени и деца са били жертви на насилие, като през 2017 г. например са били 1300.
Проучването на FRA показва, че делът на българските жени между 18 -и 74-годишна възраст, жертви на насилие от страна на партньор или съпруг, е 6%, или около 17 0000 жени годишно. Проучването е правено последно през 2017 г., като в него са интервюирани 40 000 жени от държавите членки. Според данните на FRA 1 от 10 жени е била жертва на форма на насилие, а 1 на 20 жени е била изнасилвана. 22% споделят, че са били жертви на психическо и/или физическо насилие.
Данни за мъже, жертви на насилие, не са събирани и поради това, че не може да се даде пълна картина на общия брой жертви на насилие и на пропорцията мъже-жени.
Същевременно, когато говорим за насилие, основано на пола, е важно уточнението, че то не касае единствено жени, но често засяга и LTBQ общността. По данни на FRA около един на десет (8%) транс респонденти са физически или сексуално нападани или заплашени с насилие, за което те смятат, че се е случило частично или изцяло поради това, че са възприети като транс. През 12-те месеца, предхождащи проучването, мотивирано от омраза насилие е по-често срещано сред транс жени (16%), мъжете травестити (14%) и трансджендър респонденти (11%).
Колкото до обща статистика за световната картина на домашно насилие, събирането и обобщаването на данни е още по-трудно, но според Световната здравна организация 1 на всеки 3 жени (35%) са изпитали физическо и/или психическо насилие в живота си. В повечето случаи се касае за насилие от интимния им партньор. В световен мащаб 38% от убийствата на жени са извършени от интимния им партньор. СЗО нямат данни за насилие над мъже, основани на полов признак.
Какви са последиците от насилието, основано на полов признак (икономически, обществени, други)?
В България Центърът за изследване на демокрация обобщава част от последиците в свой доклад, в който посочва, че „Насилието може да причини не само физически или психически, но и дългосрочни икономически вреди на жертвите роми, особено на жените и момичетата. За младите момичета, сключили брак като деца и спрените от училище по други причини, това означава ниско образователно ниво, малко възможности за работа, както и всички други последици от неблагоприятната им позиция на пазара на труда. За жените, възпрепятствани да работят, това означава бедност в текущата им ситуация, борба за изхранване на децата им, но също по- голяма бедност в бъдеще поради липсата на трудов стаж и социални осигуровки, както и достъп до медицинско обслужване поради невъзможност да плащат здравни осигуровки. На практика ДННОПП допринася за бедността и социалното изключване на ромските общности*.“
Последиците за хората, жертви на домашно насилие, са изключително сериозни и се отразяват както в социална и емоционална сегрегация, така и в психически травми, които влияят във всяка сфера на живота им, както и в бъдещи отношения с партньор, когато излязат от връзката на насилие. Децата, израснали в подобна среда, имат редица поведенчески и емоционални проблеми. Нормализирането на насилието в семейна среда се изражда в порочния кръг, в който важи познатата максима „насилието ражда още насилие“. Особено важна последица, за която рядко се говори, е въпросът за икономическото насилие и икономическите последици на насилието. В много случаи жертвите на насилие, освен чувство за срам и безпомощност, изпитват и сериозни икономически проблеми. Една от основните причини за оставането им в една среда с насилника е икономическата им зависимост от него. Често насилниците не позволяват на жертвите да бъдат икономически независими.
В социален план насилието, основано на пола, води до задълбочаване на половите неравенства, а от там и до дискриминация, очертаване на стереотипи, като има цялостен негативен отзвук в развитието на обществото. Това важи и в макроикономически план. Според данни на Европейския съюз, насилието над жени (Violence against women (VAW) има икономически оттенък от 225 милиарда евро на година само в рамките Европейския съюз.
Какви са основните причини, за да продължава да се случва в XXI век?
Икономическият и технологичен прогрес не е знак за равенство за социална и полова равнопоставеност. Причините са комплексни и са както исторически, така и икономически, и социални. В исторически план равенството на половете е сравнително ново явление. Така например на жените в Швейцария им е позволено да гласуват едва през 1978 г., а в Саудитска Арабия им позволиха да гласуват през 2011 г., като фактическо за пръв път жените там упражниха това свое право през 2015 г. В много държави, включително САЩ, Великобритания, Испания и др. овластяването на жените е дълъг процес, включително от правна гледна точка. В редица държави все още няма случай на жена президент или жена министър-председател. Макар да изглеждат изолирани, тези явления имат общо отношение и към въпроса за насилието, основано на пола, защото историческите, културни и етнически особености често предопределят патриархална структура на обществото, в което жената е в подчинение на мъжа, а в някои случаи тя е третирана като негова собственост. Продължава да е честа практика продажбата на булки, насилствената женитба на момичета, малки деца за много по-възрастни от тях мъже, както и случаите на генитално осакатяване при млади момичета. Към 3 февруари 2020 г. по данни на Световната здравна организация близо 200 милиона жени и момичета са претърпели генитално осакатяване. Технологично може да сме в XXI век, но в сърцата си много хора са още в Средновековието.
Какви мерки могат да се предприемат, за да бъде предотвратено?
Мерките за предотвратяване или намаляване на насилието, основано на пола, следва да бъдат както превантивни – информационни кампании, консултативни центрове, образователни програми, така и с цел овладяване на последиците. Възможността за подкрепа от страна на държавата на жертви, преживели насилие, основано на пола, е ключово, за да могат те да потърсят помощ и да защитят правата си. Това включва както подобряване на законодателството, каквито стъпки се правят през последните години, така и създаване на повече на брой кризисни центрове, ясен механизъм за осигуряване на подкрепа, психологическа помощ и убежище.
Какви стъпки предприемат отговорните организации, примерно ООН, ЕС?
Европейският съюз има множество кампании, като например кампанията NON.NO.NEIN, чийто хаштаг е #SayNoStopVAW, като тя е насочена към повишаване на вниманието и чувствителността на обществото към проблема. Самият Съюз, както и ООН не действат просто самостоятелно. Те развиват своите програми в партньорство с националните държави и гражданския сектор – организации, които са създадени с цел превенция на насилие, основано на пола. Европейската комисия е предоставила 15 милиона евро за проекти, целящи преодоляване на домашното насилие.
А на по-локално ниво, България?
На 9 март 2020 г. Министерски съвет прие Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2020 г. Програмата е реалистична и включва конкретни стъпки, свързани с изграждане на институционални механизми за координиране и мониторинг на дейностите по превенция и защита от домашното насилие, повишаване информираността и чувствителността на обществото по проблемите на домашното насилие, повишаване капацитета на професионалисти и представители на институциите, отговорни за прилагане на мерките по превенция и защита от домашно насилие, осигуряване на качествена защита на пострадалите лица и услуги за пострадалите и извършителите на домашно насилие. Все още обаче държавата не е разгърнала тази програма и източникът на усилията и резултатите в тази сфера са по-скоро дело на гражданския сектор. Съществуват различни програми, като тази на фондация „Анимус“, на Българския фонд за жените, на Асоциацията на жените-адвокати и др. Създадени са различни инструменти, включително мобилното приложение за теб. Декалог за правата на жени, жертви на насилие, създадено от Асоциацията на жените-адвокати. Разработени са редица добри практики, както и редица менторски програми. Една от най-интересните, която е в рамките на Европейския съюз, е менторската програма EMPROVE. Последната е налична на английски, немски, испански, български и румънски.
В тази връзка, ЕС, България, Норвегия имат ли успех в тези свои начинания?
Тъй като Норвегия не е държава членка на Европейския съюз, годишно чрез Норвежкия механизъм тя предоставя значителни средства на държавите членки за справяне с редица проблеми, като един от основните фокуси е преодоляване на домашното насилие. Дори програми, финансирани от Министерство на правосъдието например, получават средства от европейски фондове и от Норвежкия механизъм, които след това разпределят на национално ниво. В този смисъл, предвид завишения контрол, конкурсния принцип на предоставяне на средствата, възможността за овластяване и финансиране на работещи инструменти, те дават значителен резултат и въпросът за домашното насилие не само че е все по-видим и дискутиран, но се предприемат и реални стъпки за оказване на помощ на жертвите на насилие и на преодоляването и превенцията на този проблем.
И защото все пак това е темата на 2020 – COVID-19. Наскоро бе оповестена тревожна статистика, която показа нарастване на домашното насилие от началото на извънредното положение в България. Как се отрази COVID-19 на ситуацията не само в България, а и по света? Подобен ръст наблюдава ли се навсякъде, или?
Случаите на домашно насилие зачестиха значително и проблемът се обостри по време на кризата с коронавируса. Както в световен мащаб, така и в някои страни от ЕС се съобщава, че случаите на домашно насилие са нараснали с една трета през седмицата след въвеждане на извънредното положение. Жените, живеещи в среда на насилие, се налага да си стоят у дома с насилника си за по-дълги периоди от време. Поради това им е много трудно да се обадят на горещи линии за помощ, тъй като извършителят винаги е наоколо.
Във връзка с тези обстоятелства Евелин Регнер (С&Д, Австрия), председател на комисията на ЕП по правата на жените и равенството между половете (FEMM), заяви: „Тези дни и предстоящите седмици са особено опасни за жените. Всички сме изправени пред сериозни психологически предизвикателства поради изолация или карантина, но жените, а понякога и децата, живеещи в условия на насилие, са изправени пред особено изтощителен стрес тест. Ето защо сега трябва да обърнем особено внимание на този въпрос и да разширим нашите действия за спиране на насилието над жени.“ Тя посочи още, че „пандемията от COVID-19 изключително силно подчертава неравенството между половете. Както показват данните на ОИСР, 70% от работната сила в здравеопазването са жени, голяма част от неплатените социални грижи се извършват от жени и предстоящата икономическа криза ще засегне много по-силно жените. Наша задача е да помогнем за укрепването на физическото и психическото здраве на жените и тяхната икономическа независимост след кризата с COVID-19. Категорично няма да оставим жените на Европа без помощ“.
В тази връзка интерес представлява и проучването на УНИЦЕФ „Covid-19 и насилието над жени. Какво може да направи здравната система“, в което се обобщават редица мерки, които биха могли да бъдат предприети. Обобщение за организациите, които оказват подкрепа на европейско ниво, както и възможни стъпки, са налични тук.
*Вж. Иванова, С. Национално изследване на домашното и основано на пола насилие по проект „Национално изследване на домашното насилие и насилието, основано на полов признак (ДННОПП) и изработване на модел за подкрепа на жертвите на насилие (МПЖН)“ в рамките на Програма BG 12 “Домашно насилие и насилие, основано на полов признак”, достъпно на този адрес към 31 май 2020 г.
Проектът „Превенция чрез осведоменост“ ACF/349 се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Интелдей“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.